ПОЛИТИКИ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА

 

КОНФЕРЕНЦИЯ, БРЮКСЕЛ, 7 И 8 НОЕМВРИ 2012 Г.

 

8 ноември /втори ден на дискусията/

 

Маргарита Попова /МП/: Добро утро! Искам да пожелая много успешна дискусия, такава, каквато мисля, че направихме вчера. Само това казвам от трибуната тук днес и слизам долу при вас. Снощи дълго си мислих какво се случи вчера и мисля, че вчера положихме едно много хубаво и обещаващо начало. Иска ми се да продължим в бъдеще така, по важни теми, които харесвате вие, които ви вълнуват и които са от значение за държавата, за вас и за нас заедно, да успяваме да обсъждаме по този начин. Да направим наистина един форум за обсъждане на проблеми, от които зависи напредъкът и добрият образ на България. Развълнувано започнахме вчера срещата и с вълнение я приключихме. Надявам се и днес да бъде така, затова пожелавам хубав ден и много хубави, интелигентни, културни разговори, задълбочени, макар и в краткото време, което сме си дали, в което е възможно да бъдем заедно. Благодаря ви много и на добър час! Разбрах, че има двама души, които искат да кажат още нещо във връзка и с вчерашната тема. Мисля си, че не е зле да им дадете думата кратичко, в регламента, и днес да продължим по същия начин, с кратки изказвания, за да можем да свършим работа и да се изготви меморандумът, който всъщност вие пожелахте, което имахте право, което е много важно да имаме и да го видим в един проект още преди да си тръгнем. Хубав ден!

 

Борислав Велков /БВ/: Добро утро и от мен! Днес ще започнем с г-жа Зорница Русинова, заместник-министър на труда и социалната политика, която ще направи своята презентация по темата „Социални проблеми на българите зад граница”, заповядайте!

 

Зорница Русинова /ЗР/: Благодаря! Уважаема госпожо вицепрезидент, уважаеми сънародници, първо бих искала да благодаря много на организаторите на тази конференция, тъй като тези срещи за нас са изключително важни от гледна точка на планиране на политиките и загрижеността, която имаме за хората от нашата страна, които живеят извън граница са един от ангажиментите на министерството на труда и социалната политика през последните години. Какви са основните дейности, които ние поддържаме активно през последните няколко години в различните сфери на политиките на МТСП. От една страна, доразвиване на мрежата по трудови и социални въпроси на МТСП в посолствата на Република България. Знаете, че в част от страните-членки ние имаме наши социални аташета, които са нашият пряк контакт, на българите, които живеят извън граница, с всички служби, свързани с пазара на труда, социална политика, пенсионно и социално осигуряване. Борси и информационни дни – това е възможността, която даваме за пряк контакт с екипи на МТСП, екипи от НОИ и НАП, за среща с българите от гледна точка на разясняване на възможностите и правата на българите в чужбина, както и засилени информационни трудови борси за млади хора в България. Особено в последната година политиката на МТСП е изцяло целенасочена към тежките проблеми на безработицата и на пазара на труда в България, един от акцентите на работата на нашето правителство е проблемът с младежката безработица. Знаете през март месец България също прие своята национална инициатива за първа работа на младите хора, тъй като е една от 15-те страни-членки с най-висока степен на ниво на младежка безработица, затова с особен акцент през тази година ние обръщаме внимание на възможността за трудови борси за млади хора извън България, с цел да привлечем връщането на младите хора в страната. Усилено работим и по отношение на двустранните спогодби за социална сигурност, партньорства за мобилност и социални спогодби за заетост и трудова миграция и през 2010 г. започнахме софийския процес за миграция и заетост. Кои са службите по трудови и социални въпроси, които МТСП поддържа – стартирахме тяхното изграждане отще през 2005 година. За Гърция – в Атина, с разширяване през 2009 година на дейността на трудовото аташе в Никозия; Берлин от 2006 година с разширяване на дейността на трудовото аташе в Австрия ; Испания с разширяване в Португалия при необходимост, и от 2007 година имаме и трудово аташе във Великобритания, в Лондон, което покрива и Ирландия. Продължават нашите усилия за разширяване на дейността на нашите трудови аташета, защото те са наистина пряката връзка на нашето правителство по въпросите за труда, за социално включване, по въпросите за пенсионни и здравни права на нашите българи с нашето правителство. Техните ангажименти включват информиране на българските работници в съответните страни, защита на трудовите и социалните им права, разрешаване на възникнали въпроси на български работници в чужбина. Това лято, знаете, имахме доста проблеми с български граждани, които бяха това лято в Швеция. Нашето аташе доста помогна , доста помогна посланикът ни в Швеция с активна работа с местните власти и контакти с националните, така че да можем да подпомогнем тази част от българите, които бяха в Швеция. Те осъществяват връзката с другите служби, които са на подчинение на министъра на труда – Агенция по заетостта, Главна инспекция по труда, Агенцията за социално подпомагане, контактите с НОИ и здравната каса, даваме информация за свободните работни места в България , което е също един от акцентите ни, така че да привлечем повече млади хора да се върнат в нашата страна; информация за трудови борси с участието на български работодатели. Какви са информационните дни и трудовите борси, които считаме, че са изключително успешни за нашите ангажименти към българите в чужбина – през януари имахме срещи в Никозия, с информационен ден за разясняване на възможностите и правата на гражданите; през май 2011 г. в Кьолн изключително успешна трудова борса за млади хора с участие на доста български работодатели, където беше дадено възможност българските работодатели да представят свободни работни места, атрактивни позиции, така че да привлечем младите хора да се върнат обратно в България. Съвсем наскоро, през октомври, се проведе подобна борса в Лондон, с участието на 11 големи български компании като Кока Кола, Хюлет Пакард, компании от медодобивната промишленост, които дават възможност за добре платени, високодоходни работни места в България, така че част от добре образования български потенциал да можем да привлечем да се върне  в нашата страна. Активно работим и по споразуменията за социална сигурност, като обхватът им включва обезщетения за временна нетрудоспособност и майчинство, пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност, различните видове пенсионни права, парично обезщетение за безработица, семейни помощи. Като отново имаме изключително много акцент в последните 3 години по отношение на разширяване на обхвата на двустранните споразумения извън територията на Европейския съюз – с Израел от 2009 г., с Израел освен подписаното споразумение за социална сигурност имаме двустранна спогодба за 3000 български работници, които могат да заминат и легално да работят в строителната индустрия при изключително добри условия; спогодба с Молдова, Корея, Русия, Сърбия и сме изключително горди с постиженията си, тъй като през октомври т.г. подписахме спогодба и с Канада. Това е голям успех за България, тъй като се очаква над 60 хиляди човека, които живеят в българската общност в Канада, да се ползват от спогодбата за прехвърляне на пенсионни права и ползването на възможностите на канадската и на българската пенсионна система, и считаме, че това ще подпомогне до голяма степен и двустранни обмен между двете страни и насърчаване на по-големите инвестиции в България от страна на Канада. Партньорства по мобилност с трети страни и инициативата на ЕС по глобалния подход към миграция и мобилност – подписват се съвместни декларации между ЕС и заинтересовани страни, участваме в партньорства с Молдова, Грузия и Армения, като амбицията ни е по отношение на процеса за миграция и заетост България да се превърне в един център по отношение на страните от Балканския и югоизточния регион. Този процес стартира през 2010 г. в София с подписване на една декларация, тази година имахме още една конференция, в която дадохме възможност за обмяна на опит между съседните страни и подкрепа на международната миграция и въпросите на трудова заетост и въпросите за осигуряване на двупосочна мобилност. На разположение съм за въпроси, с удоволствие ще откликна на теми, които се дискутират и се надявам да има достатъчно послания от днешния ден, които да върна в България и в рамките на оставащите няколко месеца до края на мандата на нашето правителство да можем да решим проблемите, които ще поставите пред нас. Благодаря!

 

Мария Цанкова /МЦ/: Благодаря на Зорница Русинова. Това е тема, която лидираше още в първата анкета, във вашите отговори, затова тя е и ключова в дискусията. Отварям я, две минути изказванията.

 

ЕС: Вие казахте, че работите да върнете младите българи в България. Аз съм студент тук и например, когато завърша моя университет, в момента, в който се върна в България, на мен ми трябва една година да легализирам моята диплома. Във връзка с дипломите, който е ключов въпрос за мен и моите колеги тук българи, когато трябваше да дойда в Белгия нито ми искаха легализация на документите, беше достатъчно дори самата аз да ги преведа, тъй като говоря езика и мога да си го преведа на френски. Не смятате ли по този въпрос политиката някак си малко да се промени, защото всичките тия административни трудности – вие показахте толкова много договорености, чудесно е, че ги има тези договорености, но как те се прилагат? И документите, различните процедури, които се изискват – процесът е прекалено дълъг и прекалено тежък мисля. Казвам се Ели Славчева.

 

МЦ: Предлагам пак да работим по този регламент – натрупване на въпроси и след това отговори, Петя Евтимова е тук, тя ще може да отговори след това на вашия въпрос, ако и г-жа Русинова би искала. И това, което Петя няма да ви каже, но аз ще кажа, е, че абсолютно всеки случай , в който се е поставял въпрос за легализирането на дипломата, тя го е проверявала. Всеки един случай и има чудесни наблюдения върху този процес и евентуалните трудности в него, може би те не са чак толкова големи.

 

Галя Йосифова /ГЙ/, консултант по приложна и бизнес психология – Здравейте на всички! Малко по-различен психолог съм от тези, които работят в офиси, имах такъв, но го напуснах и съм психолог на колела. Т.е. пътувам в различни държави на Европейския съюз, където живеят българи, които се познават и се групират, така да се каже, намират ме в интернет и ме канят да отида при тях, за да мога да разговарям с тях по различните въпроси, които ги затрудняват в различните държави, в които живеят. Един основен проблем, който имат всички българи, е, че имат трудна комуникация с посолствата в съответната държава, в която живеят. Аз учих психология в Германия и мога да ви кажа, че имах същия проблем и благодаря на г-жа Тинка Троева от посолството ни в Берлин, която беше изключително отзивчива и винаги цитирам нейната отзивчивост да бъде пример за всички останали, защото действително хората, които имат проблеми  в чужбина, са грандиозни. А в края на краищата всички сме хора и, каквото и да правим, става въпрос за грижата за човека, как живее, как осъществява целите си и какъв е смисълът на живота му. Това, което искам още да кажа, е, че образованите българи в чужбина се третират като по-ниско качество хора. Повечето хора, с които се срещах в различните държави, са образовани, с висше образование, но не могат да работят по специалността си и работят по-нискоквалифицирана работа. Това води до по-ниска себеоценка и съответно до куп проблеми, които се отнасят за различните области на живота. Предложението ми е – нека в българските посолства и консулства, където има българи, да има по-голяма отзивчивост към хората и по-свободен достъп до служителите, защото няма как те да кажат от какво се нуждаят като помощ, ако няма кой да ги изслуша. Благодаря ви…и още нещо да кажа – днес е рожденият ми ден и за мен е най-голямо удоволствие от трибуната на Европейски парламент да призова да има по-широко и по-душевно отношение към нашите сънародници зад граница, защото в края на краищата ние представяме нашата държава. Благодаря ви!

 

МЦ: Честит рожден ден! Така /ръкопляскания/ я поздравяваме!

 

Атанас Чобанов /АЧ/ : Добро утро, честит рожден ден, като ехо на вашето изказване искам да подчертая, че комуникацията е първият проблем, който имат българите, които живеят в чужбина, най-вече с българските посолства и ще дам един конкретен пример. Случи ми се така, че след 20 години живот зад граница изпаднах от социума, защото си загубих документите, всички документи. И по закон аз трябва да уведомя българските власти за този факт, като започна процедура за вадене на нови документи. Направих това с писмо до българското посолство в Париж, което ми се върна с печат от пощата „отказано”. Не съм разпечатал писмото и вчера исках да го връча на принципала, г-н Младенов, но той си тръгна. И не знам как ще го връча, може би с DHL на министерството, за да имат спомен – вътре има моята декларация, че съм си изгубил документите. Ето доказателство как работят българските мисии по света. Може би това е изключение, може би други ще кажат, че познават и други изключения, но първото нещо, на което според мен трябва да се наблегне, е една ефективна комуникация с българските мисии зад граница чрез съвременните средства за комуникация, най-малкото да имат една страница във фейсбук да може човек да се информира, да имат туитър акаунт – ето такива елементарни неща. Второто нещо, което искам да наблегна сега, е да се използва по-ефективно съществуващото законодателство, което никак не е старомодно. България има един много добър закон за електронно управление, който дава на българите, където и да са в България или чужбина, правото да претендират пред администрациите, че веднъж когато са въвели някакви данни или са подписали някакъв документ и администрацията разполага с тези данни, тя по служебен път ги предава на другите администрации. Конкретен пример ще ви дам – вадя си нов паспорт, записвам двете си деца като живеещи в чужбина, в полицията, платим съм такса, всичко. След няколко месеца получавам бележка от общината, че трябва да отида да платя такса и да ги регистрирам като  живеещи в чужбина, т.е. още веднъж да отида, нали, да се явя лично, да попълня две бележки, да платя някакви пари и да ги регистрирам за същото нещо, което съм декларирал вече. Съответно аз им отговорих – прочетете си закона. Но това са неща, които трябва да бъдат разписани също на страниците на институциите, за да информират гражданите какви са им правата. те не знаят какви са им правата. Това са малки стъпки, които водят към едно голямо облекчение. Благодаря!

 

Маргарита Русанова /МР/, директор на българското училище във Франкфурт: Аз имам един въпрос – къде са представителите на външно министерство? Защо г-н Младенов вчера просто случайно така мина покрай нас? След като говорим за социални проблеми и за всякакви проблеми на българите в чужбина, защо хората, с които ние влизаме в директен контакт, не присъстват на тая конференция.

 

МЦ: Кратък отговор – вие казахте „всички проблеми”, съвсем нормално е вие да поставяте всички проблеми. Ние се опитахме да сложим в програмата на конференцията трите най-големи теми, които вие подадохте. Със сигурност тези въпроси ги записваме, те ще бъдат предадени. Вчера тук беше господин посланикът, сега обаче не го виждам.

 

МР: Но той е дошъл в качеството си на служебно лице, а не като представител на външно министерство на конференцията. Ето има двама заместник-министри, които отговарят на въпросите, които са поставени, а въпросът на господина касае точно външно министерство. Няма ги тези хора, с които влизаме в пряк диалог в чужбина. Същият проблем – когато чукаме там, на вратата на съответното посолство, контактът се осъществява много трудно.

 

МЦ: Това, което със сигурност можем да кажем, е, че ако конференцията реши следващата конференция да има специален панел за това, няма проблем.

 

Любомира Сьоренсен /ЛС/, работя в Дания, в отдела за чужденци на две общини : Това е структура към общината, българският аналог е примерно бюра по труда. Ежедневно българите идват и ме търсят във връзка с правата им според законодателството на Европейския съюз и по-специално за пренос на територията на ЕС на придобитото право на социални помощи. Много малко хора знаят, че има в рамките на ЕС такава разпоредба, че след като е работил определено време човек в една европейска страна и е плащал в определени социални фондове, има право с тази помощ да премине в друга европейска страна и евентуално там да търси работа. Понякога възникват почти истерични ситуации, защото в крайна сметка говорим за загуба на екзистенциалния фундамент на хората. Бих призовала в рамките на посолствата да има информация за правата на българските граждани спрямо европейското законодателство. Благодаря ви!

