Флуорозата се развива при токсикация с флуор. Обикновено заболяването е причинено от пиенето на вода с повишена концентрация на флуор или продължителна инхалация на въздух с повишена концентрация на елемента. Характерен белег на ранната флуороза е появата на бели или кафяви петна по зъбите. За първи път през 1890 г. в медицинската литература се описват измененията на зъбите при флуороза. Едва през 1931 г. се открива връзката между “черните зъби” и повишеното съдържание на флуор в питейната вода. Впоследствие се разбира, че оцветяването на зъбния емайл не е единственият признак на заболяването, а че микроелементът уврежда и костите.

Флуорът, постъпвайки в организма, въздейства на амелобластите, което води до неправилно формиране на емайла. Изследвания показват, че флуорът, независимо от начина му на прием, бързо прониква в кръвта и повлиява на функциите на щитовидната жлеза. Смята се, че именно променените функции на щитовидната жлеза са най-вероятната причина за действието на флуора върху минерализирането на емайла.

Флуорозата се свързва с повишен прием на флуор в организма на човека с питейната вода и хранителните продукти. Регистрирани са случаи на ендемично разпространение на заболяването в определени райони. Често наличието на флуор се установява в зони, където работят металургични и химични предприятия.

Клиничната проява на флуорозата е разнообразна

- наличие на бели блестящи и матови петна;
- различна пигментация на зъбите – от светла до тъмнокафява.

Концентрация на флуор в питейната вода до 0,5 мг/л не е вредна за зъбите. При концентрация 0,8-1 мг/л се появяват леки форми на флуороза. Колкото по-висока е концентрацията на флуор в питейната вода, толкова по-разпространена е флоурозата и по-интензивно е заболяването.

Доказано е, че наличието на калций във водата има ефекта да потиска развитието на флуороза.

Различават се няколко форми на флуороза според тежестта на измененията в зъбните тъкани

При най-леката форма се наблюдават едва различими бели петна на фронталните зъби. При петнистата форма на различни места на коронката на зъба се забелязват “тебеширени” петна. Повърхността на емайла е гладка, блестяща, понякога има светложълта пигментация.

Интензивността на цвета на петната и при двете форми отслабва от центъра към периферията. Следващата форма уврежда не само резците, въпреки че най-често засяга повърхността на фронталните, но и всички останали зъби.

Ерозната форма е тежко увреждане на зъбите, при което се образуват дефекти – ерозии на местата с изменен емайл.

Деструктивната форма води до разрушаване на емайла и “изтриване” на зъбите. Среща се при 10-12 мг/л съдържание на флуор.

През последните десетилетия се наблюдава нарастване на случаите на флуороза. За щастие, с по-леките форми и по изключение на ерозната.

Лечението

зависи от степента на увреждането и разпространението на заболяването. То е насочено предимно към реминерализация на тъканите на зъбите, след което се предприема възстановяване на формата и цвета им. Не бива да се предприема пломбиране на зъбите преди справяне със заболяването, тъй като това ще доведе до допълнително разрушаване и отделяне на пломбата.

Лечението включва още приемане на фосфорно-калциеви препарати и витамини, които да балансират излишъка от флуор в питейната вода. За отстраняване на пигментацията се предприема терапия с избелващи специализирани средства. Препоръчва се и използването на избелващи пасти за зъби, но с доказани марки. Терапията по отстраняване на пигментацията се провежда за период от 6 месеца до 2 години при по-леките форми. При тежките форми се налага пломбиране на зъбите след предварителен курс на реминерализация. Но всичко това се решава от стоматолога.