Четири българки в Испания разказват съдбите си, за страната, в която са намерили това, което Родината им е откраднала, за възможния път назад.

Пенсионираните “там” едва ли не започват втори живот – постоянно ходят на екскурзии, бабите всяка седмица – на фризьор, имат си клубове, наваксват с жар изпуснатото на младини

Интервюто с Ани и Деян Иванови, публикувано на 18 януари, ЩЕ ГО НАМЕРИТЕ ТУК, донесе размишления – и за нас, българите, които живеем в Родината, и за българите, които са я напуснали. Не от добро, разбира се.

Интересно ми се стори да чуем мнения и други сънародници, които живеят в Испания. Като помолих Петрана Валентинова, която е от Сандански, да ми помогне в тази “завера”, тя се отзова светкавично и предложи три дами за задочни събеседници.

Аз, Атанас Атанасов, измислих 5 въпроса, Петрана ги предаде на Елена и двете Гергани. Отговорите дойдоха също бързо, а Лени Ханджийска свърши редакторската работа.

И така, те са:

Елена Макевеева Иванова
Елена е завършила специалност Психология. В България е придобила повече от пет специалности, а в Испания – около девет курса. В момента работи като Къмюнити мениджър.

Гергана Димитрова
Гергана е ветеринар по образование. От няколко години се занимава с правене на торти и продължава да се развива в тази насока.
ЕТО НЕЙНАТА FACEBOOK СТРАНИЦА

Гергана Николова
Гергана работи като мениджър в LR Health & Beauty Sytems España.

Петрана Валентинова
Професията на Петрана е Мениджър проучване на пазари.

ВЪПРОСИ, ОТГОВОРИ, СЪДБИ…

1. Как намирате интервюто с Ани и Деян, твърдото им решение да се завърнат в България? Несъгласия?

Елена: Прекрасна идея. Радвам се, че се намират млади хора като тях, и като моите синове. Само хора, които са напуснали страната, знаят наистина какво означава това. Подкрепям ги с цялото си съзнание и от сърце.

Гергана Димитрова: Напълно съгласна съм с тях! Подкрепям и се възхищавам, че искат да се върнат в България!

Гергана Николова: Интервюто е страхотно. Аз също познавам Ани от Facebook и знам за усилията, които полага за съхраняване на българският дух тук, в Испания. Знам, че беше от инициаторите на протестите. Подкрепях я постоянно, макар че тук, в Палма, не можахме да организираме такива. А сме и от един край, аз съм от Благоевград. Македонска буйна патриотична кръв тече във вените ни.
Радвам се, че са взели решение да се завърнат в България, ние мислим да направим същото съвсем скоро.

Петрана: Интервюто е наистина прекрасно, но искам да добавя нещо, което е основано на моите контакти с испанци и българи (повече с испанци).

Много от испанците, които познавам, отдавна нямат това спокойно лице. Усмихнато – да, може би, но просто защото са такива винаги – разговорливи, говорят бързо и високо….

Актуалното положение в Испания оставя следа по лицата и на българите, живеещи тук, и на испанците. Много хора загубиха работата си, домовете си, просто останаха без нищо и сега са принудени да търсят помощ за храна от социалните работници.

Вече не само чужденците купуват дрехи втора употреба или ровят в кошовете за боклук, но това е тъжната реалност тук. Разбира се има и хора с пари, които въобще не усещат тежкото положение, но като цяло тревогата се усеща в хората, защото има несигурност…

Нашата фирма мина през голяма криза и остави на улицата 22 човека. Те имаха ипотеки, заеми, семейство. Много други големи фирми направиха същото и много хора, които до вчера идваха усмихнати на работа, хранеха се в скъпи ресторанти, днес едва я карат…

Относно българите – реално погледнато, познавам малко, но тези, които съм срещала, са хора, които работят много и се справят с всякакви препятствия, защото идват с една цел тук – РАБОТА И ПО-ДОБЪР ЖИВОТ.

Не бих казала, че хората, които аз познавам са намръщени, напротив – доволни са, защото тук имаме права, имаме лекари, имаме училища, имаме закони… Всяко нещо си има изключения, разбира се, но говоря от собствен опит – вече 15 години…

Родих две деца тук, предоволна съм от болниците, от лекарите, всичко е на високо ниво.