 

Ирина Верне /ИВ/, Асоциация „Мисия България”, Франция : Присъстващите колеги казаха доста от въпросите, с които се сблъскваме, когато сме в чужбина. В нашата асоциация също има хора, които идват с различни проблеми, най-често въпросите, които се поставят, са свързани с пенсиите, особено от хората, които дълго са престояли в чужбина, но имат преди това трудов стаж в България и срещат много трудности по набавянето на своите документи, тъй като в края на техния трудов стаж им остава някакъв малък период отпуск и те трябва да се върнат в България, и тези две или три седмици, които имат, не винаги са достатъчни, за да могат да минат през всички институции в България и да си оправят необходимите документи. И след това да се възползват от възможността да могат да получават в едната или в другата страна съответно пенсията си. Не съм специалист и винаги им казвам, че трябва да се обърнат към специалистите в България, но си мисля, че трябва да се помисли от самата институция в България, за да се види какво може да се направи да се намалят тези срокове. Дали предварително не трябва да се изпраща нещо, въобще не ви говоря за някаква конкретна идея, че ми се иска да излизам с това какво не е добре, а да мога да ви кажа нещо по-точно. Даже си мислех и друго – сега много млади хора, които тръгват, вярно, че мобилността е прекрасно нещо, но всъщност само с пътуването с личната карта понякога хората тръгват без да са достатъчно информирани какво трябва да направят и какъв тип документи трябва да се оформят в България, или да си вземат, пътувайки в чужбина, точно защото всички знаем – непознаването на закона не оправдава постъпката, но много хора не познават добре законите, не са юристи и дори не полагат усилие да отидат да се консултират. Само че всички знаем, че по отношение на осигуровките, които са, особено здравните, всички, които отиват в чужбина, ако искат да прекъснат своите осигуровки в България, трябва да попълнят една специална декларация и българската държава знае, че с този човек няма вече отношения и може да си ги възстанови, когато се върне. И си мисля, че това е някакво решение – в момента, в който се пуска тази декларация, ако се изготви нещо от социалното министерство като информационна брошура, или флайер, който да казва „не забравяй, провери си от работата, която напускаш, дали си си взел образец 3 за пенсия, дали са ти оформили основни документи, трудовата книжка. Ред такива неща, които изглеждат малки, може би изглежда глупаво, но хората наистина се нуждаят от 1,2,3 с чекчета. Не зная, преди, когато имаше паспорти задължително, и това щеше да е форма, но сега вече само с личните карти може би да отпадне. Но мнозина от нас, които живеят в чужбина, в България декларират, че живеят в чужбина, сменяме си личните карти на 5 години. Възможно е също така тези флайери или други да се получават, да се дават в момента, в който лицето декларира, че тръгва. Може да се намери някаква форма, просто го подхвърлям като някаква идея, вече там вашите експерти, а защо не и ние, присъстващите тука,  ако ни дойдат някакви идеи в тази посока, бихме могли да направим нещо. Това беше едната тема, по която исках да направя предложения. Извинявам се, че ще превиша малко двете минути, не бих искала да съм твърде обяснителна. Силно впечатление ми направи фактът, че вие правите срещи с българи, с различни екипи в различни страни. Разбирам, че не можете да пътувате във всички страни, но чудесно би било ако разширите повече тази дейност. Естествено това може да стане с покани на наши организации от чужбина, като предварително, ако знам, че имате готов такъв екип, който би могъл да дойде, ние да пуснем информация до нашите сънародници, които към конкретни елементи в конкретния момент искат да се срещнат. Да съберем предварително, както сега се направи за тази среща, въпроси, теми, конкретни лица и вие да имате възможността предварително да проверите или да поиска вашият екип какви допълнителни неща има по казуса. Защо по-често да не отидете да кажем във Франция  – има три консулски служби, в Париж, Марсилия и Лил, и на други места, в Лион все още няма, но там има страшно много българи. Убедена съм, че един такъв мобилен екип, дошъл от България, ще бъде много полезен, защото хората ще имат конкретни въпроси, свързани с българската осигурителна система и социалните въпроси. А иначе ние тук сме в чужбина, но нормално е, че гледаме и с каквото можем да помогнем по въпроси, свързани със страната, в която сме. Много други въпроси имам, но искам да се спра, все пак вие сте от социалното министерство, да не разводняваме темата. Надявам се, че в следващия панел ще можем да   поставим и въпроси, които не можеха да бъдат обхванати конкретно в останалите панели, които ще бъдат за вас евентуално следващата фаза, а не да ви пращаме мейли, и всички ние да кажем какво сме си мислили, че можем да споделим допълнително, и наистина да излезем с конкретни предложения. Искам с това да завърша – ние не сме дошли тука да се критикуваме и една от нашите членки специално помоли да задам, беше към г-н Емил Стоянов отправен въпросът, но аз мисля, че той касае всички. Тя каза, че ако ние имаме някакви конкретни критики по наболели или неразрешени въпроси в България, дали ако тези въпроси бъдат поставени на такъв форуми или на друг, това ще се приема като мрънкане от страна на българите в чужбина, това беше притеснението на една от нашите членки. Аз обещах, че ще ви го кажа, макар че вътрешното ми убеждение, че изказването, че съществува проблем, не е лична атака. Когато човекът каже – има такъв и такъв проблем, той сигнализира, че нещо не действа в системата. Когато нас ни боли нещо в нашето тяло, това не означава тоя човек дайте да го изритаме на боклука да го унищожим. Ние казваме – да, трябва да го лекуваме и търсим къде го боли. И в крайна сметка ние всички сме българи – дали сме в чужбина, или сме вътре в България, ето за това сме тука и си говорим, и ни боли. Когато отида и кажа, че съм българка, не да ми казват – о, вие сте прекрасни там фалшификатори на банкови карти или а, там вашите ромски общности сега спечелиха правото да работите във Франция, и аз всеки път обяснявам – ама това са български граждани, те нямат нищо общо с българите, които полагат усилия да учат, не искам да кажа нищо лошо, моля да не ме приемете за расист, но ми е малко обидно да се окаже, че страните, европейските, които до момента не си отвориха пазара, не са склонни да си отворят трудовия пазар заради нашите роми. Мисля, че има достатъчно български граждани, които имат образование, които са се интегрирали добре, и тези модели, тези примери трябва ясно да се чуват и да се виждат. Гордост е за България, да, да кажем Джон Атанасов е български гражданин, който измислил компютъра, обаче въпросът е, че само татко му е бил българин. А пък добре е да можем да се похвалим и със сегашните наши добри и успели българи, да се чуе за тях и да има диалог. Диалог, дискусия, не конфронтация. И мисля, че затова беше на нашата асоциация и на нашите членове желанието да дойдем и да я има тази дискусия. Да знаете, че в никакъв случай, макар и излезли от България, ние не сме я напуснали, за да кажем – България е нещо лошо, ние само можем да даваме критиките. Това, което казвам, е само за да може да стане по-добре. Извинявайте, че станах малко по-дълга, но просто много се беше събрало и исках да го кажа.

 

МЦ: Благодаря много на Ирина, това беше една от надеждите ни, когато идвахме на тази конференция, че виждайки се тук, ще можем да научим от практиките в държавите, в които вие живеете. Много благодаря за конкретността и предложенията.

 

Деана Иванова /ДИ/: Идвам от Испания, от Мадрид. Аз искам да кажа нещо много хубаво – че имаме изключително добро  посредничество с България чрез посолството там във връзка със социалните проблеми, с всичките проблеми. Но сега във връзка със социалните проблеми искам да предложа нещо. Тъй като всеки един казус на нашите българи, които се срещат, които се сблъскват, е трудно да може да бъде конкретизиран. Не е ли възможно да има някакъв телефон на експерт, или на човек, който може да бъде или поне да може да провери за дадения казус, защото г-н Сапарев работи като една мравчица непрекъснато ден и нощ. И срещата, която направиха във Валенсия, и при нас е идвал на среща, всеки петък ходи в испано-българския център, и въпреки това остават казуси нерешени. Значи една възможност, някакъв вариант, точно с предложение излизам, на сайта е трудно. Има хора, които трудно общуват и по интернет, все още има такива хора, за които ще бъде по-лесно да вдигнат телефона, дори и да чакат 2-3 дена да се свържат с този телефон, да дадат конкретния казус и да получат правилния отговор. Това е.

 

БВ: Нека да дадем думата на нашия гост от Молдова!

 

Валериан Заболотний /ВЗ/, Молдова : Уважаема госпожо вицепрезидент Маргарита Попова, уважаеми господин Стоянов, уважаеми дами и господа, скъпи сънародници. Като многогодишен член на ръководните органи на най-голямата българска организация в република Молдова, като председател на Международната асоциация за международно сътрудничество Молдова-България, като активен участник в българското национално културно движение от началото на 90-те години на 20 век. Позволете ми от името на близо 90 хилядната българска общност в Молдова да приветствам днешния висок форум и да му пожелая успешна работа. Независимо от дългите спорове и дискусии, българите в Молдова напълно поддържат и еднозначно оценяват инициативата на българския президент Плевнелиев и на вицепрезидента Маргарита Попова за изработването на национална стратегия за българите и българската общност извън България. Като честна и открито протегната ръка на майка България на своите любими чеда, които по волята на различни причини, събития, решение и фактори живеят извън границите. И искам да благодаря на г-н Росен Иванов, той постоянно идва в нашата Молдова, помага на нас, и с учебници, и съвети дава, на него нисък поклон, че той идва често в Молдова, голяма благодарност. И ако позволите да изразя увереност, че нашата конференция ще постигне сериозен напредък в определянето на общите ориентири и концептуалното съгласуване за бъдещата стратегия за българската общност извън България. Ще пожелая на всички нас съгласие и единство за отговорната цел – изработването на стратегия, което ще позволи държавните институции и българската общност по целия свят да работи като един организъм. Има една единствена причина, че това ще стане – защото сме българи. И като член на политическа партия „Другата България” искам един въпрос да задам – много години назад аз подадох своите документи, исках да се избирам като депутат. Но не може, защото имам двойно гражданство. Ако може да го решим този въпрос. Благодаря за вниманието.

 

Теодора Христова /ТХ/, заместник-председател на Асоциацията на българите на Майорка „Св.Св. Кирил и Методий”. Искам да се върна към началото, по повод изказването на г-жа Зорница Русинова по отношение на трудовите аташета и техните функции. Това също засяга работата с посолството и всички проблеми, които се опитваме да решим, търсейки контакт с посолството. На Балеарите по официални данни живеят 8 хиляди българи, по неофициални данни вероятно са 10 хиляди. Поради отдалечеността ни коства много усилия да осъществяваме връзка с посолството по всякакви поводи. Затова се опитваме да си решаваме въпросите сами, чрез България директно, в много случаи това е по-лесният вариант. Искам да попитам дали има някаква програма за работа на трудовите аташета на място. И, ако няма, да отворя този въпрос и да видим какво може да се направи. Мисля, че най-разумният вариант е ако може да се разпредели – това аташе работи вероятно в Испания – да има две посещения през определен период от време, мисля, че Асоциацията може да помогне в осъществяването на това. Това ще помогне на много, много българи, от една страна, и ще се намали натовареността на работата в самото посолство, защото това е основният проблем, че да се стигне до там има много хора, много посетители и всъщност се задръства. Така че предложението ми е или въпросът – какво можем да направим, за да започне такава работа, да има програмирано посещение на трудово аташе, на консула, да има консулски ден в Майорка. Благодаря!

 

Людмила Шнайдер /ЛШ/, българско училище Франкфурт на Майн: Искам да кажа, може би не точно по социалните теми, но в крайна сметка когато един организъм е болен, трябва да се опитаме той да стане здрав. А той може да стане здрав само когато ние сме обединени и с общи усилия се постигат големи неща. Искам да изкажа съжаление, че в тази среща беше свалена темата за подкрепа на България, активно участие по икономически теми, социални теми на българите в чужбина в името на България. Един вид лобиране, защото дори като българско училище ние сме дружество, правим малки проекти, опитваме се например с Асоциацията на българската книга, която беше на Франкфуртския панаир, която до последно не знаеше дали ще има бюджет да участва. Когато влязох в залата, ме посрещна първо екип на нашата южна държава-съседка Турция, с минимум 30 човека, тоест със страхотен бюджет. И трябваше аз първоначално да търся къде е нашият щанд, българската книга. Моето предложение беше директно към асоциацията, на място да подадат книга, да подадат писатели, да правим преводи на немски език, т.е да популяризираме българската литература в Германия. Да подкрепяме по този начин България, да не се чува само кой е фалшифицирал банковите карти, а да се вижда каква история имаме, каква култура имаме и да се види колко сме богати всъщност, защото имаме една от най-старите държави в европейската общност. И много ще ви помоля нека тази точка, това е молба поне от тези, които са си взели времето и са дошли днес тука, да не я изпускаме като такава. Нека дори ако трябва аз, или българското училище във Франкфурт да бъде като пример, че съвместна работа, съвместни проекти могат да бъдат осъществявани. Имаме много родители, които искат да допринесат за България. С малко, но малкото става много в даден момент.

 

МЦ: Благодаря, Людмила, не е паднала темата, просто преценихме, че темата за това как вие можете да лобирате за страната си е толкова универсално-глобална, че съвсем спокойно всеки един от вас може да я постави във всеки момент от дискусията, по стратегията включително. Много ви благодаря!

 

БТ: Имам едно конструктивно предложение към г-жа Русинова. Така или иначе се дават пари за какви ли не социални дейности, не е ли по-лесно да се направи един кол-център, който да осъществява именно тази комуникация и да дава отговор на българите, които имат затруднения с комуникацията с посолствата и въобще социалните проблеми. Давам го като предложение.

 

ИВ: Аз се извинявам, че вземам за втори път думата, просто се сетих за една тема…

 

МЦ: Ирина, извинявам се, но думата беше за друг.

БВ: Може би аз неправилно съм посочил…

ИВ: Извинявам се!

 

Силвия Кръстева /СК/, заместник-председател на българската православна община в Прага: От 30 години живея извън страната. В последно време, в последните три години, когато се активира, работя активно с българската комунита /общност/, която живее в Чехия. Обаче се срещам с проблема, че когато ние даваме някакви предложения, че всъщност ние искаме да правим критика към страната, не се вземат за конструктивни нашите предложения. И например много се радваме, че вицепрезидентката беше в Чехия, направи се разговор, някои от проблемите се решиха. Обаче не винаги получаваме отговор на нашите имейли, на нашата кореспонденция. Например този кол-център, както беше предложен, би бил добре да бъде, защото хората идват с въпроси към нас, ние не сме…нямаме тази възможност да отговорим. Когато попитах в посолството при нас, те имат много работа и не винаги умеят, те казват – ние не сме свикнали да отговаряме, нямаме време. Който дойде и изчака на опашката, обаче не всички хора умеят да изчакат на опашката, защото трябва да работят. И другият проблем, че в България когато дойдат някои да решат проблема, трябва да седят по три месеца, за да могат да решат например пенсионните си проблеми. Имам собствен опит с моята майка, която беше два месеца в България само да си оправи пенсионното и до сега не го е решила тоя проблем. Мисля си, че тя не е единствената, защото има много възрастни хора в Прага и в Чехия, които са от години там, те нямат възможност да пътуват – например, изтичат им личните карти. Сега всъщност се направи нова, че могат всъщност да си продължават паспортите и така се реши тоя проблем. Стремим се да решим много проблеми, ако могат хората по този начин да комуникират с нас и да ни дават отговор. Много ще се радваме, ако продължава новата политика на България в последно време, мисля, че е настроена в положителна насока и се правят много подобрения, надявам се новото правителство да продължи този път, който в момента е настолен в страната.

 

МЦ: Благодаря ви, благодаря ви, Силвия, мисля, че на финала на нашата дискусия трябва да дойдат и отговорите на въпросите. Започваме с г-жа Русинова.

