Всяка година милиони поклонници (пилигрими) поемат по 800-километров път, известен като Камино, който тръгва от Южна Франция и е с крайна точка катедралата в испанския град Сантяго де Компостела.

Целта на пилигримите е да се поклонят пред мощите и гроба на свети Яков. Интересното е, че това огромно разстояние се изминава пеша.

Маршрутът е един от най-древните и датира от повече от 1000 години. Смята се, че минава точно под Млечния път и отразява енергията на звездите над него.

Приема се, че Камино е изминат успешно от всеки пилигрим, извървял пеша поне 100 км.

По пътя можете да срещнете и фанатици, помъкнали на гръб огромни кръстове. Не са рядкост и случаите на хора, които изминават цялото разстояние пеша.

Това приключение отнема между един и три месеца. Изминалите Пътя получават писмено удостоверение в Сантяго де Компостела.

Поклонниците се разпознават по раниците, тояжките с кратунки и мидите, които носят на вратовете си. На мидения медальон е изрисуван кръстът на св. Яков.

Легендата разказва, че някога в далечните минали години първият поклонник, който трябвало да прекоси буен планински поток, получил свише указание за брод от подредени мидени черупки. Така мидите се превърнали в символ на Камино.

Маршрутът преминава през над 1800 архитектурни и исторически обекта, които имат не само религиозно, но и светско значение.

Всеки пилигрим носи със себе си талон, който подпечатва в различни точки по Пътя.

За пилигримите е изградена мрежа от пътни заслони и хижи за нощуване. Спането обикновено е при спартански условия.

В спалните помещения се събират по няколко десетки поклонници, които се настаняват на двуетажни легла.

Нощувката може да е безплатна или на символична цена от по 2-3 евро. Повечето от туристическите спални са оборудвани и с медицински пунктове, в които обслужването е или много евтино, или безплатно. Крайната цел на Камино е Сантяго де Компостела.

Той е не само свят град, но и един от най-големите университетски центрове. Всяка година тук идват да се учат над 30 хиляди студенти.

Старото здание на университета е построено през XVIII век. В действителност историята на този важен за епохата на християнството град започва през IX век.

През 813 година в Iria Flavia имало могила, в която според преданието бил погребан Яков.

По заповед на крал Алфонс II там била издигната църква на името на апостола, която съвсем скоро станала тясна за нарастващия наплив от поклонници.

В средата на X век църквата била разрушена от войските на Алмансор.

През 1075 г. Алфонс VI взима решение на мястото на старата църква да се издигне катедрала, която впоследствие става център на града и крайна точка на Камино.

Легендата разказва, че Яков бил рибар брат на Йоан Кръстител и един от най-ревностните последователи на Христос.

Той загива като мъченик, след като през 44 г. цар Ирод го екзекутира. Според преданието неговите ученици Атанас и Теодор пренасят тялото му с лодка от Ерусалим през Средиземно море.

Според друга притча тленните останки на Яков са пренесени с талига, с впрегнати диви биволи, които са опитомени с едно прекръстване.

Погребват го в галисийска земя, край Падрон, в близост до съвременния Сантяго, но после точното място било забравено.

Гробът бил открит чак през 813 г. от отшелника Пелагиус. Пътят до него му показва звезда, откъдето идва и името на бъдещия град – Компостела, или Поле на звездата.

Plaza del Obradoiro с църквата от XI в., която е достроявана в по-късни времена, заслужава да се види, както и Портата на славата (Portico de la Gloria), украсена с над 200 скулптури от римско време.

Бароковата фасада на Obradorio е с две еднакви кули. Друга туристическа атракция е дворецът Gelmirez от XII век, който притежава готически салон.

На площада San Martin се намира построеният през XVII век манастир San Martin Pinario, а на площада Quintana – манастирът Paio de Antealtares, датиращ от XVI век.

Свещеният път Камино е възвеличен през ХII в. от кастилските и арагонските монарси.

По онова време се формира и войнстващият религиозен Орден на Сантяго от група кастилски рицари. Неговата цел е да подпомага и закриля пилигримите.

Според вярванията всеки, изминал Пътя, получава пълна индулгенция. Днес поклонението до крайната цел се осъществява по пет маршрута - Френския, Северния, Виа де ла Плата, Португалския и Английския път. Пътешествието започва от Пиренеите.

Пътят от Тулуза пресича планината в района на Сомпорт (Арагон). Маршрутът през върха Сомпорт (1632 м) тръгва от Тулуза и преминава през древния Беарн.

Този път се отличава със сложен релеф и затова изисква от пътешествениците известни умения.

След последната ски станция се възвишава замъкът Кол де Ладронес. Редуват се каменен път и асфалтово шосе, които ще ви отведат до добре съхранения замък Хака, построен през XII в. на пиренейския път и напомнящ за времената, когато могъща столица на кралството Арагон е бил град Хака.

Тук и до днес не са забравили, че през XI в. този град е бил резиденция на кралете. В Хака се съхраняват паметници в романски стил, какъвто е и църквата „Свети Петър”.

В нея се помещава изключително ценна колекция от средновековна живопис.

Крепостта Сюдадела е друг великолепен пример за военна архитектура. Тя е построена по заповед на Филип II през XVI в.

На излизане от града каменният мост и Арката на свети Михаил указват пътя на юг и не след дълго това се потвърждава и от указател.

Пътят се спуска по живописни склонове, пресечени от ручеи, рекички и каменисти русла.

В средата на планината изниква селцето Санта Силия де Хака, където някога е имало манастир.

Наблизо е разположен и мостът „Рейн де Хака”, откъдето шосето ще ви отведе в Бердун.

Това е древно средновековно селце, което неизменно привлича пътешествениците.

По-нататък неасфалтиран път преминава през селцата Арес, Мянос и Артейда. След водохранилището Йеса пътят се насочва към градчето Сангуеса.

То заема привилегировано място на Камино, благодарение на което през Средните векове градът процъфтявал.

За миналото политическо величие свидетелстват монументалната както светска, така и религиозна архитектура.

По улица „Руа Майор” се издигат богаташки домове, между които се отличава дворецът на принц Виански.

От църквите внимание заслужават църквата „Дева Мария ла Реал”, където се почита образът на света Мария Рокамадорска.

Култът към нея е наложен от поклонниците от Рокамадор в Южна Франция.

Църквата „Свети Франциск” разполага с великолепна готическа галерия, а в базиликата „Свети Яков” се виждат романски и готически стенописи.

Няколко километра преди края на Арагонския маршрут старинен път отвежда поклонниците до църквата „Дева Мария Еунатска”.

Това е малка оригинална църква с осмоъгълна форма подобно на Светата гробница.

Тя е обкръжена с необичайна открита арка, дала името на църквата – на баски език eunate означава „сто врати”. /КРОСС