Испания обмисля данък върху църковната собственост

Докато европейските лидери се опитват да се справят с финансовите трудности, един от източниците на средства може да се окаже католическата църква, пише The Washington Post. Тя обаче е изправена пред свои проблеми, а напоследък е обвинявана, че използва съмнителни банкови сметки и укрива подозрителни транзакции.

Рикардо Рубио, член на градския съвет на испанския град Алкала де Енарес, поведе усилията за налагане на данъци на цялата църковна собственост, използвана за нерелигиозни цели. Финансовият ефект за католическата църква обаче може да бъде опустошителен, защото като един от основните собственици на земя в Испания тя вероятно ще дължи до 3 милиарда евро данъци всяка година.

“Искаме да заявим, че цената на кризата трябва да се плати поравно от всеки човек и всяка институция”, каза 36-годишният Рубио.

Подобни усилия, насочени към средствата и привилегиите на църквата, вече се обсъждат в други страни. В Италия премиерът Марио Монти настоя за данък върху собствеността на църквата или върху онези части от нея, които имат търговски цели.

В Ирландия министърът на образованието се бори да сложи край на църковния контрол върху много начални училища в страната, а правителството намали наполовина грантовете, които дава на бедните семейства за първото причастие. Повече от половината градски съвети във Великобритания премахнаха държавните субсидии за транспорт до религиозни училища, което доведе до чувствителен спад в боря на учениците в тях.

Докато преди се е смятала за неприкосновена институция в някои части то Европа, напоследък католическата църква стана обект на критики заради правителствените субсидии в момент, когато европейските икономики страдат, а хората са подложени на болезнени икономии.

Политически групи използваха кризата като възможност да отворят по-широк дебат по въпроса дали е време да се сложи край на някои от споразуменията, сключени преди поколения между църквата и държавата в главно католическите страни в Европа.

“Разделението между църква и държава е големият въпрос сега”, коментира Чарлз Зех, ръководител на Центъра за изследване на църковното управление към университета Виланова.

В отговор на споровете Ватиканът и представителите на църквата кардинал Антонио Мария Роуко в Испания и кардинал Анхело Баняско в Италия заявиха, че искат да спазят всички закони, но подчертаха, че сегашните норми признават “социалната стойност” на църковните дейности.

Финансови проблеми

Усилията за намаляване на привилегиите обаче идват във възможно най-неподходящия момент за католическата църква, която е изправена пред финансови проблеми. Богатството на Ватикана и католическата църква трудно може да бъде оценено, но се смята, че е астрономическо, каза Зех.

През последните години обаче средствата на църквата намаляха рязко заради световната финансова криза. Лошото управление е друг проблем, особено във Ватикана, който тази година отбеляза най-големия си дефицит за десетилетие – 19 милиона долара.

Банката на Ватикана беше замесена в скандали в продължение на 20 години заради обвинения в пране на пари и връзки с мафията.

През 2010 г. регулаторите на ЕС започнаха разследване на католическата църква и данъците, които тя плаща в няколко държави. Според еврокомисаря по конкуренцията Хоакин Алмуня данъчните облекчения може да се сметнат за държавна помощ и нелегално да нарушават конкуренцията на пазара.

Въпросът не беше централен, докато по-рано тази година Монти настоя да се направи оценка на данъците върху църковната собственост.

Според испанския премиер Мариано Рахой обаче предложенията за налагане на данък върху църковното имущество са “безотговорни”. По думите му църквата заслужава изключението, защото изпълнява “много важна социална функция”.

В град Буенависта дел Норте на Канарските острови кметът Антонио Гонсалес Фуентес се опитва да събере 6000 евро от църквата за отдадена под наем вила и ферма за банани, които управлява. Фуентес би искал да използва парите в области, където са необходими съкращения. 

Най-малко 100 испански града приеха решения, подкрепящи общински данъци върху църквите, а няколко хиляди други града обсъждат мярката според групата Europa Laica.

Дейвид Сердан, член на съвета на град Аспе в Източна Испания, смята, че усилията за събиране на данъци са по-скоро принципен въпрос – опит за разграничение между религиозната и стопанската роля на църквата. През юни съветът на Аспе прие мярка за събирането на данъци върху собствеността от църковни сгради и земи, които нямат религиозна или благотворителна функция, като ресторант в центъра на града.

Неподходящ момент

Висенте Амад от съвета на град Елда, който през август прие решение, подкрепящо данъка върху църквата, каза, че подобен начин на мислене е ограничен, защото не взема предвид всички обществени услуги, които предоставя църквата. Амад гласува с “въздържал се”, посочвайки, че според него това не е подходящият момент за подобна стъпка. “Именно във време на икономически трудности най-много се нуждаем от църквата и трябва да я подкрепяме”, изтъкна той.

Местните власти в родния град на Мигел де Сервантес Алкала от дълго време поддържат тесни връзки с църквата, но през последните месеци отношенията им се обтегнаха. Градът е изправен пред дефицит от 33 милиона евро, който доведе до съкращения в почти всички области. През май градският съвет подкрепи предложение да се събират общински данъци от собственост в неговата юрисдикция.

Усилията за събиране на парите са блокирани и дебатът разделя малки испански градове.

Според Рубио предложението не е религиозен въпрос, а всички институции и групи, които се ползват със специални привилегии, включително и политическите партии, трябва да бъдат облагани с данъци.

В Алкала и Аспе на градските съвети обаче беше съобщено, че три национални закона позволяват на католическата църква да действа в страната, без да плаща данъци за собствеността, и че ще трябва да се обърнат към националното правителство, за да променят тези закони.

Въпреки това Фуентес настоя, че се готви да отнесе случая дори до Върховния съд, докато данъците не бъдат платени. “Трябва да принудим църквата да отговори защо трябва да продължи да се ползва от тези облаги, докато останалата част от нас страда”, подчерта той.

dnevnik.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>