 

ЗР: Благодаря ви много. Първо искам наистина да благодаря за няколкото топли изказвания за работата на нашите аташета – на Раймонд, на Тинка Троева в Германия, в Испания. Мисля, че това са хора, които със сърце и душа си вършат работата и затова са изключително полезни за нашите съграждани  в чужбина. По отношение на планиране на техните ангажименти – те се планират изцяло по отношение на нуждите на българите, които са в съответната страна, така че спокойно можете да пуснете, аз ще ви дам моите координати и имейл, за да пишете до мен и да може да се планират по-чести визити на Раймонд до Балеарите, или при нужда винаги можете да се свързвате и да се планира ад-хок среща при необходимост повече хора да се консултират. По отношение на информацията, която министерството на труда и социалната политика може да предостави, тук съм извадила телефон на кол-центъра, който функционира от началото на тази година /2012/ в министерството. При необходимост там, където има струпване на повече въпроси, ние имаме възможност да отделим и отделна телефонна линия и отделен имейл, за което ще се опитам да се погрижа, като се върна в България, но това е телефонът на кол-центъра, от който можете да получите първоначална информация, да бъде отговорено на ваши въпроси и съответно, ако има по-специфични въпроси, защото по отношение на трансфера на пенсионните права, трансфера на обезщетенията всеки един от казусите е изключително специфичен и е необходимо да бъде разгледан от експерти. Експертите са подготвени, така че през тази точка да има връзка с всички агенции, които са под шапката на министъра на труда и социалната политика, съответно контактни точки с НОИ, НАП, за да може да бъде проверена информацията. Доста усърдно работим и по отношение на прилагане на регламентите за социална сигурност, знаете, че на общоевропейско ниво има вече изискване и за електронен трансфер на данни, така че от следващата година България успешно ще се включи и в тази система, което до голяма степен ще ускори сроковете за обработка на документите и вътрешните бюрократични срокове, които са между различните институции. По отношение на мобилността на младите хора, тяхната подготвеност, когато излязат навън – има още доста работа от страна на нашата държава, която трябва да бъде положена, и в сферата на подготовката им за пазара на труда, и в сферата на образование, предполагам, че вчера г-жа Евтимова е говорила с вас. Освен съвместните усилия, които полагаме двете министерства по линия на европейския социален фонд с различните мерки и програми, така че да повишим качеството на работната сила в България, доста активно работи Агенция по заетостта по мрежата ЮрЕс, организират се почти ежемесечно трудови борси за млади хора в България, като се дава достатъчно информация за свободни работни места на територията на Европейския съюз. Това е една инициатива, която България също подкрепя в Комисията за следващия програмен период за засилване на мобилността на младите хора, като акцент на работата ни по линия на младежката инициатива и специфичните ключови умения, за които подготвяме младите хора, това са езиковите умения и /не се чува/ умения, защото те са задължителни за всеки млад човек от тук нататък да може да намери реализация на пазара на труда. Благодаря много за поканата да имаме повече срещи с наши съграждани в чужбина, ние считаме, че те са изключително полезни и за нас като обратна връзка за проблемите на нашите съграждани и, от друга страна, за информиране за последващите действия, които сме направили. Тежки са за организация, защото наистина се опитваме да направим екипи от всички заинтересовани страни, така че да дадем пълна информация и за социални, и за пенсионни, и за здравни права. Ако имате конкретна идея, съм на разположение след форума да обсъдим, за да видим в рамките на нашия график как можем да планираме последваща среща и с колегите от външно поемам ангажимент през посолствата да подготвим някакъв допълнителен материал, така че да има повече информация за дейността на нашето министерство. Благодаря ви!

 

МЦ: Благодаря на заместник-министър Русинова, давам думата на заместник-министър Евтимова за отговор на въпроса за дипломите.

 

ПЕ: Добро утро, почти се бях разочаровала, че никой вчера не ми зададе този въпрос, тъй като той фигурираше в голяма част от анкетите, които бяха изпратени до президентството. Митът, че легализацията продължава повече от една година не знам от къде битува, много често това се дължи на факта, че студентите, прибирайки се в България, не си вземат никакви документи от висшето училище и не се интересуват предварително какво трябва да направят, когато се приберат, за да може да се признае дипломата им. Вие казахте, че учите в Белгия, за страните в Европейския съюз има директива за регулираните професии – ако изучавате някоя от регулираните професии: лекар, лекар по дентална медицина, медицинска сестра, акушерка, архитект, ветеринарен лекар или фармацевт – дипломата се признава автоматично. Това става от съответните органи по признаване, това са професионалните органи по признаване, които издават документ, че лицето има право да упражнява професията в България. например, за медицинските – това е Министерството на здравеопазването, за архитектите е Камарата на архитектите и т.н. Какво направихме през 2011 да облекчим още повече студентите, които ще се завръщат. Срокът за процедурата бе намален от 4 месеца на 2 месеца, направила съм справка – повечето от студентите, които се прибират и носят основните си документи, които намалихме също от 10 на 3 и вече са само документи за самоличност, диплома и академична справка, получават признаване в рамките на 20 дни до един месец. Студентите, обаче, които са се прибрали, без да вземат академичната справка, така че да не могат да се ориентират органите по признаване какво е изучавал студентът, ако в дипломата не е посочено дали е магистър, или бакалавър, дали тази диплома отговаря на кое съответно ниво, се получава забавяне разбира се, защото тези студенти трябва и да се върнат в страната, в която са учили, и да си извадят такава справка, или да помолят някой близък, или по електронен път. Въвели сме също електронно подаване на документи, т.е. дори да не сте в страната, вие може да си подадете документите електронно за признаване, и сме въвели децентрализация. Т.е. ако студентът се прибира в България, за да продължи образованието си от една образователна степен в друга, например от бакалавър в магистър, студентът отива направо във висшето училище, което му признава дипломата и го записва за следващата образователна степен за обучение. Ако обаче студентът се прибира в България да работи по професия, която е извън тези регулирани, които ви споменах, тогава орган към министерството извършва признаването на дипломата за висше образование. И последното, което ще кажа, е, че през 2012 година България прие Национална квалификационна рамка, която съответства на европейската квалификационна рамка, т.е признаването ще стане още по-лесно, ако лицето идва от европейски държави, които са приели европейската квалификационна рамка. Така че това са не малко облекчения, просто моят апел е всички, които се прибират, да проверяват – по електронен път може, това е достъпна информация – какво се изисква. Пак казвам, това е само диплома и академична справка, нищо повече. За съжаление, включително и миналата седмица студент ми се оплака, че се е прибрал, без да се поинтересува и без да си вземе академична справка. Това няма как ние да го направим вместо студентите, просто няма как, студентът най-малкото трябва да се прибере с академична справка и с диплома. Благодаря!

 

МЦ: Благодаря на Петя Евтимова! И един отговор от Росен Иванов на въпрос.

 

РИ: Благодаря, г-жо Цанкова, добър ден на всички! Радвам се, че сме заедно, въпреки че с много от вас сме се виждали в тези години, в които агенцията работи с вас. Кратък отговор в помощ на заместник-министър Русинова. От началото на тази година агенцията започна работа по съставянето на информационен сайт, на който се публикува, на който да качваме най-важната информация от министерствата и от другите ведомства, които да бъдат предназначени директно за българите, живеещи извън България. Преди броени дни този сайт беше тестван, изпратихме на над 600 дружества декларациите и заявленията, които трябва да подадат всички българи за здравното осигуряване. Имаме вече обратна връзка, искаме да видим как е минала тази процедура и сме в преговори с НОИ и със здравната каса, със здравното министерство работихме по един казус в Украйна, така че този сайт съвсем скоро ще бъде факт. Крайният срок е 1 април 2013 , но тъй като мина първата проба аз съм убеден, че ще стане по-скоро, така че има информация за вас, но не само качена там, а амбицията ни е да я пращаме на всички дружества и всички мейли, които са оставени при нас. По отношение на културната политика – това, че българската културна политика е най-добрият посланик по света, съвсем накратко. Можем и го правим там, където има силни и работещи български дружества. Кратка справка – 2010 и 2011 година България спечели призово място на международна книжна изложба в Украйна, благодаря на „Другата България” и на Асоциация на българите по света, които подкрепиха тази инициатива. Стана възможно не само благодарение на тях, но и благодарение на двете силни организации Асоциация на българите в Украйна и Конгрес на българите в Украйна, които положиха много усилия – две години има кинофестивал за българите в Одеса, пак благодарение на тези асоциации. тази година направихме две изложби на български художници – едната на български художници от САЩ, другата на български художници от света, заедно с издаването на алманаха „Българско слово и багри от САЩ и от света”. Когато работим с такива организации – като Съюза на българските художници в Щатите и Съюза на писателите пак там – нещата се получават. Така че моят апел е нека организациите, които считат, че имат сила, които имат желание да работят с нас, ние сме отворени за този вид сътрудничество. Благодаря!

 

БВ: Благодаря, г-н Иванов, с това изказване приключваме първата дискусия и продължаваме с г-н Станимир Илчев, член на Европейския парламент, който ще направи изказване по темата приоритети на стратегията за българските общности зад граница.

 

СИ: Уважаема госпожо вицепрезидент, уважаеми колеги, приятели, сънародници. Изключително бях зарадван от предложението на организаторите да участвам активно в тази среща, което означава да приготвя според традиционните очаквания и критерии някакво докладче – аз като човек от старата генерация разпределям енергията си поравно между импровизираните устни изказвания и писаните, което означава по-стегнати тези. В моето експозе не се съдържат грандиозни изненади, нито някакви авангардни предложения. Най-малкото защото има известна ескалация на разработващите звена по различните етажи на българската държава. Имаме проект за закон, имаме стар действащ закон за българите зад граница, имаме публикации на множество документи, част от които могат да служат някои в краткосрочен, други в дългосрочен план както за увеличаване на знанието по проблематиката, която разискваме, така и по планирането на конкретни инициативи. Така например напоследък са разработени доктрини, програми за външната политика на страната, за отбранителната политика на страната, включително и за българската емиграция. На второ място аз се придържах към съдържанието на раздел пети, раздел последен от рамката на стратегията за българите в чужбина, където нещата пунктуално и разбираемо са изброени, и, ако съм се постарал да се отклоня от някои от тях, то е било само за да нюансирам скритото значение на някои от планираните мерки. Тъй като вчера много подробно се спряхме на въпросите за езиковото обучение, за институционализирането, без да изчерпваме темата, а днес на социалната политика и на социалните аспекти, аз смятам да прескоча тези раздели и направо да кажа, че в рамката за стратегия прави впечатление една идея – идеята за отчетност, мониторинг и контрол. Т.е. всичко онова, което констатираме като добра практика, като недовършена работа или като очертаващ се нов проблем може да бъде оттук нататък обект на отчетност, в резултат на един непрекъснато мониторинг и съответно на контрол. Това звучи от една страна тривиално, като че ли познато. От друга страна, обаче, според то е нов подход в цялостния комплекс от действия, които протичат между българите в страната и българите извън страната чрез техните структури и чрез институциите на държавата. При това в рамката за стратегия се говори за годишна програма. Годишната програма не е някакъв – както някой би допуснал – фетиш на абсолютното планиране, едва ли не една пета от една петилетка. Годишната програма трябва да се възприема като нормалния срок, през който мониторингът да се да се осъществи, констатациите да се направят и контролът като функция да се предприеме. Това е също достойнство  на стратегията. Създаване на единна нормативна база и комплексното й хармонизиране. Тук вероятно ще бъдем единодушни, че този приоритет само изглежда като еднократен акт. Т.е. приемаме новия закон, може би скоро, може би след изборите, обогатяваме с резултатите от нашата среща сега и евентуални срещи в бъдеще самата стратегия, те влизат в едно кратко хармонично единство, проверяват специалистите дали няма отклонения от европейското общностно право или някои директиви, и работата заспива, удряме печата отгоре и работим во веки веков по тази нормативна база. Очевидно не е така, очевидно законодателният процес има и вътрешна динамика, има и предизвикана динамика. И при всички случаи ще бъде важно да знаем какво българският законодател прави и постига в рамките отново на всяка следваща година. Така вероятно ще дойдем до момента, когато най-сериозно и най-отговорно ще може да се обсъди идеята за гарантиране на пасивното избирателно право на българите зад граница. Ако някой вчера е останал с впечатление, че аз съм критик на тази идея, сега искам да направя изчерпателно пояснение. Аз съм умерен оптимист и по-скоро привърженик на тази идея. Защо обаче не съм абсолютен оптимист. Познавам динамиката на действията у нас. Политическият календар е свръхнапрегнат. До края на тази година правителството и парламентът ще се занимават предимно с бюджета за 2013. През януари ни чака референдум, а изборите са на 7 юли. Изборният кодекс е факт, за промени в конституцията наистина няма време, а упрекът защо до сега се е чакало е вече упрек от много по-различен характер и всъщност основателен упрек, но без отговор в момента. Вчера чухме от министъра на външните работи за закона за задълженията на българската държава към българските граждани зад граница и аз самият с любопитство ще го изуча. По-нататък – стратегията изисква единодействие и синхрон. Тук можем цял ден да говорим за кълновете на единодействието, за дефицитите на единодействието, за формалния синхрон и за продуктивния синхрон. Може би трябва да се тръгне от там, че вече българското национално тяло не е онова, което беше преди 22 години. Преди 22 години – ние всички знаем това много добре – страната ни беше изолирана, обществото капсулирано, големи групи от това общество дезинформирани, съзнателно или инерционно. Ние бяхме изненадани да открием, че светът около нас през годините след Втората световна война се е развивал по друг начин, с друга скорост, в друга посока, според различни стандарти. Костваше ни дълго време да осмислим това уж елементарно откритие и после първите българи да се престрашат да прескочат отвъд тази невидима граница, която разделяше двата свята. Съгласете се, че това е, както и да го наричаме, някаква мека форма на травматизъм, на травмиране на общественото съзнание. Слава Богу, травмата отзвучава и вече е време да се говори отново за единната българска кауза, общото културно-историческо българско пространство, което изобщо не съвпада с административните граници на страната, и за двете полусфери на българското национално тяло – българите вътре в България и българите отвъд нейните граници. Аз лично изповядвам такъв принцип на мислене и такъв идеал за близкото бъдеще двете полусфери да се срещнат и, както в космическите технологии, да се стиковат в един абсолютен единодействен синхрон. Идентифицирането на българите зад граница не е толкова сложен въпрос, но заслужава внимание, отделено му е внимание в стратегията, защото понякога настъпват недоразумения и те се пренасят в плановете на различните български субекти. А те са множество – това са общностите, църквите и църковните организации, клубовете, асоциациите, федерациите, медийните субекти. За всички тях има предложение – медиите го свързаха с президента Плевнелиев, вероятно е така – за изготвяне на една база от данни за българите, без да се навлиза в дискретното пространство на личните данни, на личните неща, но една база от данни за българските организации и един регистър на българските общности. Простичко казано, време е да знаем кой кой е навсякъде по света, за да направим извод за неговия капацитет и възможности, за да можем да го потърсим на точното място в контекста на конкретен проблем. Прескачам за българския език, както обещах, но искам да го свържа с това, че той има допълнително значение в контекста на опазването на нашите религиозни, културни и исторически традиции и обичаи. Много често – вие много по-добре от нас знаете това, защото живеете в тази среда не само чрез езика, но и чрез своята верска и културно-историческа принадлежност – другите общности се идентифицират първо по един по-кратък и, второ, безапелационен начин. Аз не казвам, че трябва да се увличаме, както са се увличали дедите ни, за да се различаваме от магребските граждани, но съм сигурен, че в условията на читалищната, библиотечната дейност и в системата на българските официални празници, това може и трябва да се показва. Така стигаме до националното самосъзнание, на него е отделено много място в стратегическата разработка. Естествено че тук трябва да се уреди статутът на българските образователни единици зад граница. Има един латентен спор – като се отказва на някои училища да са в сградите на посолствата и дипломатическите мисии, дали това е само израз на слаба, лоша политическа воля, или е свързано с някакви законови ограничения. Аз не съм експерт в тази област, но чух колеги да говорят, да споменават дори конкретна конвенция, която, ако не забранява, не поощрява обаче съжителството на дипломатически мисии и състави с всякакви други екипи и групи. А това трябва да го обмислим хладнокръвно и спокойно и, ако е така, да търсим алтернатива за тези образователни структури, които са под покрива на дипломатическите мисии и посолства, за да не бъдат изненадани в един момент и поставени пред свършен факт. Констатирахме, че в първоначалния вариант на програмата темата за лобизма е била изключена. Самият аз мисля, че тя заслужава внимание и следващия път ще има дори ентусиасти да се изкажат по този въпрос. Дълго време самата дума беше мръсна дума в България, както думата концесия, както думата НАТО, много други думи. Част от българската смесена – стара и нова – митология. Само тук в Брюксел се твърди, че има 3 и 6, следователно 4, 5 хиляди лобистки организации и отделни лобисти, десетки изнесени офиси на държави, на корпорации, на групи  държави, на отделни фирми. Всички тези хора лобират от сутрин до вечер без никакви притеснения. Даже има един регламент, приехме го в комисията по конституционни въпроси наскоро, който подканва всички лобисти официално да се регистрират за влизане, за пропуск в сградата на парламента, който да бъде облекчен пропуск. Т.е. презумпцията е, че те могат да посещават всеки от нас в неговия офис, да го канят в ресторанта, да пият кафе и да лобират. Стигнахме дори до там дали духовните лица, когато са в конкретните одежди на отделните конфесии, би трябвало да се третират и като лобисти на своите църкви, на своите вероизповедания, за да се ползват от същия режим. Но какво би могло да се каже между нас днес за лобизма. Може би трябва да изясним нещо важно, че намерението не е – поне аз така го разбирам – българите зад граница да бъдат императивно натоварени с очакването да работят пряко и безвъзмездно за икономиката на България, т.е. да им се иска, да бъдат тормозени, да бъдат търсени и едва ли не, не дай Боже, да бъдат критикувани, че не са патриоти, защото не са лобирали за едно или друго. Не е такава идеята. Идеята е за лобизъм в модерния смисъл на понятието и според общоприетите легитимни практики. България трябва да предложи, не вие и не ние на индивидуално равнище, общоприети модели за инструментализиране на българския лобизъм зад граница. Ако иска да се възползва от вече значителния индивидуален и общностен капацитет на своята емиграция. Този капацитет съществува, нещо повече – той нараства. Обаче проявите на лобизъм са спорадични, стихийни, те могат да бъдат функция само на добрата воля на един човек или на неговото щастливо хрумване тази сутрин, от рода на „абе защо не закарам шефа в Родопите”. И го закарва, и шефът казва – имате страшна планина със страхотен зимен туризъм, защото този шеф досега не е ходил. На Емил му се случи това, когато организира десанта на комисията по култура и медии в Пловдив. Какво ти се извини един швед ли беше, че не очаква, че България била такава. Какво си очаквал? Фиорди? Естествено не. За информационното обслужване – друга тема, засегната съвсем логично в стратегията. По нея искам да споделя следното. Между България и нейните граждани по света трябва да съществуват повече и по-широки информационни мостове. Това не означава, че ние не сме запознати с изключителния медиен плурализъм зад граница. Ние знаем, че от тези 700 български ентитета, както се казва на бюрократичен жаргон, повечето са медии. Даже медиите, според мен, бият по численост някои други структури на българската емиграция, взети заедно. Не случайно Максим Минчев, като кани медиите зад граница, се чуди дали да е в зала 1 на НДК, или във фестивалния комплекс във Варна. Ако е в България, няма къде другаде да ги събере.

