Законодателна рамка, уреждаща хонорарите на юридическите професии

Адвокати

В Испания има само една категория адвокати (abogado), които, след като станат членове на съответната професионална колегия, могат да се явяват по всеки вид производство и пред всеки съд.

Адвокатите определят хонорарите си съгласно насоки, публикувани от тяхната професионална колегия. Тези норми се основават на общите критерии за изчисляване на хонорарите на адвокатите, като например сложността на делото, пропорционалността и др., и се спазват от всички адвокати при издаването на сметките за своите хонорари.

Тези норми винаги отчитат разликата между отделните съдилища, в рамките на които се гледа делото.

Фиксирани разноски

Фиксирани разноски по граждански производства

Фиксирани разноски за страните по граждански производства

Член 241, алинея 1, точка 1 от Гражданския процесуален кодекс (Ley de Enjuiciamiento Civil) се отнася специално за адвокатските хонорари по дела, в които участието на адвокат е задължително. Тези хонорари се включват при изчисляването на разноските.

В Гражданския процесуален кодекс се предвижда адвокатите да определят хонорарите си в съответствие с нормите, уреждащи професионалния им статут.

Етап от гражданското производство, на който фиксираните разноски трябва да бъдат платени:

Клиентът винаги е длъжен да плати хонорарите на адвоката си. Клиентът има приблизителна представа за сумата от самото начало, но точната сума на хонорара на адвоката се установява след приключване на съдебния спор. Адвокатът може да претендира за плащане от страна на клиента, включително чрез специални процедури, като авансово плащане по хонорари (provisión de fondos, докато производството е в ход) или окончателен разчет на разходите (jura de cuentas, след приключването му).

На практика това, което обикновено се случва, е клиентът да предплати известна част в началото и след това да се изчака решението по съдебните разноски. В случаите, когато другата страна трябва да плати хонорарите, адвокатът и процесуалният представител представят хонорарите си на съда и след като те бъдат одобрени, се плащат от ответната страна.

След влизането в сила на Закон 10/2012 трябва да се плаща съдебна такса.

Каква представлява съдебната такса?

Това е национална такса, която при определени дела трябва се плати от ползвателите, независимо дали са физически или юридически лица, за явяване пред съда и ползването на публичните услуги на съдебната администрация. Съгласно закона Министерството на финансите и публичната администрация отговаря за управлението на тази такса. Възможността да се изисква плащането на тази такса влезе в сила на 1 април 2003 г. и понастоящем се уреждат от Закон 10/2012 от 20 ноември 2012 г., изменен с Кралски указ 3/2013 от 22 февруари 2013 г. относно определени такси в рамките на съдебната администрация и Националния институт по токсикология и криминалистика.

Дела, при които плащането на тази такса е задължително (данъчно събитие)

Съгласно член 1 от Закон 10/2012 таксата за упражняване на правораздавателни правомощия по граждански, административни и социалноправни спорове, е национална такса, която е еднакво изискуема в цяла Испания в предвидените от закона обстоятелства, независимо от таксите и другите данъци, които могат да бъдат събирани от автономните области при упражняване на съответните им финансови правомощия, които не могат да бъдат налагани за едно и също данъчно събитие.

Съгласно член 2 данъчното събитие за тази такса е упражняването на правораздавателни правомощия, породени от следните процесуални действия:

• Предявяване на иск в рамките на всяко исково производство и производство за изпълнение на извънсъдебни изпълнителни титули по граждански дела, подаване на насрещен иск и първоначална молба за процедура за заповед за плащане и европейска процедура за заповед за плащане.
• Подаване на молба за задължително обявяване в несъстоятелност и инцидентни искове в производствата за обявяване в несъстоятелност.
• Подаване на жалба срещу административен акт.
• Подаване на извънредна жалба за процесуално нарушение по гражданско производство.
• Подаване на въззивни и касационни жалби по граждански и административни дела.
• Подаване на въззивни и касационни жалби по социалноправни дела.
• Възражение срещу изпълнение на съдебни титули.

Кой е длъжен да плати съдебната такса?

Член 3 гласи, че задължено лице за плащането на таксата е всеки, който подбужда упражняването на правораздавателни правомощия и с това предизвиква настъпването на данъчното събитие.

