Има една стара поговорка в Африка: „ Нужно е цяло село, за да се възпита едно дете”. Тази житейска мъдрост, за съжаление, е неприложима в съвременния свят и особено при наследниците на емигрантите, поради много често липсващата роля на баба и дядо във възпитанието на децата им. Според изследвания, децата, които са изградили добра връзка с поне една баба или дядо показват по-високи резултати в училище, чувстват се по-уверени и са по-комуникативни. Емоционалната връзка с баба и дядо е много силна, историите, които те обичат да разказват са интересни, поучителни и понякога ги помним за цял живот. Възрастните хора са извор на мъдрост и огледало, в което идващите поколения се оглеждат и осмислят. Съхраняването на българските традиции и обичаи в многоезична и мултикултурна среда е нелека задача, която би била и неизпълнима без огромната помощ, оказвана от нашите баби и дядовци в организирането и провеждането на училищните мероприятия. Те са тези които пазят и милеят за родовата памет. По повод Европейският ден на солидарността и сътрудничеството между поколенията 29 април поканихме „наличните” баби и дядовци в неделните училища в Хатива и Енгера – да споделим, научим и общуваме. Мероприятието протече в изключително приятна и забавна атмосфера – освен, че разказаха много интересни случки от тяхното детство, бабите показаха на децата плетива, научиха ги на различни игри от миналото, като „коран” (дама), „игра с конец и копче”, игра с парцалена топка, как се навива прежда на кълбо и чекрък, как да си ушият сами дрешки за куклите. И още – как се свиват венци за празник, скачане на въже, рецитация на стихове, изпълнения на песни…. Децата от своя страна демострираха уменията си с последните технологии и упражниха с бабите работа с таблет, нинтендо, компютър и обработване на визуално съдържание. Възрастните се възхитиха и на декорирането на великденско яйце от стереопор с техниката декопаж. И възрастни, и деца преживяха един различен и емоционален ден. Благодарим ви и идвайте пак, да разпалвате въгленчетата на родното, имаме нужда от вас!

Тя е малко момиче на шейсет и отгоре.Тя избягва да тича. Тя е вкъщи затворена, а я будят мечтите, все така неулегнали. Тя изглежда сърдита, със клепачи натегнали, но зад строгите клепкии в сърцето й кротко има порив и трепкане, има гръбче на котка, има смях и вълнение, и ръка за погалване, уморено търпение и искра за запалване. И добре, че е баба и децата посреща, че алиби й трябва да политне към нещо, нещо светло и звънко тя да си пожелае, и да хукне навънка, за да си поиграе…