 

МЦ: вече и в Арена Армеец…

 

СИ: В Арена Армеец, супер! Обаче националната медийна система и медиите на българите извън България функционират почти автономно, някой вероятно ще спори с мен, аз мисля, че те функционират почти автономно. Въпреки че експлоатират огромно количество общи теми, развиват еднакви или близки сюжети, използват еднакви или сходни образи, представи, оценъчни способи – това е нормално, те са българи и български журналисти. Някои от тях са работили с нас в България в редакциите, сега работят в други редакции – в Германия, в Австрия, в Испания, в Англия, в Съединените щати. Лично аз не се наемам да предложа нито панацея, нито някакво квазилекарство за това тотално разминаване, за тази недобра автономност – на медиите в България и на медиите – вероятно ще ги помолим те да предложат пътя на едно по-голямо интегриране, защото то би било повече полезно. Стратегическият поглед към бъдещето, а тази стратегия ни кани да формираме стратегически поглед към бъдещето, би бил непълноценен без системно анализиране на нагласите на младата висококвалифицирана емиграция. Тук се говори доста по този въпрос, стигнахме дори до дипломите и тяхната легализация. Добрата новина е , че много младежи се завръщат в страната, не знам – аз сега разсъждавам като вътрешен българин. За нас вътре в България добрата новина е – казвам го еднозначно, че има не просто ръст, като че ли симптоматика а може би, има тенденция. Тенденцията е от 2006 година, това го твърдят специалистите. Това е факт /реплика от залата, не се чува/, ами после ще извадя бумагите за цифрите. До такава степен, че сега се говори за втора вълна, тя би трябвало да бъде носител на втората вълна първите български  европейски пенсионери. Европейски пенсионери, с добавка в евро към техните български заплати. Почти няма в България семейство, което да няма човек и зад граница. И това отново ме връща към теорията за двете сфери. Мисля, че е излишно да спорим дали е пряка инвестиция сумата от близо 2 милиарда евро, които българите изпращат на своите сънародници в страната, или е непряка. Дали това е средство за оцеляване и поминък на най-бедните семейства там, или депозити, които в един момент биха се динамизирали и развили. Факт е, че ние само бихме спечелили, ако поощрим всички тези тенденции. Евентуалното нарастване на завръщащите се и устойчивия характер на парите, на финансовия поток, който се движи от света, от Европа, от Америка към България и формирането на един сегмент в пенсионерското пространство, което е от 2 млн. и 200 хиляди души, от хора, които вече получават европейски пенсии или добавки към българските си пенсии заради това, че са работили навън – аз имам близък, който след 10 години работа в хлебозавод във Финландия, догодина се връща с удоволствие, тъй като е работил като миньор и ще вземе тавана, ако не го вдигне господин Дянков до тогава, от 700 лева и ще добави едни 550 евро към пенсията си. Сметката от европейска гледна точка е скромна, но в българска среда това е вече нещо, това са над 1200 лева, с които този човек, който при това не е на пределна възраст, може да започне дори и малък бизнес, или да живее много по-спокойно от своите колеги пенсионери. Приключвам с това, че рамката на стратегията има още едно достойнство – на последно място го изтъквам, може би със скритото желание да се запомни – тя е еластична. Според мен толкова еластична, че може да поеме, да абсорбира всяка ценна, полезна и важна идея. Включително това, което нашата среща извършва вчера и днес, поне такова е моето усещане, когато четох и мислих върху стратегията. Вече има и насрещно движение не само на държавно равнище. Неотдавна в Пловдив се проведе една конференция за формите на кредитиране при кредитните кооперации и няколко частни фирми доброволно, сами предложиха да организират създаването на една бизнес мрежа за консултантски услуги на българите в чужбина, като целта е да се предоставя безплатен хостинг, безплатно изграждане на уеб сайтове, умерено кредитиране, микрофинансиране, посредничество при търговия с български финансови инструменти. Аз искам да кажа най-накрая, че част от тази материя не е иновативна, тя наистина е открита от хора, които са граждани на държави с дълги традиции в миграцията. Дали е национална особеност,  или е все още неизчерпаният ефект на ония години, но е възможно да направим заключението, че вече се изчерпва периодът на лутането, на търсенето на решение, на преобладаващия разнобой и дори на преобладаващите колизии. Като че ли, и дай Боже да е така, навлизаме в нов период, при който разбирането колко взаимно сме си важни – вътрешните и външните българи, колко взаимно и неразривно сме свързани, става философията, основата на всяко едно действие занапред. не мога да ви опиша моята радост от изказването на нашия приятел от Молдова, ние преди месец се срещнахме с един от лидерите на българите в Украйна – Антон Киссе. На моя въпрос ако утре България обяви политика на репатриране, колко процента, според теб, от твоите приятели в Бесарабия, украинската част на Бесарабия, биха се завърнали, той на секундата каза 15%. Това се отнася за групата до 45 години. На вас това може да ви прозвучи, не знам, малко художествено, малко високопарно. Но не е така. Нашите сънародници вътре в страната имат усещането, че всички българи отвъд границите на България вече представляват огромен потенциал и почти неизчерпаем национален резервоар.

 

МЦ: Благодаря на г-н Илчев, той не спази вчерашното си обещание да бъде по-кратък днес за сметка на вчера, но беше много интересно, благодаря ти, Стенли! Две минути за Горан Благоев, заповядай!

 

Горан Благоев /ГБ/: Добър ден на всички на това символично място и в един много символичен ден – днес е Денят на българите в Западните покрайнини, Архангеловден. И като казвам това, искам да обърна внимание на това, което на мен ми прави впечатление от вчерашната дискусия. Някак си по стечение на обстоятелствата може би, защото тук са се събрали главно наши сънародници от Европа, Съединените щати, от страните в Европейския съюз, като че ли сънародниците ни от общностите зад граница, традиционните ни общности, общности, които са формирани не по свое желание, а по стечение на историческите обстоятелства, някак си бяха пренебрегнати. Затова много ми се ще в този меморандум, който се подготвя, да се обърне внимание и на проблемите на българите в Западните покрайнини, българите в Бесарабия – в Молдова и Украйна – за които, слава Богу, нашите евродепутати обстойно споменаха, защото проблемите на традиционните общности съвсем не са проблемите на емигрантските общности. И тук е мястото, подобен форум е мястото, така, както и първата среща, не бива да пропускаме факта, че на 17 юни /вероятно има предвид 18 юни, когато бе първият Съвет по национална идентичност в президентството, бел. МЦ/ имаше първа среща в София пад патронажа на президента и на вицепрезидента, и тази втора среща я разглеждам точно като едно продължение, като възможност да се натрупат повече гледни точки. Та на тази първа среща част от тези проблеми бяха поставени – проблемите на традиционните български общности, проблемите на емигрантските общности. Но струва ми се тук е мястото тези проблеми някак си да се съберат и да се успоредят. Защото проблемът за представителството на българите от чужбина, външните българи в България някак си еволюира много категорично към проблема за избирателните права. А не си даваме сметка, че тези от вас, които се чувстват по една или друга причина ощетени от това, че не могат да гласуват, са в доста по-добра позиция от наши сънародници, които дори не могат да имат българско гражданство, по причина че ако имат българско гражданство, автоматически отпада гражданството на страната, в която живеят. Мисля, че в Украйна е точно този проблем. И в този ред на мисли ми се струва, че е добре да вървим по посока на точно тази организация да я наречем, която би могла наистина да успореди и да обедини българите от света. Не да ни дели отново на българи от по-богатата част на света и българи от по-бедната част на света. Казвам го като човек, който 20 години се е занимавал с проблемите на традиционните общности, и като човек, който си дава сметка, че светът наистина драстично се дели на бедни и на богати. Мисля, че като българи трябва да се опитаме да забравим тази разлика. Затова аз лично адмирирам идеята да се създаде организация – вие сте тези, които ще помислите как точно тя да бъде формулирана – като световен конгрес на българите по света, която задължително да има своя постоянно действащ орган и която, пак казвам, да може да успоредява проблемите и на едните, и на другите българи. И това, което бих си позволил само да подскажа, е дали в този постоянно действащ орган да няма членство по право, което членство по право да се свързва с религиозните лидери зад граница, тъй като лично за мен е очебийна липсата на поне един висш църковен представител на този форум. А Европа е в пределите на Средно и Западноевропейската епархия на Българската православна църква, аз виждам тук само отец Петър от Прага, но за съжаление не виждам извинете ме, простете, но не виждам викарния епископ – епископ Антоний, и затова си мисля, че в една такава бъдеща организация, която в никакъв случай не бива да дублира функциите на институция като Агенция за българите в чужбина, по-скоро да бъде спомагателен орган или допълващ нейната дейност орган, а задължително по право , но така, че да нямат право на отказ, да присъстват нашите двама задгранични митрополити, защото не бива секуларното ни общество да заплаща дан на тоталната си дистанцираност от религиозните институции. Факт е, че ние живеем в секуларен свят, но трябва да си дадем сметка колко важна е религиозната институция като пазител на културата, като пазител на езика, като неформално обединително звено, особено в чужбина. А съдейки по контактите ми, особено с руски общности, виждам как неделните служби се превръщат в едни неформални клубове на местната емиграция, нещо, което, за съжаление, в моите чести пътувания по чужбина не мога да кажа за нашите общности. Ето тук в Брюксел – с някои от вас можах да поговоря – се оказа, че нашата църква се отваря само по празниците, което не е така за руската църква. И автоматически българите, православните българи отиват в неделя и търсят руската църква. Църквата вярно е наднационална, но все пак не бива да забравяме църквата като институция, която е съхранила българския дух и българския език. И затова ми се струва, че в една такава организация на българите, която наистина дано да се случи, задължително трябва да бъдат поканени – и то така, че, пак казвам, да не могат да откажат – представители на двете български епархии, защо не и на други религиозни институции, тъй като не бива да забравяме, макар и преобладаващо православно мнозинство в България, все пак има и католици, има и мюсюлмани и един такъв форум, който ще бъде надрелигиозен може да обединява всички по един много позитивен начин от гледна точка на това единство, което често ние в България трудно постигаме, но защо пък българите в чужбина да не ни го кажат.

 

БВ: Благодаря, Горане, наистина беше важно за дискусията да се засегне тази важна гледна точка за участието на религията. С изказването на Горан вече сме във времето на заключителна дискусия, което е около 20 минути, така че моля за вашите последни изказвания, след което ще пристъпим към приемане на меморандума, виждам, че работната група с усмивка и настроение върши всичко и е напреднала. Моля за последни изказвания. Нека дадем думата на отец Пламен.

 

Отец Пламен Тодоров, Прага /ПТ/: Добър ден на всички, позволете ми да благодаря от името първо на българската православна църква, която в днешния ден изживява тежки моменти поради знайни причини – загуби главата си и духовен, дългогодишен, обичан и почитан водач между всички представители на православни църкви. Бог да го прости Негово светейшество! Позволявам си да се обърна и към Нейно високопревъзходителство, г-жа Вицепрезидентката на България да й благодаря. Обръщам се и към дълбокопочитаемите господа, представители на Майката ни Родина в Европейския парламент, г-н Стоянов и г-н Илчев, и към всички вас, драги братя и сестри. Позволете ми в началото да ви поздравя от името на православните българи, живеещи в един от красивите градове на Европа – Прага, и от името на членовете на нашата църковна организация, основана с моите скромни усилия от мен и с помощта на Бога на 26 юли 2007 година, която се казва Свети Николай Мирликийски Чудотворец. Искам също така да благодаря и на дълбокопочитаемия наш колега от Западните покрайнини и да изкажа своето твърдо и непоколебимо становище, че е, разбира се на основата на евангелската истина, нека всички да бъдем едно и да се обединим, защото няма нищо по-красиво, нищо по-хубаво от взаимната ни любов и обич в името на постигането на светлите идеали на любимото ни отечество, Майка България. Апелирам да не оставяме настрани, също по думите на господина от Западните покрайнини /има предвид Горан Благоев, който е журналист от БНТ, бел. МЦ/ при секуларизирането на обществото усилията на църквата, защото църквата е не само символичен, но и деен представител и обединител на всички българи зад граница, в граница – в отечеството, и навсякъде по света. Изказвам благодарност и поздравления от името на Негово Високопреосвещенство Средноевропейски и Западноевропейски митрополит Симеон и лично от името на неговия викарен епископ дядо Антоний, изказвам и поздравления от името на главата на малко познатата чехословашка църква Негово Блаженство Христофор, който е изключителен почитател, ценител и искрено почитащ и обичащ България. Съвсем наскоро имахме възможността, аз имах възможността да го придружавам, че той е и спортист, на ски в нашия прочут курорт Боровец. Поздравявам и всички останали и искам да кажа, че нашата християнска общност за съжаление поради липса на средства остана като последна без свой собствен православен храм. Но надяваме се по нашите горещи молитви да се сдобием и не, както дадоха пример нашите румънски православни събратя, докараха си от Румъния за 25 хиляди евро дървен храм, естествено с разрешението на главата на чешката църква, осветиха го, служат и се молят както представители на румънското малцинство, така и служители на румънското посолство и всички православни. Още веднъж си позволявам да ви приветствам и всички вас, коленопреклонно, сърдечно и братски да   ви поканя – заповядайте до Прага, ще бъда на ваше разположение, ще ви помогна с каквото мога и наистина, в името на отечеството, да скрепим връзките си за просперитета на Майка България!