За целите на предходния параграф документ за образуване на производството, обединяващ няколко основни действия, които не произхождат от един и същ акт, се счита, че представлява едно данъчно събитие. В този случай сумата за таксата се изчислява, като се съберат сумите за всяко едно от обединените действия.

Таксата може да бъде платена от процесуалния представител (procurador) или адвоката (abogado) от името и за сметка на задълженото лице, по-специално ако последното не пребивава в Испания, и без да е нужно преди самоначисляването това лице да получи данъчен идентификационен номер. Нито процесуалният представител, нито адвокатът е данъчно задължен по това плащане.

Освобождавания от плащането на таксата:

• Обективно освобождаване:
  • Подаване на иск и последващо обжалване в производствата, свързани с дееспособност, установяване на произход, брак и ненавършили пълнолетие лица, които са уредени в дял I от книга IV на Гражданския процесуален кодекс. Дължи плащането на таксата по производствата, уредени в глава IV от горепосочените дял и книга на Гражданския процесуален кодекс, които не са образувани по взаимно съгласие или от едната страна със съгласието на другата, дори и когато става въпрос за ненавършили пълнолетие лица, освен ако поисканите мерки не засягат само тях.
  • Подаване на иск и последващо обжалване в специалните производства, предвидени за защита на основните права и обществените свободи, както и срещу действията на изборната администрация.
  • Молба за доброволно обявяване на длъжник в несъстоятелност.
  • Подаване на иск в производства по административни спорове от публични служители в защита на техните законни права.
  • Подаване на първоначално заявление в процедура за заповед за плащане и молба за устно съдебно решение по искове за плащане на сума ненадвишаваща 2 000 EUR. Това изключение не се прилага, когато искът в тези процедури се основава на документ, който се счита за извънсъдебен акт за изпълнение съгласно член 517 от Гражданския процесуален кодекс (Закон 1/2000 от 7 януари 2000 г.).
  • Подаване на жалба пред административните съдилища в случай на мълчалив отказ или на бездействие от страна на администрацията.
  • Предявяване на иск за изпълнение на арбитражни решения, постановени от Арбитражния съвет на потребителите (Juntas Arbitrales de Consumo).
  • Подаване на искове от синдиците по несъстоятелността в интерес на масата на несъстоятелността след предварително разрешение от съдия в търговски съд.
  • Производство за съдебна делба на наследствено имущество, освен в случаите, когато се повдига възражение или е налице спор за включването или изключването на определени активи. Таксата е дължима от възразяващата страна при постановяване на устното решение от съда и за оспорваната сума или за сумата, произтичаща от оспорването на документа за подялба на наследеното имущество. Ако и двете страни възразяват, всяка от тях поема собствените си разноcки.

• Индивидуално освобождаване:
  • Лица, които имат право на безплатна правна помощ и могат да докажат, че отговарят на законовите изисквания.
  • Прокуратурата.
  • Централната държавна администрация и тази на автономните области, местните органи и всички публични органи, които са им подвластни.
  • Испанският парламент (Cortes Generales ) и законодателните събрания на автономните области.

Накрая, в областта на трудовото право, работниците, независимо дали са служители или самостоятелно заети лица, имат право на освобождаване от 60 % от дължимата за подаването на въззивни и касационни жалби такса. При административни дела държавните служители, които действат в защита на законните си права, имат право на освобождаване от 60 % от дължимата за подаването на въззивни и касационни жалби такса.

Фиксирани разноcки по наказателни производства

Фиксирани разноcки за страните по наказателни производства

Този въпрос се урежда от Наказателно-процесуалния кодекс.

Всяко лице, на което се приписва наказуемо деяние, или което е било обект на задържане или някаква друга предохранителна мярка, или трябва да бъде изправено пред съда, може да упражни правото си на защита, като участва в производството, независимо от вида му, веднага след като той или тя е уведомен за съществуването му и съответно бъде информирано за това право.

За да могат да упражнят това право, съответните страни трябва да бъдат представлявани от процесуален представител (procurador) и защитавани от адвокат (abogado), които се назначават от съда, когато съответните страни не се посочили сами такъв и са подали молба в тази връзка, и във всеки случай, когато страните нямат правна компетентност да направят това.

