Поисканите от Испания 100 млрд. евро от европейските спасителни фондове следва да са достатъчно на страната, за да подпомогне банковата си система след три неуспешни опита.
„Сега, когато разполагат с тези средства, се надяваме най-накрая да е възможно да се признаят всички скрити загуби и да се изчисти системата,“ заяви в телефонно интервю Луис Гарикано, професор в „London School of Economics“.
Сумата е от около 2.7 пъти по-голяма от средствата, които се считаха за необходими на испанските банки от Международния валутен фонд в доклад, оповестен на 8-и юни. Испания потърси помощ за своите банки на следващия ден, като стана 4-ата държава членка, която е потърсила спасителни средства от началото на дълговата криза преди почти три години.
Искането за спасителна помощ дойде след седмици на нарастващи страхове, че лошите кредити на испанските банки може да завладеят публичните финанси. Испанската криза, която съвпада с вероятността за излизане на Гърция от еврозоната след изборите на 17-и юни, разбуни финансовите пазари по целия свят, като изстреля еврото до почти двугодишно дъно на 1-ви юни и покачи испанските разходи за заеми до почти рекордни за еврозоната нива.
Действията на Мариано Рахой, който пое премиерския пост през декември и на 28-и май отрече банковата система на страната да има нужда от спасителните механизми на ЕС, ще бъдат следени под лупа, докато правителството му се опитва да изпълни процеса на изчистване на банките след неуспеха на предишните му усилия. Съмнения остават и за това, дали средствата за подпомагане на банките ще бъдат достатъчно за задлъжнялостта на Испания, особено след като икономиката е в рецесия, а безработицата се е увеличила с 24%.
„Ние смятаме, че това е положително средносрочно развитие за Испания, и по-специално за нейните банки,“ заяви вчера Андрю Бенито, старши икономист за Европа на Goldman Sachs Group Inc. в Лондон. „Но това не решава цялостните фискални и макроикономически предизвикателства пред Испания, които остават значителни.“ /dir.bg