 

БВ: Благодарим за топлите думи! Имаме време само за още едно или две кратки изказвания, г-н Томалевски, моля ви наистина за кратко изказване!

 

БТ: Благодаря, че ми дадохте думата! От вчера насам чух много красиви думи, красивите думи не са истински, а истинските думи не са красиви, с това почвам моето изказване. Силно съм обезпокоен от това, което ни беше предложено вчера – една неправителствена организация да представлява институционално интересите на българите зад граница. Изказвам се по този въпрос, защото това е част от приоритетите за стратегията за българите в чужбина. И да се върнем обратно – защо неправителствена организация трябва да представлява нас, всички, които сме зад граница, когато това може да се направи в парламента. Защо да откриваме топлата вода, когато тя отдавна е открита. Защо да търсим колелото, когато хората отдавна се возят върху него. Законът за българските общности, да подкрепям го и г-н Горан Благоев, наистина един световен български парламент, който да бъде една консултативна организация към Агенцията за българите в чужбина, е нещо много по-сериозно и много по-всеобхватно. И още нещо – в момента ще приемем един меморандум. Кои сме, които приемаме този меморандум, каква е представителността в момента. Искам да попитам – мога ли да го приема това като позиция на президентството за институционалното представителство на българите в чужбина. Мисля, че не, защото думата институционално има съвсем друга етимология. Предполагам това не е официална позиция на президентството? Бих искал да помоля хората, които изготвят меморандума, да го прочетат и нека да направим дискусия върху този меморандум. Нека да направим амендмънт към меморандума, нека да допълним това, което искаме да залегне в този меморандум.

 

МЦ: Така и ще стане, г-н Томалевски, Боби малко е избързал – имаме още време за дискусия до към 10.20, когато ще можем да обсъдим драфта.

 

ЕС: Аз искам само да добавя, казвам се Ели Славчева – пак да се представя, че думите са много хубави, много се радвам, че всички се чувстваме близки като братя и сестри, много се радвам, че има хора зад граница, които в продължение сигурно не са посетили България, но говорят български, чувстват се българи – това е много похвално. Обаче цялата дискусия има едно голямо „но” и това са последствията лично за мен. Прекрасно е, нека тези хора да бъдат равни, защото ние всичките сме българи, всичко е чудесно. обаче има една част от българите, която г-н Илчев вчера каза, които не са точно българи и правата, които даваме на всички, после ще се окажат, има възможност да окажат много негативни последици върху нас. Аз съм съгласна, че всички – с двойно гражданство, без двойно гражданство – трябва да участват. Но може би за това трябва , лично по мое мнение, да се направи една преоценка на това какво е да си българин. Защото във Франция например идеята кой е французин е – французин е този, който говори френски, на първо място. Само че кой е българин – напоследък почнах да чувам много хора, които казват – аз съм българин, но се оказват с някакво друго потекло, дори български не говорят. Имат документи, представят се в Европа като българи, факт е обаче, че липсва знаенето на български език. И това е нещо, което много ме притеснява в цялата тази дискусия, която водим. Защото това е нещо, което присъства на фона на глобализацията, на фона на историческите събития и което трябва много да се осмисли, преди да се дава на някой някакво право. Защото това право може да има последствия за всички. Благодаря ви, това исках само да кажа.

 

Светлана Лазарова /СЛ/, Прага: Искам да ви приветствам и да ви поздравя с тази среща, наистина ми е много приятно да се срещнем, да обсъждаме и да дискутираме по важни въпроси, които ни вълнуват. Защо, всъщност, искам и аз да се изкажа. Иначе аз съм представител на българското малцинство, към чешкото правителство има съвет за малцинствата и аз съм негов представител. Но всъщност изказването ми е във връзка с изказването на г-н Илчев и това, което спомена той, единствен той го спомена – за медиите, за силата на медиите. Аз работа за медиите, не съм журналист, а кинематографист и наистина това, което каза г-н Илчев, за автономното съществуване на медиите като такива в чужбина е вярно. Мисля си, че наистина има как да се замислим и начини да се интегрираме. сигурна съм, че не съм единствената, която е завършила да речем филмова академия или журналистика в чужбина, и не съм единствената, която работи в тази област. И много би ми било приятно по някакъв начин да се свържем, да направим един ако щете екип или може би да направим връзка и в други страни, не само в Европа. Убедена съм също, че разработваме едни и същи проблеми, но не знаем за тях. това, което аз мога да споделя като опит от моето 27-годишно чешко пребиваване и работата ми в медиалната област е, че наистина медията и киното, и журналистиката може много да помогне на българската тема. На това какво всъщност ние можем да направим за самите нас. Опитвала съм много пъти – някой път успешно, друг път по-неуспешно- да разработвам тази тема, що се отнася до културата – поднасям продукти филмови, свързани с културата, историята и душевността на нашия народ. Казвам не винаги е успешно, но отваря възможности за запознаване на хората, където живеем по места, за това какви сме ние, да ги запознаем с нас, с нашите проблеми, с нашата роля, която имаме като народ.

 

НБ: Здравейте отново, Николай Блангев съм, Български център на Балеарите „Васил Левски”, имам точно три пункта само да засегна. Едното е малко процедурно предложение, което се ражда …чувате ли ме?

 

БВ: Чуваме ви, но преди вас имаше друго изказване, нека спазваме реда.

 

Иван Рангелов /ИР/: Живея в Берлин от 30 години. Не искам нищо от държавата, платил съм си, за да дойда тука да си кажа мнението, нали така! Смятам че за което съм дошъл не се изпълнява. Исках да кажа, че като емигрант, истински емигрант, някога нашият глас да се чуе в тази държава. И имам едни претенции – само ако може конституцията да се промени и хора с двойно гражданство да участват в управлението и властта. Това е.

 

НБ: Понеже виждам какво става, пишейки меморандума, се ражда това предложение. Разбирам, че тук сме се събрали на този форум хора, които няма да имаме възможност да влезем в пряк контакт, да се опознаем. И аз предлагам – понеже организаторите на форума разполагат с данните на всички ни – да се направи някакъв списък на хората, които са присъствали, с техните контактни данни, за да можем ние, виждам и госпожата каза – дайте да продължим нашия диалог за в бъдеще, да имаме някакви контакти, за да може да продължи тази дискусия за в бъдеще, защото е ясно, че времето е страшно малко. Това ми е процедурното предложение, ако има такава възможност, ако трябва всеки един от вас да си остави визитката и да каже – така, това са нашите данни, нека да ги обменим между всички – и да се създаде някакъв форум може би за в бъдеще, просто да не останем изолирани един от друг. Аз съм присъствал на най-различни примерно изложения в чужбина, където обикновено има каталог на участниците с данните и, ако човек не успее да влезе в контакт с някого, след това има начин да влезе в контакт. Питам дали това е възможно и това е един вид препоръка към г-н Росен Иванов това да се включи по някакъв начин в този информационен сайт, присъствалите на конференцията да имат начин да общуват помежду си, предоставяйки данни за достъп.

 

МЦ: Господин Блангев, разбрах ви. Това вие помежду си да обмените визитките си не е никакъв проблем, аз имам контактите на всеки един от вас, вие имате моя. Вчера казах, че имаме желанието, надявам се да се намерят и спомоществователи, да направим сайт във фейсбук, за да можете да видите след това нещата, които ще качим – презентации от тази конференция, ако можем да свалим целия запис, ще го качим. За да можете да участвате в коментарите нататък. Господин Томалевски ме изкуши силно да обуя едни мои стари обувки, журналистически, и да кажа, че в това интервю, което беше разпространено по БТА на г-жа Попова непосредствено преди конференцията, се съдържа отговорът на вашите въпроси: не, това не е конференция, на която да се заяви позицията на президентството, това е вашата конференция, на която вицепрезидентът е патрон и с помощта на г-н Стоянов, на Европейския парламент, успяхме да намерим територия за това събиране. Президентството няма да изработва стратегията, със сигурност това, което може институцията да помогне за изработването на една добра стратегия, си струва, нали?!

 

БТ: Реплика веднага, искам само да попитам, понеже вчера беше лансирана единствено и само тезата за институционалното представителство чрез обществените съвети. Не беше дадена възможност друг да изрази друга теза по този въпрос. Ето например аз…

 

МЦ: Това не е вярно. Господин Стефан Манов говори и след това говориха други и бяха зададени контравъпроси. Не сте прав. Не е честно към фактите.

 

БТ: Просто не чух никаква друга лансирана теза. И никой не даде възможност някой друг да говори по въпроса.

 

МЦ: Преди малко вие самият лансирахте друга теза – за консултативен съвет към Агенцията. Вчера имаше дори предложение за министерство, това е факт, в името на коректността. Има ли други изказвания?

 

БТ: В наше писмо от 5-ти поставяме наши въпроси, които да бъдат артикулирани, но не бяха засегнати.

 

ИВ: Аз ще се опитам да обхвана три въпроса, тъй като сме в заключителната фаза, и ще започна с изказването на г-н Илчев по отношението на информацията, че е добре да знаем кои българи се намират в чужбина, по някакъв начин да се направи такава информационна банка, която и ще помогне също така да ни даде ясна представа с оглед на активното желание на мнозина участващи и на тази конференция, и на тези, които отказаха да дойдат, да се промени конституцията и българите с двойно гражданство да имат т.нар. пасивно изборно право. Защото винаги се казва – има над 3 милиона българи в чужбина, но колко от тези три милиона са с двойно гражданство, това също е голям въпрос. Така че не се знае колко от тези, които са с двойно гражданство, искат да се промени това право и това е много, много сериозен въпрос, когато се променя една конституция, и не зная дали е в нашето право – хората, които сме се събрали тука – да повлияем на институциите и дали това не е въпрос, който трябва да бъде решен на един референдум, в който българските граждани да могат да кажат „да, ние сме съгласни хората, които имат и друго гражданство, да станат депутати и да повлияват на законодателната политика на българската държава”. Така че струва ми се това е много важен момент по какъв начин ще повлияем върху тази промяна. Всеки иска нещо. Аз не отричам и не казвам, че не е правилно, или каквото и да било. Миналия ден изразих все пак моята позиция, че има други форми и възможности за повлияване на законодателната политика и представянето на българите в страната. Имаме вече агенция, всички тук се изразиха, че тази агенция за българите в чужбина е доста активна, могат разбира се да се желаят и доста повече неща. По повод казаното, че НПО-тата не са институционални структури – да, институциите са тези, които правят законодателни промени, представляват много по-голяма част. Но НПО-тата са реално съществуващи структури в чужбина, които действат и имат пряката връзка, имат поглед върху това какви процеси се извършват с нашите съграждани в отделните европейски страни и за мен лично и за нашата организация е една прекрасна инициатива и да имаме възможността да участваме в един такъв консултативен съвет към агенцията за българите в чужбина, където ще можем да обменяме, да даваме предложения и да се търсят решения как могат да бъдат променени всичките тези неща.

 

МЦ: Господин Томалевски, получихте и комплимент за вашето предложение. Това, което трябваше да кажа със сигурност, е, че тази конференция, както и г-жа Попова го е казвала публично, е в подкрепа на усилията на правителството да бъде направена добра стратегия. Третата точка, Ирина?

 

ИВ: Тя е свързана пак с гласуването и с избора на представители, конкретно предложение към вас като представители на изпълнителната власт. Конституцията явно няма време да се променя, пътищата са дълги. Изготвя се нов изборен кодекс, в който могат да залегнат други неща. Това, което ми прави впечатление и което смятам, че е абсолютно некоректно към вота и към нашето доверие като избиратели, защото ние все пак имаме към момента активно изборно право, е възможността на един депутат, който се е представил от конкретна политическа сила, в един прекрасен момент да каже „аз не съм съгласен с политиката на моята партия и ставам независим или отивам в друга политическа група”. това нещо не мога да го възприема за нормално, политическата партия не е НПО – днес прескачам, детето ми учи малко в българското училище, утре няма да бъде там или каквото и да било. Говорим за политиката на държавата! И може би тук трябва да залегне една по-съществена промяна и да се изиска ако един депутат е влязъл от една политическа сила и вече си е променил мнението, значи той не отговаря на очакванията и на гласуваното към него доверие като представител на тази политическа сила, излиза от парламента и на негово място идва следващият, който е бил в списъка, който е щял да влезе, ако повече хора са гласували за него, и продължава да изпълнява позицията…защото това е истинска подмяна на политическата воля. Дори и тук в европарламента виждам, че се случиха такива събития с определени представители на политическата сила. Ами какво става с тия хора, дето са гласували за тази политическа сила? Те сега всъщност нямат възможността да изразят мнението на политическата си сила. Иначе по отношение на лобистите – прекрасно е и ние винаги ще бъдем лобисти. Аз исках само да ви кажа, че живеещите законно, спазващи законите на страната, в която живеят, българи са най-добрите лобисти за своята страна, защото представят почтената страна на българина. Така че няма нужда от кой знае какви събития, самият факт, че аз отивам, не съм нарушила законите, купувам си билетче и не ме спират в метрото – най-елементарното нещо давам за пример, не се опитвам да вляза незаконно и казвам „аз съм българка”, хората, които ме харесват, ще харесват и България. Ще ми дадат време и възможност да разкажа за моята страна, да участвам в различни събития. Иначе, честно казано, трудно е на неправителствените организации да намират достатъчно средства и да правят. Когато държавата може да го прави, ние можем да помогнем как – да кажем вижте във Франция имат такива особености и очаквания, в Полша може би по друг начин, там можем ние да бъдем полезни. Извинявам се, че пак бях много дълга, дано не съм ви отегчила.

 

МЦ: Кратък отговор от Росен Иванов на един въпрос и кратък отговор от Станимир Илчев на един въпрос.

 

РИ: Благодаря, по въпроса са информационната система, която съдържа данни за българите и българските организации, безспорно данни за българите по света могат да бъдат съхранявани единствено в нашите дипломатически и консулски представителства при условията на абсолютна доброволност, това е предвидено в новия закон, остава Министерството на външните работи да заеме по-категорична позиция па този въпрос. Що се касае до информация за българските дружества, независимо дали са образователни институции, дали са медии или православни общини или политически партии, агенцията е създала такъв информационен блок, така че на нашия сънародник от Балеарските острови мога да кажа – има го на сайта на агенцията, вътре се съдържат данни за над 700 организации. Ако някои от тях не са актуални, то е само защото самите организации не са ни изпратили данни за тяхната промяна, така че можете да се свържете и с експертите от агенцията да получите тази информация, имаме данни за наистина много български организации, с които може да си сътрудничите. Едно уточнение – предложението за национално представителство, което агенцията направи в закона, е да бъде абсолютно независим обществен, в който да влизат и да бъде избиран от всички наистина български организации по света. Абсолютно независим, това означава, че е на обществени начала. Агенцията изрази едно становище, че ако трябва да работи в тясна връзка с някоя институция, то това би било най-добре да бъде с президентството, защото президентът наистина е обединител на всички българи. Благодаря ви!