Всички лица, които са страна по дадено дело и чието право на правна помощ не е било признато, ще бъдат задължени да платят хонорарите на процесуалните представители, които ги представляват, хонорарите на адвокатите, които ги защитават, на вещите лица, които дават експертно мнение по тяхно искане, и обезщетението на свидетелите, които се явяват в съда, когато при даване на показанията вещите лица и свидетелите са представили своите твърдения и те са били уважени от съда.

Те няма да бъдат задължени нито по време на делото, нито след неговото приключване, да плащат другите съдебни разноски освен ако не са им присъдени от съда.

Всеки процесуален представител, който е назначен от страните по дадено дело и който е приел да ги представлява, ще бъде задължен да плати хонорарите на адвокатите, към които клиентите са се обърнали да ги защитават.

Страните, които имат право на правна помощ, могат също така да ползват услугите на адвокат и процесуален представител по свой избор. В този случай обаче страните ще бъдат задължени да има платят хонорарите както при страни, които нямат право на правна помощ, освен ако свободно избраните юристи не се откажат от хонорарите си съгласно член 27 от Закона за правната помощ (Ley de Asistencia Jurídica Gratuita).

Фаза от наказателното производство, при която трябва да се платят фиксираните разноски

Клиентът винаги е длъжен да плати издадените сметки, които са му предявени след приключване на производството. Когато се ползват услугите на служебен защитник, не се изисква авансово плащане, тъй като по същото време обикновено се обработва искането за правна помощ.

Следва да се отбележи, че ползването на служебни адвокати е често срещана практика. Така че ако клиентът има право на правна помощ, той или тя не трябва да плаща адвокатския хонорар, а той ще бъде поет от държавата, освен ако клиентът не подобри финансовото си положение в рамките на три години (обикновено не се плаща нищо).

Информация, която трябва да бъде предоставена от процесуалните представители

Права и задължения на страните

Като представител на страната процесуалният представител (procurador) е длъжен да информира клиента си за всички процесуални стъпки.

Както адвокатът, така и процесуалният представител са длъжни да информират клиента толкова често, колкото поиска клиентът.

Разноски

Къде мога да намеря информация за разноските в Испания?

Няма специална интернет страница, на която можете да намерите информация относно разноските по съдебни производства в Испания. Съществуват обаче уебсайтове, като например тези на адвокатските колегии, които предоставят информация за хонорарите на своите членове.

На какви езици мога да получа информация за разноските в Испания?

Информацията обикновено се предоставя на испански език. Също така е възможно да намерите информация на официалните езици на автономните области.

Някои страници предоставят определена информация и на английски език.

Къде мога да намеря информация относно медиацията?

Моля, разгледайте информационните листове „Медиация в държавите членки — Испания“ и „Как да намеря медиатор — Испания“.

Данък добавена стойност

Как се предоставя тази информация?

Тази информация се предоставя от испанската Данъчна агенция на нейния уебсайт.

Кои са приложимите ставки?

Тази информация се предоставя от испанската Данъчна агенция на нейния уебсайт.

Правна помощ

Какво представлява тя?

Съгласно член 119 от Конституцията на Испания правната помощ е процедура, посредством която на тези, които могат да докажат, че не разполагат с достатъчно финансови средства, се предоставят поредица от ползи, изразяващи се главно в освобождаване от плащане на хонорари на адвокати и процесуални представители и освобождаване от разноски, произтичащи от свидетелски показания на вещи лица, гаранции и т.н.

Най-общо казано, правото на правна помощ включва следните ползи:

- безплатни консултации и насоки преди началото на производството;

- възможност за ползване на услугите на адвокат от задържано лице или затворник;

- безплатна защита и представителство от адвокат и процесуален представител в хода на съдебното производство;

- безплатно публикуване в хода на производството на съобщения и укази, които задължително трябва да се публикуват в официалните вестници;

- освобождаване от плащане на депозити за подаване на жалби;

- безплатна помощ от вещи лица в хода на производството;

- безплатно получаване на копия, свидетелски показания, актове и нотариални удостоверения;

- 80 % намаление на таксите за определени нотариални действия;

- 80 % намаление на таксите за определени действия, извършени във връзка с имотния и търговския регистър.

