През 2011 година 33 милиона граждани от други държави-членки са намерили работа в съюза.

Анализите сочат още, че близо 30% от емигриралите в Евросъюза българи са се установили в Испания, 15% – във Великобритания и 13 на сто – в Германия. Според неофициални данни, броят на сънародниците ни, които търсят и намират сезонна работа в страните от общността, достига половин милион души всяка година.

Най-голям голям интерес емигрантите проявяват към Германия – над 7 милиона души. Най-голяма група чужди граждани, които живеят на територията на Съюза, са турските граждани – близо 5 милиона души през 2011 г.

Според данните на Евростат в рамките на 27-те страни на ЕС най-много се е увеличил броят на румънците, които търсят препитание в друга страна-член на ЕС – над 7 пъти. От 300 хиляди през 2001 г. – за десет години техният брой се е увеличил на над 2,2 милиона през 2011 г.

Значително се увеличава броят на хората, които се трудят на непълно работно време – през миналата година близо 20 на сто от европейците са декларирали, че упражняват трудова дейност на непълно работно време.

Най-висок дял на работници на непълен работен ден се наблюдава в Холандия – близо 48 на сто. Следват Великобритания, Германия, Дания, Швеция и Австрия, където във всяка една от тези държави – над една четвърт от всички наети лица работят на непълен работен ден.

Последното решение на Съда на ЕС в Люксембург дава известни права на милионите командировани или сезонни работници да търсят обезщетения от държава-член на ЕС.
Решението на Съда на ЕС гласи, че правото на Съюза допуска държава-член да отпусне обезщетения на командировани или сезонни работници, по отношение на които по принцип тя не е компетентна.

Според регламент за прилагането на схеми за социална сигурност на работниците-емигранти, те по принцип са подчинени на законодателството на държавата-член, в която са наети на работа.

Тези, които са командировани в друга държава-член за извършване на определена работа (“командировани работници”), или които работят при условията на временна заетост в друга държава-член (“временно наети работници”), остават подчинени на законодателството за социалната сигурност на страната, в която обикновено работят, а не на това на държавата-член, в която фактически работят.

Съдът прави извода, че не може да се изключи тълкуване на регламента, според което държава-член може да отпуска семейни обезщетения, тъй като такова тълкуване може да допринесе за повишаването на жизненото равнище и условията на заетост на работниците емигранти, като им осигури по-широка социална защита от тази, която следва да получат въз основа на посочения регламент. По този начин това тълкуване допринася за постигане на целта на тези разпоредби, която се състои в улесняването на свободното движение на работниците. /trud.bg