 

Снежина Мечева /СМ/: директор на българското училище към посолството в Лондон, говорител на Асоциацията на българските училища в чужбина. Няма по-големи и по-масови посолства от българските училища в чужбина, ние сме културни центрове, били сме години наред и продължаваме да бъдем. Много ме притесни изказването на г-н Илчев по отношение на Виенската конвенция, той каза „тя не забранява, но и не поощрява”. Точно защото не забранява и не поощрява, имаше наши посолски училища, които сложиха началото на тези масови посолства, дето вие не ги наричате и училища, страхувате се от това, ние ги наричаме светилища зад граница.  Затова искам да кажа, че съм била свидетел – 27 години съм зад граница и съм минала през всички етапи на българското училище в чужбина – искам да кажа, че българската държава абдикираше десетилетия от ангажимента към българските училища. Десетилетие ни трябваше да заговорим на един глас с министерството на образованието също, с държавната агенция за българите в чужбина, слава Богу , че сега говорим на един глас. Сега, вчера казах, че трябва да заговорим на този глас и с министерството на външните работи, това ни е проблемът на нас, защото аз действително…Може би вчера по повод на моето изказване са дошли държавни служители да ви обяснят колко е трудно заради Виенската конвенция ние да бъдем съхранени на територията на посолствата. Но това е било години и добре, че беше така, за да станат българските училища по света от 10 над 200. Те станаха толкова, защото се създаде асоциация на българските училища в чужбина, която положи началото именно на това разрастване и принуждаване на държавата да се създадат програми за подпомагане, а сега и министерско постановление за тези училища. Определено има абдикация от отговорности на държавните служители, особено при тези, които нямат моралния ангажимент да се грижат за училищата и използват този факт сега, че наистина има такъв момент във Виенската конвенция, но все пак тя не забранява. Защото на консулските служби е разрешено да развиват дейност странична, не само консулска, стига да не нарушават законите на страната. Не може за тези училища, посолските, които са 7, да се измисли за тях по-специален статут, и трябва, защото цялата отговорност по съхранението на тия училища, които са били с по 20 деца, а сега са до 300, се стоварва върху нас, обикновените учители, които в тия между 20 и 30 години от филолози станахме икономисти, финансисти, хигиенисти, дипломати и какви ли не още. И сега, нали, когато тая виенска конвенция е в ръцете на някой, който не иска да се натоварва, щото не е лесно да имаш в посолството 300 деца и и да отговаряш за всичко, всичките тези отговорности това училище да се съхрани и да продължи да съществува извън посолските територии, това е неслучайно станало през тия 20-30 години, защото иначе нямаше да има тия училища. И сега пак идва тая отговорност, нали, ами ние ако не можем да ви предоставим условията, вие трябва да се оправяте. Трябва това – ако има национална политика за съхранение на националното самосъзнание – да не е грижа на нас, които създадохме и опазихме инфраструктура и я подарихме на България, готова инфраструктура от училища, как да се образова и учи по български, когато на нас в министерството на образованието преди години ни казаха „ами ние нямаме нищо общо с вас, защото вас ви няма в закона”. Нас още ни няма в закона, добре че излезе министерското постановление, да се доближим до закона. Но грижата отново се стоварва административно от страна на дипломати в чужбина, нали, щото то си е гайле да отговаряш за 30 деца, нали те стоварват се на министерството на образованието, то да поеме всичката грижа за нас, външно министерство да се грижи за друго. Трябва и външно министерство да се грижи за нас толкова, колкото и министерство на образованието, да е поделена грижата. И друго – проблемът за завръщането. Към министерството на образованието трябва да има програма за нашите деца, които се завръщат по независещи от тях причини в България, за реадаптация в българската образователна система. Като дойдат българите в чужбина, за 6 месеца ги правят англичани, американци, германци и не знам си какви. Нашите деца, някои от тях които трудно говорят български, но могат да говорят, не са могли да ходят на българско училище, няма програма за реадаптация в България в българските училища на тези деца. И проблемът за завръщането – понеже контактувам с 300 семейства, поне по двама нали  – повече съм свидетел, че искат да се върнат в България, икономически са причините да не се завърнат, трябва да се мисли и за това как икономически да бъдат привлечени обратно тези българи, които искат да са си в България.

 

СИ: Ще бъда кратък, наистина този път. Отзад напред – не съм известен с това, че озвучавам чужди тези. Никой не е идвал да ми казва „ей там позови се на Виенската конвенция”. Между другото, сфера, която дълбоко уважавам и слабо познавам, е точно образователното дело и то зад граница в тези специфични условия. Пожелавам ви во веки веков там да преподавате, но съгласете се, че ако все пак има възможност за едно самостоятелно, отделно, независимо, извън мисията в Лондон училище, това би било добре и за вас, и за децата, и за родителите, и за всички. Дано никой никога не се вторачи и не абсолютизира дори един текст от тази конвенция, но наистина това е една хибридна форма, никому не пречи, но не можем да я обявим за най-добрата.

 

СМ: Не казвам да я обявите за най-добрата, няма да се съглася с вас посмъртно. И съм написала едно голямо изложени е и ще ви го пратя, елате да говорите с нас – обикновените, посредствени учители, които ви казах на какво са се превърнали. Но нашето е най-голямото и с най-голям авторитет, именно защото е посолско и защото сме имали добри посланици, които са ни обгрижвали. И има начин това да бъде съхранено, а не затруднено.

 

МЦ: Вече е готов проектът за меморандум, тъй като времето действително ще свърши и няма да можем да ползваме залата дори и пет минути отгоре, да вървим към това. меморандумът се разпечатва…

 

СИ: Да използвам времето за отговор на още два въпроса или да коментирам. Какво е да си българин. Волно или неволно визирате чл. 2, ал. 1 на проекта за закон, който споменаваме от вчера насам много пъти. Българин е, първо, да имате поне един възходящ от български произход, майка, татко, баба, дядо, прадядо. Второ, да притежава българско национално съзнание, не знам трябва ли да сложим акцент върху едно от двете прилагателни. Обаче, така определено съзнанието като българско и като национално вече предизвика реакция на депутат от ДПС в България. Високообразованият наш колега Гюнчер Кърджалиев, каза – баща ми беше с българско съзнание, поставих умишлено тире между българско и съзнание, където законът казва национално. Не е нужно да се правим на етнолози и историографи, защото ние знаем разликата между етническо съзнание, национално самосъзнание, гражданско самосъзнание, политическа нация, етническа нация и така нататък. Това казва законът. Вие очевидно се натъквате на хора…и по-нататък казва – да е бил в чужда държава, в друга държава повече от 6 месеца. Живее навън, има обаче предшественик българин и самият той е с българско национално самосъзнание. Трябва да знае и езика, удостоверява го, когато кандидатства с тест, изпит, аз не съм се явявал, не знам точно какво е. Тези, на които сте се натъкнали, би трябвало да знаят малко български, дори за целите на преодоляването на теста. Второ, те би трябвало да не отричат, че имат българско национално съзнание поне в пределите на България. Иначе някои от тях като се приберат в Македония тичат веднага при нотариус, за да заверят своето свободно волеизявление „я сум македонец, али ми треба бугарски пасуш” – част от феномена на българското гражданство. Не е толкова лесно, даже и след такава постъпка аз продължавам да си задавам въпроса – не го ли прави този човек съвсем оправдано от гледна точка на своята безопасност и кариера там? И носи и двата документа – българския паспорт в левия джоб и нотариално завереното свидетелство, че не е българин, в десния джоб. Едното му служи пред полицията там и пред неговите работодатели, и пред режима на Груевски, другото му служи в България. Аз не знам в този вид дали ще се приеме този текст на този проект за закон. той ще предизвика малка или голяма буря или серия от бури в нашето Народно събрание, докато се стигне до пленарната зала. Сега е само в комисията по петициите, правата на човека и вероизповеданията. Всички страни ще имат основание, защо? Защото вероятно в този текст – такъв или редактиран, но с такъв замисъл – стои ядрото на цяла една линия, на една проекция към представителството, институционализирано. Това да не е НПО този външен орган, а да е със законодателна инициатива и да може да се ползва от възможностите на пасивното избирателно право. И завършвам с това, че част от тези хора са в обхвата на общността на българските изселници в Турция – 500 хиляди души. Затова помолих вчера и съм готов да тръгна с Божидар и с г-н Манов на обиколки из страната, за да популяризираме това, което искаме да направим, но без това не може да мине. Обучителен период ни трябва, ние трябва да изчислим ползите и вредите, защото и двете съществуват. При 500-хилядна българска изселническа общност, въоръжена с паспорти от дълго време, вие си представяте, че това са 400 хиляди активни избиратели, които формират минимум 5 мандата в Народното събрание. И накрая добавям нещо, с което не искам да ангажирам никой в тази зала, най-малко организаторите на конференцията, но аз го заявявам в българската преса и пред българските медии. Днес Турция не е Турция от вчера. Там противоборстват две невероятни тенденции – кемализъм и неоосманизъм. Никой няма представа българските изселници, които обикновено описваме като трудолюбиви, скромни и гостоприемни хора, коя доктрина изповядват в момента повече – на кемализма, която е по-европейската, по-модерната, приемливата за нас като техни съседи, или на неоосманизма, което е нещо съвсем, съвсем различно вече. Аз не бих искал в народното събрание на Република България някой да ми пропагандира неоосманизъм, кавам го еднозначно. Първият симптом вече го консумираме у нас – казуса Кърджали – подписка от средите на същите тези хора, които в условията на двойно гражданство, утре биха вкарали депутати в българското законодателно национално тяло. 340 души са подписали подписката, която предотврати обявяването на ген. Делов за почетен гражданин на Кърджали, утре 340 хиляди души с подписка чрез своите депутати и затова, единственият аргумент, който отхвърлям решително, е, че да не създаваме изкуствено плашило като разиграваме турската карта. Тя съществува, няма какво да я разиграваме, други я разиграват ежедневно пред нас.

 

БТ: Г-н Илчев, с риск да ви коригирам, правете разлика между изселници и граждани, които имат право да гласуват. Значи гласоподаватели в Турция са не повече от 150 хиляди, в смисъл изселници с български паспорти. 400 хиляди са всичките изселници, но не всичките имат паспорти и имат право да гласуват. Значи, 150 хиляди отнесено към милион и половина гласоподаватели – това е българската диаспора с български паспорти – е 10%. И още един факт, не знам дали знаете, че Баладюр, който е един от успешните френски премиери, е турски гражданин. И по-точно арменец от турски произход.

 

Калина Салмон /КС/, Българско училище в Париж „Васил Левски”. Искам съвсем кратка реакция на няколко теми, които се обсъждаха до сега. Първо, това, което г-н Илчев преди малко частично отговори на един въпрос, който исках да задам, каква е дефиницията на думата българин. Това, което искам да знам, е точно от къде мога да разбера какво значи думата българин. Второто нещо, което исках да кажа и което всички знаем, е че българите в чужбина не са една хомогенна маса. Не е същото българин, който живее в Аризона, в Бряг на слоновата кост или във Франция. И естествено нуждата по социални проблеми и социални искания на българите в чужбина са обратно пропорционални на развитостта на системата на страната, в която ние живеем. Както знаете, във Франция е най-добре развитата социална система и пример, който можем да вземем, е там. Защото българин, живеещ във Франция, няма значение дали е българин, ако има право да пребивава в страната, има същите социални права, както французите. Второто нещо, което исках да кажа, е това, което чух вчера, и това, за което се борим от години – проблемите на българските училища в чужбина, това е първата компонентност, ако това се включва към дефиницията за българин – човек, говорещ български език. И подкрепата, която Снежина поиска и постави въпросите, ние всички имаме няколко различни проблема, но това също зависи от страната, в която живеем. Разбира се, говорихме за посолства и така нататък, много сме благодарни, че работим по програмата „Роден език и култура зад граница”, но всички имаме различни проблеми. Както колежките от Франкфурт имат проблем за статута, някои имат проблем за дипломи и т.н., една от проблематиките, които искам да кажа, е мотивацията на децата и на родителите да учат български. Това е, което е глобалната база на всичко, за което ние се борим. И последното нещо, което исках да кажа, е, че съм много щастлива, че имаме възможност да се изказваме на такъв форум и благодаря на организаторите г-н Стоянов и г-жа вицепрезидента, не само това, че можем спокойно да изразим мнение и становище, но че имаме възможност да срещнем българи, които живеят в други краища на света.

 

ЕС: Г-н Илчев, към вас. Живях в Англия с една туркиня от български произход, имах възможност да говоря с майка й на български език. Туркинята дойде, всъщност беше много готино момиче, нищо против нея, аз имам много такива приятели, но тя дойде и ми каза – аз български не говоря, защото съм туркиня. Показа ми лична карта, на личната карта е българка. Същият случай отново с момче, отново от Измир, говоря за тази общност, идва, казва се момчето Денислав, чудесно, прекарваме си приятно, но той не знае български. За сметка на това има български паспорт. И аз го питам – за какво ти е, като една българска дума не знаеш. И не преувеличавам изобщо, не можеш една българска дума да им кажеш. Той казва – вие сте в Европейския съюз, аз съм в Белгия, правата повече ме устройват така. И всички, с които съм говорила, това не са единични случаи, вчера говорих с други момичета, с които се запознахме тука, колежки, тя дойде и ми каза за някаква нейна позната в белгийско семейство, не говорели нито френски, нито английски, та тя трябвало да отиде да превежда. Те грам български не говорят, въпреки, че пред всички се представят за българи. Това е нещото, което ме притеснява, разбирате ли, нямам нищо против хората, които са мюсюлмани, които са с някакъв друг корен. Идеята е, че българският език се губи в част от българската нация, това е, което ме притеснява, за мен това не са българи. Благодаря!

 

МЦ: Благодаря! И сега вече имам драфта на заключителния документ, моля ви за внимание. Предлагам, тъй като той съдържа четири пасажа, да изчитам един, ако има някакви обструкции или ръкопляскания, и след това нататък.

Заключителен акт:

Ние, участниците в конференцията, приветстваме усилията на българската държава за съвременния подход да съхрани българщината извън пределите на България. Вярваме, че единствено демократичният и толерантен диалог между всички заинтересовани страни ще доведе до успешна стратегия за българските общности зад граница. Извеждаме като основни приоритети:

- Изучаването и разпространението  на българския език, култура, традиции  и вяра;

- Институционално представителство  на българските общности;

- Социални и интегративни политики.

Това е преамбюлът, смятате ли, че е достатъчно компактен, пълен. Това беше кратко – преабмюл, харесва ни, че сме се събрали и имаме приоритети. Това, струва ми се, е комплексно. Кажете!

 

Александър Иванчев /АИ/, директор на българското училище в Брюксел. Аз лично съм кръстен, както и цялото ми семейство, православни християни сме, но майка ми е от Смолян и има много приятели българо-мохамедани, познавам и българи католици много, т.е. проблемът за т.нар. българска вяра за мен лично е малко щекотлив, защото не може да фаворизираме един вид вяра за сметка на друг, дори да отблъскваме по този начин други с друго вероизповедание освен православното. Трябва да се прецизира.

 

ГБ: Аз исках думата по друг повод, но само за господина едно уточнение. Аз лично не смятам, че има двусмисленост, когато се говори за вяра, тук много коректно се споменава вяра, без да се конкретизира дали става въпрос за православна, не става дума за българска. Езика, вярата, българския език, традиции и вяра, не българска вяра, има разлика смятам. По-скоро аз искам да ви предложа на вниманието думата българщина, която много често има пейоративна оценка, дали не е по-добре да я заменим с идентичност или самосъзнание.

 

МЦ: Българска идентичност? Българско самосъзнание? Да, българщина, самата дума не звучи красиво. Какво казва залата? Отче, заповядайте!

 

ПТ: Бих желал да подчертая и държа особено да не се променя думата вяра, защото не се конкретизира някаква вяра. Думата вяра да остане, защото без вяра не може и то е сложено в българската ни конституция. И подкрепям с цялото си сърце и душа думата вяра да остане, нека всеки си тълкува и нека всеки си изповяда каквото пожелае, но да не се пипа думата вяра.

МЦ: Добре, можем ли да направим преамбюла така вече хармонизиран, с помощта и на г-жа Попова.

 

МП: Думите да се отделят с точка и запетая, не със запетая, да не остава някой с впечатлението, че „български” се отнася към вяра. Определено с точка и запетая, вяра остава самостоятелен компонент.

 

МЦ: И последно преамбюлът остана така – участниците в конференцията – остава до „съхрани българското самосъзнание и идентичност”, да заменим „българщината”. Конференцията открои основни приоритети, две точки – изучаването и разпространението на българския език, точка и запетая, културата, точка запетая, традициите, точка запетая, вярата, или без членуване, но мисля, че с членуване е по-добре. Обединяваме ли се, че това е добър вариант? Да? Добре, вървим нататък.

В резултат на обсъжданията се предлагат следните конкретни…господин Кулов?

 

БК: Извинявайте, става въпрос, че традициите са част от културата, задължително, вярата също и езикът също. Езикът е номер едно, съставка на всяка култура.