Към горните права се включват единствено за трансгранични спорове (след реформирането на Закона за правната помощ със Закон 16/2005 от 18 юли 2005 г., който го приведе в съответствие с Директива 2002/8/ЕО), следните елементи:

1. Устни преводачески услуги.
2. Писмен превод на документи.
3. Пътни разноски, когато се изисква лицето да присъства лично.
4. Адвокатска защита и процесуално представителство, дори ако то не е необходимо, ако съдът изисква това с цел да се гарантира равнопоставеност на страните.

Кой може да я поиска?

В общи линии може да бъде поискана от граждани, които са привлечени по каквото и да е съдебно производство или възнамеряват да започнат такова и които не разполагат с достатъчно финансови средства, за да го направят.

Ще се счита, че липсват финансови средства, когато физическите лица могат да докажат, че всички техни средства и приходи, изчислени на годишна база и за всеки един от членовете на семейството, не надвишават двойно Публичния индекс за доход от многобройни източници (IPREM), който е в сила в момента на подаване на молбата.

За да имат право на такава помощ, юридическите лица трябва да имат облагаема база за корпоративния данък, която да е по-ниска от сумата, равностойна на тройния размер на годишното изчисление на IPREM.

Във всеки случай под внимание ще бъдат взети и други външни признаци, които показват реалните финансови възможности на заявителя.

Има изключения за физическите лица, основаващи се на увреждания и/или други семейни обстоятелства, които позволяват надвишаване на горепосочените граници на доходите. (Съгласно условията на Допълнителна разпоредба двадесет и осем от Закона за общия държавен бюджет (LPGE) за 2009 г., през 2009 г. IPREM е равен на 7 381,33 EUR годишно).

Право на правна помощ имат по-конкретно следните:

1. Испански граждани, граждани на други държави — членки на Европейския съюз, и всички други чужденци, пребиваващи в Испания, когато могат да докажат липсата на достатъчно средства за водене на дело.
2. Управителни органи и обществени служби на системата за социална сигурност.
3. Следните юридически лица, когато могат да докажат, че не разполагат с достатъчно средства за водене на дело:

Организации с нестопанска цел.

Фондации, вписани в съответния административен регистър.

1. В производство по трудови въпроси: всички служители и бенефициери на системата за социална сигурност.
2. В наказателни производства: право на правна помощ и безплатна защита и представителство имат всички граждани, включително чужденци, които могат да докажат липсата на достатъчно средства за водене на дело, дори да не пребивават законно в Испания.
3. В административни съдебни производства: право на правна помощ имат всички чуждестранни граждани, които могат да докажат липсата на достатъчно средства за водене на дело, дори да не пребивават законно в Испания, по всички производства, свързани с подаване на заявления за убежище и Закона за чуждото гражданство (включително предварителни административни производства).

Допълнителна информация

Изисквания за кандидатстване за правна помощ

Физически лица:

Всички компоненти на годишните доходи и приходи на лицата, изчислени на годишна база и за всеки един от членовете на семейството не трябва да надвишават двойно Публичния индекс за доход от многобройни източници (IPREM), който е в сила в момента на подаване на молбата.

Комисията за правна помощ може да реши по изключение да предостави правото на правна помощ, дори когато средствата надвишават двойно IPREM, но не надвишават четворно IPREM, и въз основа на семейните обстоятелства на заявителя, броя на децата или членовете на семейството, за които се грижи, здравословното състояние, недееспособност, финансови задължения, разноски, произтичащи от образуването на производството или други обстоятелства, и във всеки случай, когато заявителят произхожда от специална категория голямо семейство.

Страните по делото трябва да защитава собствените си права и интереси.

Юридически лица:

Юридическото лице трябва да бъде организация с нестопанска цел или фондация, регистрирана в съответния административен регистър.

Облагаемият доход за корпоративния данък трябва да бъде под стойността, равна на трикратния годишно изчислен IPREM.

