– Физически глад ли изпитваме или причините са от друго естество?

По какви ли не поводи си хапваме: тъжни сме, по скоро дори нещастни;

Cтреса ни пречи ( Кой ли го създава? ); всичките тъпчат какво ли не; храната била примамвлива; разни медии и “ специалисти “ препоръчвали,…

– Гладни сме? Замисляме ли се какво правим с емоциите си? Защо ядем?

Да започнем от тук: да се храним редовно ( да не пропускаме хранения за деня ), за да не стигаме до там да изпитваме панически глад и да излапваме храните, дори и от “ празните “ хладилник и шкафове!

Обикновено закуската започва с кафе ( и дори с цигара/и )!

Обяда, ако има такъв, в най-добрия случай е кисело мляко от магазинната мрежа…

А, като се завърнем в къщи: … – тук може да се напише многооо…

Нека се вслушваме в себе си – да имаме разум и с любов да даваме това, което ни е нужно, за да се захрани целия ни организъм! А, болният глад на мозъка е ненужен!

Всичко в природата ни се случва поетапно, по пътя се върви по стъпало…

А, когато пропуснем хранене, това означава, че две стъпала са на мястото на едно.

Организмът ни очаква закуска, а няма такава. Той е гладен. На обяд подаваме нещо като храна ( а, често и не ).

На вечеря тъпчем храна и “ храна “ и организма ни започва да складира вместо да усвоява, защото го очаква поредния глад.

Когато складира при температура на човешкото тяло над 36 градуса, какво ли се случва?

Всичко, което сме поели – запаси от страха на тялото ни, че ще го забравим пак, ферментира, гние.

А, това води до заиграването на танца на бактериите, които пируват и произвеждат още токсини, освен предизвикалите ги.

– С какво можем да заменим “ желанието си “ да налапаме нещо примамливо?

– Да се разходим? Да си починем? Да се отпуснем под душа? Да послушаме музика? Да поискаме да се случат желанията и да заработим с мислите си, защото  живота става такъв, какъвто го програмираме… Да се отпуснем на любимото си ( спокойно ) място и да послушаме музиката на доброто в нас…

Нямаме такова място ли? Всеки има, само трябва да погледне в себе си и да го създаде в материя, която да насити със своя дух… А, доброто е в нас!

Говорехме за хранене! И все пак, ако ни се хапва нещо, да вземем плода на сезона – да го погледнем, да го попитаме колко сила има, за да ни даде това, от което да затанцува нашата душа… в очакването с действаща любов да завъртим по нататък колелото на СМИСЪЛА…

Очаквайте продължението: „ Защо да отслабнем? “ !

Статията подготви: Диетолог Екотерапевт – Теодосия Станева