Сега опознавам образователната система. Различна е, не е като в България, много неща куцат тук и въобще не ми харесват. Мисля, че в България имаме невероятни преподаватели, които обичат работата си, защото бъдещето на един народ до голяма степен зависи от тях.

2. Кога, как и защо взехте решение да заминете в Испания?

Елена: Минаха много години от тогава – повече от 12. Такива решения се взимат трудно, още повече, когато оставяш малки деца на грижите на бабите, но се утешаваш, че поне няма да им липсва нищо.

Беше в трудните години на ПРОМЯНАТА, борейки се с живота до 2002 година.

Винаги съм отговаряла на мои приятели, които вече бяха заминали, че ще съм последният човек, който ще напусне страната, мислейки – всяка промяна е трудна, изисква своите жертви… и надявайки се, че след лошото идва добро…

Май се увлякох. С две думи – исках децата ми да не остават на тъмно и студено, когато не успявахме да си платим сметките за ток, исках да са добре облечени и да не им липсват най-необходимите неща, исках родителите ми да се радват на спокойни старини…

Гергана Димитрова: Заминах, за да остана окончателно през 2005 година, след като завърших висшето си образование. За първи път стъпих на испанска земя през 2001г. при посещението на майка ми, която замина година преди това. Тя, както хиляди българи, отиде в Испания, за да може да осигури по-добро бъдеще на децата си (брат ми беше току-що завършил висше икономическо образование, аз започнах ветеринарна медицина, а сестра ми все още ученичка.

През 2001 година се запознах с бъдещият си съпруг Страхил, който също беше дошъл в Испания. След като свърши лятото аз трябваше да се прибирам, за да продължа обучението си. Страхил и аз започнахме да подържаме връзка по телефона.

Последваха четири години на краткосрочни срещи (аз идвах тук по време на сесии и лятна ваканция).

Преди да завърша изкарах шестмесечна практика в една ветеринарна клиника, хората ме харесаха и ми предложиха работа!

За мен невероятен късмет. Още не взела дипломата в ръка аз вече имах работа. През същата година и забременях. Мислех си постоянно, че ще направя всичко възможно детето ми да започне първи клас в България.

Гергана Николова: Аз дойдох тук не от нужда, а заради мъж, с който се запознах в Интернет… В БГ си ми беше хубаво и знам, че когато се върна, пак ще ми бъде хубаво!

Ще ми мирише на бор, ще си се разхождам в нашите си паркове. Е, ще внимавам с дупките по улиците, ще има някое и друго бездомно куче и котки, които може да ме уплашат някъде из града, но поне няма да мирише на изпражнения от тях както тук.

Защото макар и на каишка в Испания те са хиляди, дори мисля, че са повече от хората, егати. Не се почиства след тях както дават по филмите и лятото е ад от миризма!

Дано не стресирам много хората, но някой трябваше да го каже !

Петрана: Аз дойдох в Испания преди 15 години, уж само за малко, за да видя моите родители. След 1 месец предстой в Мадрид започнах работа и в същото време ходех на вечерно училище, за да науча по-добре езика.

Тук завърших магистратура по Международна търговия, опознах от близо невромаркетинговите изследвания* (вж. определението след край на интервюто), които използваме, за да измерим предпочитанията на потребителите, тъй като устните отговори не винаги отразяват истината.

Също се използва за несъзнателните реакции на потребители към различни маркетингови стимули от страна на компаниите и т.н. На тази тема може много да се говори, защото това е бъдещето, това е изгряваща техника, която ни осигурява уникален поглед в реакциите на мозъка и емоционалното ангажиране.

3. Мисъл за завръщане? Да, не, защо?

Елена: Да, някой ден… може би…

Гергана Димитрова: В началото си мислех много за завръщане, но постепенно свикнах, а най-важното – майка ми и сестра ми са тук!

Имаме кабелна телевизия, постоянно следим новините, вкъщи сякаш сме си в България, навън е различното! Признавам си, ако не бяха роднините ни тук, със сигурност щяхме да търсим бъдеще в България!