 

МЦ: Да намерим „златното сечение”. В резултат на обсъжданията се предлагат следните конкретни мерки и действия и минаваме на образованието и културата. Вие ще получите разпечатка, но е добре да се чуе като колективен слух:

Да бъдат приложени разпоредбите на Конституцията, чл. 26 и чл. 36 – това е взето и от нашата дискусия, и от материалите, които постъпиха  до конференцията като декларации – да се гарантира финансирането на българските училища в чужбина в проектозакона за образованието /чл. 297, т.1/, да се избегнат противоречията с проектозакона за българските общности в чужбина. Предлага се проучване на възможностите на европейското законодателство: директива за изучаване на майчини езици, пълноценно използване на европейските програми /Коменски/ и за неправителствените образователни структури, инициатива на евродепутати за правно обвързващо законодателство на ЕС за изучаване на майчини езици. И следват основните „чертички” в този раздел образование и култура. Бяха акцентирани предложенията за или акцент бяха предложенията за – някакво свързващо изречение:

- дистанционна форма за обхващане  на децата

- сертифициране на българския  език като чужд език, оценки  по български език като чужд език в чуждите училища, да се разреши проблемът с провеждането на матури и признаването на българския като чужд език за матуритетен

- изработване на нови държавни  образователни изисквания по  изучаваните предмети и съответно  нови адаптирани програми

-адаптиране на програмите по  история и география с разпределяне  на материала във всички класове

Тук създаване на нови адаптирани програми и адаптиране на програмите по история трябва да бъде в една чертичка – изработване на нови адаптирани програми, адаптиране на програмите по история и география с разпределяне на материала във всички класове, така по-добре ли е? Да.

- външно министерство да оказва  съдействие за помещения, сключване  на двустранни спогодби

- създаване на институт за  български език по модела на Сервантес институт

- образователни аташета към  посолствата с големи български  общности

- дипломатическите представителства  да осигуряват правна помощ  на българските граждани

- създаване на културни центрове  за запазване и разпространение  на българската култура

Моля да коментираме, ако има  нещо тук, г-н Кулов?

 

БК: Аз предлагам да се свържат точките за създаване на институт за български език и култура, да отпадне последното – създаване на културни центрове.

 

МЦ: Ако създаването на български културен институт – нещо, което не съществува – искаме да го извадим пред скоба, Росен Кожухаров е прав, че трябва да го оставим в една чертичка самостоятелно. Нищо не печелим като компактност на декларацията, защото като ги съберем, имаме едно редче по-малко. Това е последващ процес – ако се създаде такъв институт за български език и към него се инкорпорира програмата на съществуващите вече културни центрове. Това е процес, по-скоро процес, отколкото цел, затова – ако не възразявате – да оставим самостоятелното място на института по българския език. Съгласни ли сте?

 

БК: Аз лично възразявам, но има други колеги.

 

ИВ: Аз искам да попитам малко повече да се изясни какво точно имате предвид комисията, която сте писали меморандума, под институт за български език – искате да се създаде още една държавна структура в чуждите държави, защото българските културни центрове в чужбина са институции на държавата, директори, секретари и всички останали се назначават от българското министерство на културата и са със статут на дипломатически служители. Затова задавам въпроса какво се има предвид под институт за български език в чужбина, при условие, че говорим за вече съществуващи училища…

 

МЦ: Това, което вчера се лансира в дискусията, е да има такъв институт към Министерството на външните работи, това си спомням. Защото към министерството на външните работи има културен институт, дипломатически институт, няма институт за български език зад граница – това беше предложението, това се има предвид. Политиката на МВнР за изучаване на български език зад граница да бъде управлявана, модерирана и осъществявана.

 

БК: Може ли аз да кажа едно изречение по този въпрос, ако разрешите в допълнение на това, което казахте, което беше точно така. Предложението ми е да се проучи чуждестранният опит в това отношение и в никакъв случай не е задължително да бъде държавна институция, да се назначават директори, секретари и т.н., може да бъде обществена организация, вижте Британския съвет, Гьоте институт – просто всички нормални държави, особено културни като нашата, имат такива институти. Да се проучи този опит, което даже е правено и то в Народното събрание, преди много години и да се види какво трябва да се направи в България по този въпрос.

 

Пламен Петков /ПП/, ръководител на танцова група „Лазарка” от Мюнхен. Аз съм за оставяне на тази точка, която да я раздели на културен институт, евентуално може би да се допълни културно-информационни центрове, които са аналог на българските читалища. нека не смесваме културата, българските традиции с образованието, с българските училища – това са две различни институции.

 

БВ: От работната група искат да кажат…

АМГ: Да отговоря от наше общо име, именно точно това подчертаваме, че имаме предвид предложението както на д-р Кулов, така и на г-н Петков да бъде разширена дейността на културните институти с обучение по български език и съответно да има влияние от шапката на министерството на външните работи, а не само от министерството на културата. Ето това ние можем да го добавим, разбира се, явно не сме го доуточнили.

 

МЦ: Стана ясно. Можем ли да кажем, че този текст, посветен на образованието и културата, е изчерпателен, със съответните корекции. Петя?

 

ПЕ: Искам да кажа само няколко неща във връзка с тези булети, тирета, които касаят образованието. Специално вторият искам да кажа, че се касае за чуждестранни образователни системи, регулирани от чуждестранно законодателство, при което много е трудно или почти невъзможно от страна на България като правителство да предприемем мерки, тъй като и преди са идвали такива предложения, особено за матуритетния език. Категорично държавите, с които сме общували, са казвали, че това е техен вътрешен въпрос и когато те преценят, в случай, че има определена популация, определен голям процент деца, тогава това може да се случи. Въпреки това в целия втори булет матурите за разрешаване да я провеждаме, както пише, за мен не е ясно какво се има предвид. Ако българските неделни училища искат да провеждат матури, външно оценяване в края на 12 клас това не е възможно, защото матури се полагат по всички задължителни предмети, не само по български и литература, история и география. Т.е. те нямат статут на български държавни училища, не предлагат обучение по всички предмети и заради това не е възможно те да провеждат това външно оценяване, наречено матура и да издават дипломи за завършено средно образование, просто защото в тях не се обучават деца. Само институции, които издават дипломите за завършено средно образование, провеждат тези изпити. така че и занапред, искам да кажа, че това към настоящия момент не е възможно. И мисля, че има повтаряне между трето и четвърто тире относно съответно новите адаптирани програми, четвъртото се съдържа в третото. И ако може на по-добър език да го разпишем, защото все пак обсъждаме българския език и образованието по български език.

 

ЛШ: Само нещо да допълня тук за българските матури, Константин Гълъбов гимназията, която е позната, немската, най-старата, с най-голямата традиция в София немска гимназия, аз бях едно време от експерименталните групи по немски език. Немската гимназия завършва с две дипломи – българска и немска. Ние нещо подобно искаме – българчетата, които учат в чужбина български език, че един ден да имат на работния пазар в България, също и в университетите възможност да кандидатстват в България. По този начин ние институционализираме, съхраняваме и даваме възможност на тези деца, които събота или неделя идват допълнително на училище, да придобият знания, които са сертифицирани. И които са подобно, на същото ниво, както са в България. И сме съгласни дори, като български училища, да положим всички усилия, които са нужни в това отношение, и да изпълняваме вашите изисквания. Но в момента тези изисквания липсват. И примерно Немската гимназия „Константин Гълъбов” нека да бъде като пример, говорила съм с директорката – там не се държи на немски език история примерно, те имат специален концепт изработен с Федералната република Германия, нека да се преразгледат професионално нещата.

 

ПЕ:Ами аз пак ще кажа само, че говорим за различни неща. Немската гимназия „Константин Гълъбов” в София е средно училище. Изучава всички предмети и издава дипломи. Неделните училища не са училища, които дават образование по всички предмети. Ние нямаме такова училище…примерно в Германия ще ви кажа, че България преди две години Министерският съвет прие решение за уреждане на статута на немското средно училище към посолството в България и Германия, която беше изключително активна да ни натиска да приемем това решение със спогодба да уредим статута на това училище, вече две години не може да си измине вътрешно процедурите и да постигнат съгласуваност между различните лендери сами да си одобрят проекта на спогодба, който те искаха ние да приемем. Така че много трудно работим.

 

МЦ: Закъсняваме, искам само да кажа, във времето, имаме още много дълга част . Един от работната група само, моля.

 

По българските матури съвсем накратко, изобщо не разбрахме логиката на това, че днес не можем да провеждаме. Ние  много добре знаем, че не можем  да ги провеждаме. Но искаме да улесним  министерството, за да могат нашите завършващи да могат да кандидатстват в български университети, защото сега губят по цяла година, та да се явяват допълнително на следващата година в България на матура. Т.е. искаме тези деца да могат да се явят на българска матура и, когато казваме ние да провеждаме, т.е. просто да улесним българското министерство ако може да дойде, да ни изпрати пликовете, те да си ги проверяват, ние просто да проведем матурата по български. Никой не иска да сме общообразователни училища, никой не иска да провеждаме матури по математика, не говорим за това.

 

МЦ: Ако се върнем към заключителния документ, можем да го оставим и то да бъде повод министерството на образованието и училищата да направят комуникацията си регулярна и да търсят възможност за взаимните си цели как да ги осъществят най-добре. Така добре ли е? Добре! Продължаваме нататък, много ви моля, с институционално представителство. Ще загубим половината от конференцията, ако не минем натам:

Институционално представителство. Провеждането на избори за легитимни, представителни и редовни обществени съвети по държави, със статут на консултативни органи към дипломатическите представителства, скоба – за целта не се налагат никакви законодателни промени, а се налага да се издаде само една …

 

АЧ: Точно за това сме дошли, за да ни попита законодателният орган какво искаме ние, нали!

 

МЦ: Създаване на редовно действащ изборен национален представителен орган – Национален съвет на българите в  чужбина, съставен в преобладаващата си част – минимум 4/5 – от представители на българите зад граница, но включващ и излъчени от парламента депутати и представители на изпълнителната власт. Примерен състав…това сериозно ли е? 80 души?

 

АЧ: Примерно.

 

МЦ: Примерен състав – 80 души, 70 избираеми от българите в чужбина, 10 назначаеми.

 

АЧ: Четири пети, става дума за пропорцията.

 

МЦ: Махам и тук скобата.

РИ: Ако позволите, предлагам коригиране на първата част от текста, защото чл. 5 ал. 3 на сега действащия закон говори за консултативни съвети, така че да бъде активирано избирането на консултативни съвети така, както е записано в закона, защото по този начин подменяме волята на избирателя и даваме преимуществено само на едно неправителствено гражданско движение. Няма обществени съвети в закона, има консултативни съвети и наистина за целта трябва да има наредба на министъра. Така че да бъде инициирано създаването на тези консултативни органи, така както е записано в закона. Защото обществените съвети са само едно движение, има достатъчно други организации и български сдружения, които не можем да ги пренебрегнем.

 

АЧ: Реплика, ако обичате…

 

БТ: Значи имам реплика по първия текст, априори той има императивен характер, че трябва да бъдат проведени такива избори. Категорично не съм съгласен, тъй като не е сондирано мнение с друга част от българската диаспора и ви предлагам този текст да бъде заменен с „на дневен ред е дебат по реализацията на този проект”. Не случайно вчера г-жа Цанкова прочете писмото на българската фейсбук група, които не са съгласни с конкретни предложения, затова предлагам това да се постави на дебат, именно първия текст. Госпожо Попова, тука пише провеждане на избори, това е императивен характер, значи трябва да бъдат проведени.

 

АЧ: Извинявам се, може ли като редактор да взема отношение. Имахме предвид следното – законът, който действа в момента, от 12 години не се спазва. Т.е. съществува такава правна уредба, както подчерта председателят на агенцията за българите в чужбина, става въпрос за консултативни съвети, нали, които могат да се създадат към българските дипломатически мисии. Ние предлагаме да се спази законът, т.е. да се проведат избори за такива съвети, защото изборите са най-правилният път. Второто, което предлагаме след това, е да се спази законът и да се основе този национален съвет най-сетне и да заработи, дали в тази форма на закона, или във формата, която предлагат от правителството за нов законопроект, но в някаква форма да заработи.

 

МЦ: Разбрах, г-н Чобанов. Първата точка се редактира така – иницииране на дебат за провеждане на избори – така добре ли е? Така, махаме обяснителните бележки от първа и втора точка в скобите и минавам на трета:

Беше направено предложение  за създаване на глобална организация  на всички българи по света, като постоянно  действащ орган, с участието на религиозните лидери на българските общности зад граница. Нататък – обособяване на самостоятелен избирателен район „чужбина”, от който българите зад граница да избират народни представители, така, както българите в страната, т.е. в който могат да се регистрират партийни кандидатски листи или независими кандидати. Тук пак има скоба, г-жа Попова, за налагане промяна в Конституцията. На дневен ред е дебат за избирателните права на българските граждани зад граница, формулирано е искане от няколко представителни граждански групи за промяната на чл. 65, ал. 1 от Конституцията и отпадане на дискриминационното условие за двойно гражданство при пасивното избирателно право, както и искания за предварително и електронно гласуване. Коментари?

 

ИВ: Може ли да съкратим, да не бъде „обособяване на пълноценен” и т.н. Създаване на избирателен район „чужбина”, в който българите зад граница да могат да избират… даже то  е ясно и какъв е и да не влизаме чак в такива детайли.

МЦ: Текстът ще бъде стилизиран, но няма да настъпят съществени промени. Ако има въпроси по същината на текста?

 

ИВ: По същината нямам, това предложение мисля, че много от българите в чужбина това очакват.

 

ГД: Георги Донков, Кипър, днес не съм се изказвал. Имам предложение за допълнение към текста. Улесняване на процедурата по организиране на избори за българите в чужбина. В момента, това да се формулира като текст, процедурата е много затруднена. Като човек, който е провеждал няколко пъти избори в чужбина, мога да ви кажа, предполагам, че всички тук от колегите знаят, има едни безумни изисквания за формиране на избирателни секции извън дипломатическите представителства, което затруднява определено гласуването. Съвсем накратко ще се мотивирам, докато в Кипър изборите се провеждаха само в посолството, гласуваха между 100 и 150 човека. В момента, в който изборите излязоха извън посолството, с огромни усилия от наша страна и формирахме 6 секции, над 6 хиляди души гласуваха на последните парламентарни избори, което показва, че хората имат желание да се включат и да гласуват, но просто държавата и изборният кодекс или закон, по-скоро изборният кодекс създава непреодолими пречки в определени моменти.

 

МЦ: Вкарваме „улесняване на процедурата за избори в чужбина”, възражения? Връщам се малко назад, преди да приключим с това, има предложение да отпаднат числата във втората точка, 80, 70.

 

АЧ: Разбира се, това са примерни, примерно какво е четири пети.

 

МЦ: Четири пети, ок, всеки знае. Ако преценим, да махнем числата, защото те някак си не са натоварени с предварителна аргументация.

 

АЧ: Ако прецените, че утежняват текста, разбира се, няма никакъв проблем да отпаднат.

 

МЦ: Добре, втората точка на институционално представителство приключваме. Г-н Кулов, и тук ли имате?

 

БК: Просто за пояснение, аз в изречението „създаване на глобална организация на всички българи по света като постоянно действащ орган” просто не разбирам защо продължава това изречение, защо се…моите уважения към религиозните лидери, към всички лидери на българските общности зад граница, но защо да издигаме лидери, каквито и да са те, защо предпоставяме тяхното включване в такава. Аз смятам, че е естествено тяхното участие, но защо да го пишем.

 

МЦ: Това беше съществено. Приключихме, благодаря ви, г-н Кулов. Социални въпроси и интегративна политика. оставен е акцент върху необходимостта от единна комуникация и обмен на информация между българските общности и българските посолства в чужбина. Бяха направени следните предложения:

Въвеждане на регламентирани посещения  на трудови аташета и създаване  на изнесени офиси; организиране на консулски  дни; увеличаване на електронните услуги за българите зад граница; създаване на общо звено в България, което да отговаря по трудови и социални въпроси на българите зад граница

ГЙ: Искам да добавя още три чертички към тази точка, тъй като аз комуникирам с много хора, както ви казах психолог съм. Предоставяне на преводачески услуги на живо за българи, които живеят в държави и не говорят местния език на държавата, в която живеят. Това е изключително голям проблем за хората, които имат проблеми в държавата и тръгват да търсят тук и там хора, които да им помогнат с езика в съответната институция.

