Мутацията на грипа и ваксините

Нормално ваксината е най-активна даже не година или повече, а няколко месеца след ваксинацията, след което ефектът й намалява. За по-дълги периоди говорим за остатъчно влияние, не за 100% защита. Това означава, че или периодично трябва да се реваксинираме, или да използваме ваксина за сезонни заболявания с епидемиологичен характер – като грипът. Добре, но вирусите например имат една съществена особеност. Те мутират.
РНК вирусите мутират по-бързо от ДНК вирусите. Но на практика всички мутират. Това е техният отговор на имунната атака. Веднъж мутирали, те вече отново са неразпознаваеми за организма. СПИН-ът например е супер вирус. Разпространявайки се бързо и заразявайки важни за имунната защита клетки, срещу които имунната система трудно реагира, той освен това и мутира. Мутира неспирно и постоянно и след всяка атака на имунната защита даже и да е загубил някои от позициите си, в другите е мутирал, станал е неуязвим и отново се развива. Затова и всички ваксини срещу него бяха обречени. Малко след като е приложена, ваксината вече не действа. Но какво е положението при по – масовите вируси, да кажем грипа?
Грипът също мутира. Той има именно РНК за антиген. Установено е, че при всеки грипен сезон той мутира “обновяващо” (т.е. спасително за него) поне по веднъж. Това значи по два пъти всяка година – минимум, ако смятаме зимата в двете полукълба. Това се нарича антиген но течение (дрейф) на грипа. Още една негова особеност е налице. Той може да действа съвместно с други вируси в една и съща клетка. В следствие на това се получават качествено нови протеини, с които вирусът се “облицова”. Това пък се нарича антиген но отместване.
Това означава – минимум по няколко нови щама всяка година. И колкото повече стават щамовете, толкова повече се ускоряват мутациите. А какво се случва с ваксините? Световната здравна организация твърди, че мутациите се следят и се включват постоянно в новите ваксини.
Случвало ли ви се е да се ваксинирате и да прекарате грип?
Вероятно има много такива хора. Какво следва задължително да се направи за една ваксина:
• Да се изолира, анализира и идентифицира вирусът – в зависимост от случая може да трае от часове до месеци или дори години.
• Да се създаде безопасен щам или неактивен щам, който да бъде внесен във ваксина така, че да бъде “познаваем” за имунната система – няма да се ангажираме с конкретен срок.
• Да се направи проба върху опитни животни, да се опита да бъдат заразени и да се изчака за странични реакции и взаимодействия – вероятно поне месец време.
• Да се изпробва ваксината на доброволци, като се изчака за странични ефекти, но се и провери податливи ли са те на заразяване.
• Да се изпробва ваксината в ограничен кръг, контролирано – например болница и да се изчака резултатът.
• Да се регистрира и патентова ваксината, да се произведат промишлени количества от нея и да започне световен износ.
Даже и ако има механизъм всички мутации на грипа в рамките на годината да се предвидят, възможно ли е този процес да се повтаря ефективно няколко пъти годишно и да преварва вируса? Очевидно не. Което означава, че ваксината не е срещу този вирус. Което не е болка за умиране, тъй като например при грипа има два основни активни протеина; по принцип не мутират и двата, даже и единият да мутира, другият се открива от имунната система и вирусът пак частично се унищожава; заболяване ще има, но ще премине по-леко. Обаче ваксините носят и риск.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>