7 май, 2016
ДИЕТОЛОГ ЕКОТЕРАПЕВТ
ТЕОДОСИЯ СТАНЕВА
- за всички точки по света и чрез интернет –
ПРИЗИВ ЗА ОСМИСЛЯНЕ:
И, колко неща започват да се объркват…
АЗ ИСКАМ
ДА ОТСЛАБНА,
за да съм
ЗДРАВ – КРАСИВ,
докато съм още
ЧОВЕК – ЖИВ!
( От мен 
! )
( ! Драсканици за СЪБУЖДАНЕ – по същество! )
Толкова неща са в нас… Толкова много, които не осъзнаваме като реалност.
- И, защо да го правим?
- Защото сме в ежедневието си. В онази нереалност, която затваря очите ни…
Понякога минават мисли през нас, провокирани от хора или виждаме нещо, но… обикновено стигаме до там! За да отидем по-далеч е нужно повече – да насочим вниманието си!
Ето и мисъл за РАЗМИСЪЛ:
- С какво започва живота ни?
- Да, с плач! Но, това е, което чуваме, когато се роди малкия човек. А, виждаме ли, как си поема глътка въздух и как вдишва… и издишва за първи път?
Осъзнаването на собственото ни дишане…
- Как дишаме в момента?
- Но, това е автоматично! Какво да му мислим? Автоматично позволяваме да се теглят актуализации в компютрите ни, но ако все пак не обръщаме внимание какво влиза, доста скоро няма да сме доволни. Но, там можем да сменим устройството и за ново.
И, тръгваме напред в ежедневието… И, всичко започва да се обърква с глътка въздух по глътка още от раждането…
- А, как се храним – храносмиламе?
- Хей, за това мислим по някакъв начин. Но, как?
- Обикновено, когато огладнеем, ако изобщо дойде ред за глад от присъствието на разни дроги като кафе, цигари, алкохол, стимулиращи напитки, псевдо протеини от фитнес залата и т.н. Или по-скоро мислим за това, как да напълним стомасите си или да ги оставим на глад, че доста сме се позакръглили. Пълненето е с вкусни на пръв поглед храни, а глада обикновено не издържа по-дълго от 1 ден и вечерта започва не само с пълнене, но и с натъпкване с каквото решим, само и само да попълним пропуснатото със свръх динамика на лапане и бързо ¨дъвчене¨ – гълтане. И, така сме в ежедневието…
- И колко често съзнаваме, че през стомаха ни преминава храна без какъвто и да е биоритъм и на бързи обороти на смилане? А, природата прави всичко възможно да работи и спасява организма ни от всевъзможни натравяния, дали от безразборно хранене или от глад и след това прегладнели, отново от безразборното такова. И така, докато заформим стомасите големи като тераси ( балкони ), допълнително прикрепени към апартамент на жилищен блок от собственика му, а не по проект на сградата. И след това като добавим и странични подпори – паласки, т.нар. любовни дръжки и като разстиламе, разширяваме и ако имаше и още и още натам, без предел, щяхме да заемаме, ние самите повече място от площта на собствените си домове. Но, добре, че е природата в нас да ни спасява и до време да е хауса!
А, идва тогава изпитанието… В един момент ни се вдига кръвната захар, т.е. енергията, която си съхраняваме – складираме под формата на мазнини, се превръща в кръвна захар, И, когато визията започне да набъбва в деликатните тераса ( балкон ) и подпори, т.е. красивото отвън вече е угоено – омазнено отвътре, това дава превес на покачването на кръвната ни захар. И, колко неща започват да се объркват, но ние не им даваме важност – не ги забелязваме – те са на тъмно – в телата ни – някъде вътре… Защо да им светим?…
Толкова неща са още в нас… И, колкото и да не поглеждаме навътре и да оставаме на тъмно пред очите си ( Е, да, чувстваме някаква вина от видимите израстъци отвън… ) в един момент разбираме, че всичко се срива и остава излишната мазнина – мръсна и неестествена, разбира се; болна и разместваща функциите на цял един организъм – НАШИЯ – на един живот…
! Колко жалко!
С любов,