 

МЦ: За, против? /чува се от залата, че навсякъде има преводачи/. Има преводачи, ок.

 

ГЙ: Добре, второ, съдействие от страна на посолствата и консулствата с различните институции в държавата. тава въпрос за адвокатски, здравни и правни служби. И трето, последно, предоставяне на координати на специалисти – адвокати, лекари -  в държавите, които ползват двата езика – български плюс местния.

 

ЗР: Благодаря, може ли и за две предложения, които мисля, че ще олекотят текста. Първия булет предлагам да го разширим с обща формулировка „разширяване на дейността на трудовите аташета”, което ще включи и много повече предоставяне на информация, отколкото конкретизирането на изнесени офиси и т.н. И създаване на общо звено в България, което да отговаря по трудови и социални въпроси, това е изцяло в компетенциите на Министерството на труда и социалната политика, така че предлагам, ако се има предвид за разширяване на електронните услуги, този булет просто да отпадне и да остане то си влиза в общия текст за електронни услуги, които предоставя министерството на труда и социалната политика.

 

БК: Извинявайте, но за електронните услуги е важно да остане, особено за образователните услуги, дистанционно обучение на българчета зад граница – това е бъдещето, просто за да стигнем до всяко село по света имаме нужда от това нещо, имаме нужда от такива услуги. За образователните искам ако може да остане и се надявам колегите да ме подкрепят.

 

РК: Аз само един малък детайл – когато говорим за трудовите аташета, точно акцентът беше за работата им извън там, където се намират, затова не можем да го махнем. Логиката е, че трудовото аташе, което е в Мадрид, да ходи в определени дни от месеца там, където има български общности.

 

ЗР: Така или иначе то в момента ходи. Работата на трудовите аташета не е само в посолствата, предимно те ходят в командировка, за да обслужват гражданите. Но разширяването на дейността включва и възможността и за изнесени приемни, и за изнесени информационни, това, което правим – това имам предвид под разширяване. Иначе изнесен офис това е доста скъпо упражнение от гледна точка на бюджет, затова толкова категорично разписано като ангажимент… плюс това действат само на територията на Европейския съюз нашите трудови аташета.

 

МЦ: Въвеждане на регламентирани посещения на трудови аташета – това оставяме, и създаване на …

 

МП: …да отговорим, съобразно възможностите на конкретния момент, така че не бива да се съобразяваме с това, което се прави и е възможно в момента само – хората искат една крачка напред. Така че мисля, че това нещо трябва да го има.

 

БК: Много ви благодаря, госпожо Попова /ръкопляскания/.

 

МЦ: И финалното изречение – считаме, че форумът е важна стъпка за обобщаване на проблемите и приоритетите във взаимодействието между българската държава и сънародниците ни по света. Надяваме се, че този форум няма да остане изолирано събитие и този формат ще се развие и обогати. Мисля, че стана добър документ?

 

ГД: Имам само още едно предложение, извинявайте, може ли само за една секунда!

 

МП: Нека да го видим като подобрен стил, в момента се работи по това.

 

ГД: Нещо, което пропуснах по отношение на провеждането на избори в чужбина, може би юристите ще кажат дали това е така, но според мен този текст формулирано е искане от няколко представителни граждански групи за промяна на чл. 65, ал. 1 от Конституцията и отпадане на дискриминационното условие за двойно гражданство при пасивното избирателно право е леко безсмислен, защото дискриминационното условие за двойно гражданство създава пасивното избирателно право. При неналичие на условие за двойно гражданство, няма пасивно избирателно право, просто да отпадне при пасивното избирателно право. В момента, в който няма дискриминационно условие, има само активно…

 

МЦ: Има хора, които нямат двойно гражданство, но не са пребивавали в страната и не могат…

 

РК: Една дума само – значи тука се съдържат две неща, от една страна ние имаме пасивно избирателно право и имаме твърдението, че този текст в конституцията в момента създава дискриминационно условие по отношение на хората с двойно гражданство.

 

ГД: Аз не съм против оценката дискриминационно условие. То създава пасивното избирателно право. При отпадането на това дискриминационно условие няма такова пасивно избирателно право, нашите права стават активни.

 

РИ: Бъркате, пасивното избирателно право е правото да бъдеш избиран, това е пасивно избирателно право, то не се поражда от дискриминационните условия. Активното избирателно право е да избираш, пасивното е да бъдеш избиран.

 

РК: Нали логиката е да го направим така, че всички да го разберат по еднакъв начин.

 

Може ли там при електронните услуги да има и кол център, защото има хора, които не могат да използват  електронната и да могат да говорят  по телефона за българите в чужбина да се допълни не само електронни услуги и кол център.

 

МЦ: Г-жа Русинова нали показа кол центъра, той съществува.

 

ИВ: Г-жо Цанкова, може ли едно предложение по принцип. Понеже г-жа Попова настоява да прочетем още веднъж, а все пак промените, които се направиха, ги нямаме пред нас и, ако успеят да ги направят, ще бъде чудесно, но ние можем по принцип да гласуваме върху това, което изкоментирахме, дори и да не го изчетем, вие имате нашите мейли , да се задължим ние тук до 24 часа като получим текста писмено да потвърдим – да, текстът е прекрасен, точно това имахме предвид. Вече когато е стиковано, изчистено и премислено и не е малко така на прима виста, защото има думички и неща, които трябва да се направят. По принцип мисля, че всички все пак, макар че не си вдигаме ръцете, сме приели основата на тоя меморандум. Така че можем да го гласуваме и да гласуваме доверие на експертите да го изчистят чисто лексически и стилизират. То винаги, дори и да излезе и да го гласуваме, пак ще има противоречия, бъдете сигурна.

 

БТ: Не може, вчера г-н Манов каза „дяволът е в детайлите”, нека да сме стриктни.

 

ИВ: Експерт или трудово аташе е въпрос, това, което аз подкрепям по-интензивно, е среща на експерти, които са специалисти, не може да има аташета във всички страни, а тука има едно задължение – въвеждане на регламентирани посещения на трудови аташета в много страни. Няма такива. Но могат да идват експерти, някак си тая формулировка да бъде по-ясна – посещения на експерти – и абсолютно същото и за образователното аташе, навсякъде ли ще назначаваме нови хора.

 

МЦ: Във финалния вариант трудови аташета или експерти. И го чета от лаптопа, добре. Ако дойдете…идвали ли сте скоро в България или в София? Видяхте ли какво е направено в центъра около президентството, пред президентството, новата станция на метрото, новия площад, пешеходната алея до университета – за тези, които по-отдавна не са идвали в България, да дойдат за коледните празници в България, използвам възможността да пожелая те да бъдат абсолютно прекрасни за всички вас, ще можете да видите какви хубави неща се правят. Поне в София със сигурност.

 

?: Това всичко, което го казвате, е истина, бях преди две седмици. Истина е, само не можах да видя усмихнати хора, щастливи хора. Имайте го предвид това нещо.

 

МЦ: Една инжекция усмихнатост от вас би била полезна. Заключителен акт, чета подобрения вариант и това е вариантът, който приемаме. Няма да го правим с последващи действия, с последващи бележки и няма да преспиваме преди да го поправяме. Това ще бъде нашият документ, тук, сега.

Ние, участниците в конференцията, приветстваме усилията на българската  държава за съвременния подход да съхрани българското самосъзнание и идентичност извън пределите  на България. Вярваме, че единствено демократичният и толерантен диалог между всички заинтересовани страни ще доведе до изграждането на успешна стратегия за българските общности зад граница. Извеждаме като основни приоритети. Конференцията изведе като основни приоритети – това беше бележка, която не е отразена:

- изучаването и разпространението на българския език; култура; традиции; вяра

- институционално представителство  на българските общности

- социални и интегративни политики

В резултат на обсъжданията се предлагат  следните конкретни мерки и действия:

1. По отношение на образованието и културата

- да бъдат прилагани ефективно  разпоредбите на Конституцията,  чл. 26 и чл. 36, да се гарантира  финансирането на българските  училища в чужбина, проектозаконът  за образованието, чл. 297, ал. 1, да  се избегнат противоречията с  проектозакона за българските общности в чужбина

- предлага се проучване на  възможностите на европейското  законодателство: директива за  изучаване на майчини езици,  пълноценно използване на европейските  програми /Коменски/ и за неправителствените  образователни структури – инициатива на евродепутати за правнообвързващо законодателство на ЕС за изучаване на майчини езици.

Бяха направени следните предложения:

- дистанционна форма за обхващане  на децата; сертифициране на българския  език като чужд език, оценки  по български език като чужд език в чуждите училища; да се реши проблемът с матурите, признаване на българския език за матуритетен; изработване на нови държавни образователни изисквания по изучаваните предмети и съответно на нови адаптирани програми, изработване на нови адаптирани програми по история и география с разпределяне на материала във всички класове; Министерството на външните работи да оказва съдействие за наемането на помещения, сключването на двустранни спогодби; създаване на институт по български език по модела на Сервантес институт; образователните аташета към посолствата … да има образователни аташета към посолствата с големи български общности; дипломатическите представителства да осигуряват правна помощ на българските граждани; разширяване на дейността на българските културно-информационни центрове за запазване и разпространяване на българската култура.

2. По отношение на институционалното  представителство се предлага

- провеждането на избори за  легитимни и представителни редовни  обществени съвети по държави със статут на консултативни органи към дипломатическите представителства

 

БТ: Тука имахме корекция на този текст – предлага се дебат на тези предложения…

 

МЦ: Точно така, прав сте, г-н Томалевски, иницииране на дебат за провеждането на избори за легитимни, представителни, редовни – ще се отрази. Създаване на реално действащ представителен орган – национален съвет на българите в чужбина, съставен преобладаващата си част, минимум четири пети, от представители на българите зад граница, но включващ и излъчени от парламента депутати и представители на изпълнителната власт; създаване на глобална организация на всички българи по света като постоянно действащ орган…значи махнахме „с участието на религиозни лидери на българските общности”, това го махнахме, не е отразено.

Въпрос към конференцията – това ние поради вродената си скромност  сме го пропусналиJ – националният съвет включва по предложение на работната група 4/5 българи зад граница, представители на законодателната и изпълнителната власт. Смятате ли, че трябва да има представител на институцията президент?

 

БТ: Аз смятам, че е задължително.

Други гласове: Смятаме, че е задължително.

 

МЦ: Задължително, добре, ще го включим. Махнахме „религиозните лидери” по общо съгласие, продължавам със следващата чертичка:

- създаване на избирателен район  „чужбина”, в който българите  зад граница да избират народни  представители така, както българите  в страната, с възможност за  регистриране на партийни кандидатски  листи и независими кандидати.

- улесняване на процедурата за гласуване на българите в чужбина

- дебат за промяна на чл. 65, ал. 1 от конституцията, за да  отпадне и дискриминационното  условие за двойното гражданство  при пасивното избирателно право

- провеждане на предварително  и електронно гласуване.

3. По отношение на социалната и интегративна политика, предложения:

- въвеждане на регламентирани  посещения на трудови аташета  или експерти, организиране на  консулски дни, увеличение на  електронните услуги на българите  зад граница, създаване на общо  звено в България, което да отговаря по трудови и социални въпроси.

Считаме, че форумът е важна стъпка за обобщаване на проблемите и приоритетите във взаимодействието между българската  държава и сънародниците ни по света. Надяваме се, че този форум няма да остане изолирано събитие и този формат ще се развие и обогати.

Г-жо Попова, патронът на конференцията, имате думата за заключителните думи!

 

АЧ: Може ли само една думичка, мисля, че е рисковано да се пише дискриминационни, защото това трябва да се реши от комисията по дискриминация.

 

МЦ: Ако сложим „затрудняващи”, ще бъде ли? Да, добре. Преди това, обаче, едно кратко поздравление към конференцията, г-н Попов помоли, заповядайте!

 

Добър ден, Петър Попов, Прага: Искам в заключение на днешната конференция да кажа две неща. Да припомня, че догодина се чества 1150 години от идването на братята Кирил и Методий във Великоморавия и ще има големи тържества, и моля който, благодарение на това, че ние така говорим и така пишем, дължим на тях. Тържествата ще бъдат на правителствено и на високо църковно равнище и затова който може да приложи ръка в успешното представяне на България в тези тържества да вземе това участие и да бъде добре дошъл! Същевременно чешкото присъствие, българското присъствие в Чешката република иска да изрази благодарност на организаторите на тази конференция като даде малък подарък на г-жа вицепрезидент Маргарита Попова и на организатора евродепутата Стоянов, в който да се подчертае, че Чешката република едно че подкрепя българската общност, а българската общност разширява културата и знанието не само сред българската общност, но прави съответната пропаганда и лобиране в чешките среди. И затова тука донасям книгата как жените участват, феноменът жената в чешко-българските отношения – на български език, също това, който е много познат в България, това е художникът Иван Мърквичка, но той не е само рисувал в Александър Невски, но е писал стихотворения и сме издали стихосбирката, а също специално за двамата представители, които именувах, донесох от наша представителка дискове на важна музика, когато българка в Чехия пропагандира културата от миналите векове на представители на чешкия народ. И най-специалната и най-новата награда е книгата, която ще бъде кръстена сега през ноември, това е новата книга на българска докторантка „Българите в Чехия” и тя е специален поздрав за г-жа вицепрезидента. Благодарим ви! /ръкопляскания/.

 

Добър ден, Десислава Димитрова от Прага, имам също подарък за г-жа Попова /поднася картина-портрет на вицепрезидента/.

 

Маргарита Попова: Няколко заключителни думи, обаче ще застана права пред вас, защото българските държавници трябва да се научат да стоят прави и да слушат повече. Ние с вас в продължение на ден и половина положихме изпит по демокрация. Това е моята оценка за конференцията, посветена на всички нас. На двете сфери, както каза г-н Илчев, на българите и българските общности зад граница, за да говорим за това, че имаме нужда един от друг, че искаме да си говорим, да имаме комуникация – честна, открита, за да си кажем, че диалогът е много необходим и е едно от най-конструктивните средства в днешния глобален свята, динамичен свят, за да можем да направим по-добре това, което е необходимо на всички ни. Много благодаря за подкрепата от ваша страна за инициативата, която реализирахме заедно – българските евродепутати, българските държавни институции. Специално поздравление за социалното министерство и за образователното министерство – те дойдоха, бяха тук през цялото време, разбира се Държавната агенция за българите в чужбина, специализираният орган, който е с вас всеки ден по всяко време, те дойдоха тук, бяха през цялото време, всички ваши въпроси бяха чути, бяха отбелязани, някои бяха отговорени, други останаха за обсъждане допълнително. Много бонуси събраха двете министерства и държавната агенция към Министерския съвет за това, защото показаха, че могат да слушат, че са възпитани и са се научили да уважават думата и гласа на другия отсреща, да го разбират – аз съм изключително доволна от това. Наистина се показа, че има нужда от актуализиране на политиката за българските общности зад граница и че имаме достойни хора, готови да чуят и да направят новите акценти, и новата актуализация на тази стратегия. И аз като български държавник се гордея да видя, че институциите в нашата родина могат, мотивирани са и за мен това е най-голямото удовлетворение от двудневната конференция. Бъдете живи и здрави всички! тази конференция беше началото на един новоструктуриран диалог, оставаме заедно, за да си преследваме желанията и целите в името на по-добрия живот на европейския гражданин. Това е целта, духът беше европейски на конференцията, мисля, че наистина положихме достойно един изпит по демокрация. До нови срещи, сърдечно ви благодаря и президентската институция винаги, винаги е отворена за вас – за дискусии, за диалог, за срещи, за инициативи. Благодаря и на колегите от Постоянното представителство, които са тук днес да отговарят с готовност по социалните въпроси, не се наложи, но предполагам, че подготвихте грижливо всички отговори съвместно – постоянното представителство и заместник-министърът на социалното министерство, много благодаря на г-н Иванов. Всичко добро, хубава събота и неделя и до скоро!

Мария Цанкова