Според последни проучвания дефицитите по текущите сметки на Гърция, Италия, Испания и Португалия се стопяват с бързи темпове и се доближават до стойности, близки към равновесните. В свой коментар за сайта Voxeu.org Рафаел Ауер, заместник-директор на дирекция „Международна търговия и капиталови пазари“ в Националната банка на Швейцария, показва, че това уравновесяване се извършва с изключително бързи темпове.

В сравнение със средата на 2008 г. четирите страни съкратиха разходите си много по-бързо в сравнение с темповете, наблюдавани по време на периода им на приспособяване. По този начин по-важните условия за връщане на еврозоната към състоянието й преди кризата е на път да се изпълнят. Големите дефицити по текущите сметки на страните от еврозоната, наблюдавани от 2008 г. насам, се отразиха на разходите за единица труд и на разходите в целия валутен съюз като цяло.

Икономиките на страните от еврозоната са разнородни. Това бе причината съюзът да остане уязвим на външни шокове така, както бе през 2007-2009 г. Последвалата дългова криза също доведе до огромни дефицити по текущите сметки на страните. Това пък допринесе за свиването на икономиката и усложнения в банковата система, а оттам – до влошаване на кредитоспособността на гражданите. Дефицитът по текущата сметка е един от основните макроикономически показатели, който описва основните различия в страните-членки на паричния съюз.

Възстановяването на конкурентоспособността в еврозоната се превърна в основна цел на европейските политици. Например, Марио Драги заяви, че бъдещият напредък на Европа изисква от страните-членки да постигнат индивидуална конкурентоспособност с цел след това да се конкурират съвместно в отворената глобална икономика. Въпреки това различното определяне на моделите за образуване на работните заплати и публичните разходи, причиниха дефицити по текущите сметки на страните.

Първоначално се смяташе, че ще е необходимо цяло десетилетие, за да се разреши проблемът с нарастващите дефицити, но впоследствие се оказа, че това може да отнеме много повече време. И наистина, като се вземе предвид липсата на възможност за преразглеждане на нивата на обменните курсове, за външното приспособяване в паричния съюз обикновено се смята, че е бавен и скъп процес. /Инвестор