С влизането в сила на Органичния закон 1/2004 от 28 декември 2004 г. относно мерките за цялостна защита срещу насилието по полов признак (Ley Orgánica 1/2004 de Medidas de Protección Integral contra la Violencia de Género) на жените, жертви на този вид насилие, се признава правото на незабавна и цялостна правна помощ не само във всички съдебни производства, но и при административни съдебни производства (поради което са включени и полицейските разследвания), които се базират на насилието по полов признак, до произнасяне на присъда, без да е необходимо да се подава предварително молба за правна помощ. Това означава, че въпросът за правната помощ няма да възпрепятства правото на защита и на ефективна съдебна защита, което ще бъде предложено на жертвата, независимо от това дали е подала молба за правна помощ или не. Трябва обаче да се подразбира, че такава правна помощ се предоставя единствено когато съответната страна може да докаже a posteriori или в хода на съдебното производство, че действително са налице обстоятелствата, за да се признае това право съгласно изискванията на общата норма, включена в Закона за правната помощ и съпътстващите го наредби, изменен в този смисъл от Шестата заключителна разпоредба на Органичния закон 1/2004.

Кога загубилата страна трябва да плати съдебните разноски?

Членове 394—398 от Гражданския процесуален кодекс обхващат реда на плащане на разноските по граждански производства.

При искове за пълно съдебно решение разноските на първа инстанция се поемат от страната, чийто претенции са отхвърлени изцяло, освен ако казусът не повдига сериозни въпроси de facto или de jure, които трябва да бъдат изяснени.

Ако претенциите се признават или се отхвърлят частично, всяка страна поема собствените си разноски и половината от общите разноски, освен при наличието на основания за налагането им на една от страните поради завеждане на дело без правно основание.

Когато разноските се присъждат на загубилата страна, той или тя ще бъде задължен да плати от частта, предназначена за адвокати и други юристи, които не определят тарифи и такси, единствено обща сума, която не надвишава една трета от въпросната сума, за всяка една от страните по делото, които са обезпечили решението. Единствено за тези цели неостойностените претенции ще се оценят на 18 000 EUR, освен ако поради сложността на делото съдът не разпореди друго.

Разпоредбите от предходния параграф не се прилагат, ако съдът постанови, че страната по делото, на която е разпоредено да плати разноските, е действала без правно основание.

Когато страната, на която се налагат присъдените разноски, има право на правна помощ, той или тя ще трябва да плати разноските, направени от защитата във връзка с интересите на ответната страна, единствено в случай че това е изрично посочено в Закона за правната помощ.

Няма обстоятелства, при които на прокуратурата да бъдат наложени разноските по производства, по които тя е страна.

Хонорари на вещи лица

Вещите лица в производствата са известни като „peritos“. Във всеки висш съд има регистър на вещите лица.

Член 241, параграф 1, точка 4 от Гражданския процесуален кодекс включва като специфично понятие, което трябва да бъде включено при изчисляването на разноските, „хонорари на вещи лица и други суми, които следва да се платят на лица, участващи в производството“. Това се отнася за разноските, направени от лицата, които въпреки че не са страна в производството, имат определени разноски поради явяването си в производството, за да предоставят определени услуги.

Член 243 от Гражданския процесуален кодекс постановява, че при всички производства и действия разноските се изчисляват от секретаря на съда, който разглежда делото или обжалването. При изчисляването се изключват всички такси, които са за призовки и документи, свързани с производството, които са ненужни, излишни или не са одобрени по закон, или части от адвокатките хонорари, които не са изброени по-подробно или които се отнасят до хонорари, които не са заработени по делото.

Секретарят на съда може да намали сумата за хонорарите на адвокатите и други юристи, които нямат определени тарифи или такси, ако поисканите хонорари надвишават една трета от въпросната сума и не е докладвана липсата на правно основание страна на тъжителя, на който са наложени разноските.

Не се включват също така и разноските за действия или случайни стъпки, за които на спечелилата страна изрично е било разпоредено да плати с решението относно разноските по главното производство.

Хонорари на писмени и устни преводачи

Няма официално приложима тарифа за услугите на заклетите писмени и устни преводачи. Заклетите устни преводачи определят сами хонорарите, които трябва да получат за своите преводачески услуги, но те са задължени да информират Службата за езикови преводи и съответната под-делегация на правителството за своите тарифи. Тази информация трябва да се предоставя през януари всяка година. / e-justice.europa.eu/