Никога няма да се откажем от България, на децата ни говорим само на български.

За сега ще сме тук, децата растат, доволни сме от здравеопазването, никой не те задължава едва ли не на сила да ваксинираш децата си. Учат в двуезично училище. Осем годишният ми син посещаваше и българско неделно училище.

Гергана Николова: Мислим съвсем скоро да се завърнем в България.

Петрана: За сега не мисля да се връщам да живея в България, а за бъдещето нищо не се знае. Тук за сега условията за живот и развитие са много по-добри.

4. Ние, останалите тук, под българско робство, глупаци ли сме?

Елена: Нищо подобно. Просто сте издръжливи и… надеждата умира последна… НАДЕЖДАТА крепи човек и му дава сили да продължи напред.

Гергана Димитрова: Вие там, под българско робство, по-скоро ми приличатe на участници от рeалити шоу Surviver!

Много хора в България живеят на ръба на оцеляването, най-вече пенсионерите. Тук пенсионерите едва ли не започват втори живот – постоянно ходят на екскурзии, бабите всяка седмица ходят на фризьор, имат си клубове, в които имат различни дейности – рисуване, театър, изобщо предоставят им възможност да правят това, което не са направили на младини.

На 75 години си казват, че още са млади! Ако са болни от нещо, лекарите правят всичко възможно да ги излекуват, правят се нужните операции, а не като в България – а, тя е на 75 години, няма какво толкова да се направи (говоря за баба ми, да почива в мир).

Гергана Николова: НЕ, не сте роби, а сте много по-щастливи в Родината си, но не го осъзнавате!!!

Петрана: В никакъв случай не сте глупаци, България се нуждае от хора като вас. Единствения начин да оцелее една държава е с постоянството и борбата на народа, с много усилия.

5. Писна ли Ви все да Ви разпитват за Испания и да търсят сравнение с България?

Елена: Tова беше в първите години, когато се прибирах… Сега вече никой не пита, защото мисля, че във всяко 5-6-то семейство има поне един, който е, ако не в Испания, то в някоя друга НОРМАЛНА държава… А сравнения правят само хора, които не са познали истински двете страни на монетата.

Надявам се да съм схванала идеята и да е достатъчно. По темата може да се говори много, а пък и като те натиснат спомени и носталгия….

Гергана Димитрова: Не ми е писнало да ме питат за Испания, хубаво е да се сравнява и да се извлича положителното! Не ми харесва само, че хората в България си мислят, че като живеем в чужбина едва ли не сме вече богаташи.

И ние си имаме разходи, и при нас има безработица. Аз лично съм без работа от както забременях с втория си син от март 2011 година. Плащаме ипотека, изплащаме кола и така, единствено мога да твърдя, че условията са по-добри от България.

В Испания съм от почти 10 години, работих в една ветеринарна клиника 6 от тях, от 4 години съм безработна, а от 3 – правя така наречени бутикови торти.

Открих си тази моя заложба, когато не можах да намеря сладкарница, за да поръчам декорирана торта за първия рожден ден на малкия ми син и трябваше аз да си я направя!

Хареса ми много, продължих с торти за роднини и приятели и накрая реших да си направя и фейсбук страница и съм щастлива, че правя личните празници по-специални.

Петрана: Напротив… Трябва постоянно да правим сравнения, за добро и за лошо… Всеки, в зависимост от това къде живее, какво работи, може да даде различно мнение и това е много важно, защото можем да сравним България и Испания от различни гледни точки, които могат да бъдат интересни и даже поучителни за нас.

—

Невромаркетингът е нова област на маркетинга, която изучава сетивно-двигателните, когнитивните и емоционалните реакции на потребителите, подложени на маркетингови стимули като наименование, лого и други атрибути на бранда, съчетания на цветове, звукови сигнали, символи и други. За разлика от невроикономиката, която има по-теоретичен уклон, изучавайки основните механизми на вземането на решения, невромаркетингът е приложна област, която използва апаратура за образна медицинска диагностика за нуждите на маркетинговите проучвания.

/http://www.sandanski1.com