27 март, 2014 
ДИЕТОЛОГ ЕКОТЕРАПЕВТ
ТЕОДОСИЯ СТАНЕВА
- за всички точки по света и чрез интернет -
Храната говори
Имате много силна и чувствителна връзка с храната? Интересува ви единствено, когато има храна, дали ви харесва или не?! Не мислите дали е здравословна.
Колко безгрижен човек сте! Обичате да се наслаждавате на това, което ви доставя удоволствие или в детска възраст така сте се научили? Но, при всички случаи щом до днес е така, това означава, че характера ви е такъв.
Чувствате, че сте в ´´ хармония с тялото си ´´. Нищо не ви притеснява ( или поне така си въобразявате ) и се харесвате закръглени и дебели.
- Дали сте лакомници?
Няма значение какво ядете, няма значение с какъв вкус е ( в смисъл на солено или сладко), важното е да ви доставя удоволствие.
Не ви интересува нищо около ползите и вредностите от храната, важното е да се наслаждавате на нея и този момент от няколко минути е едва ли не равносилен на оргазъм.
А, знаете ли, че това сигурно е ´´ най-добрият начин на хранене ´´?
Лакомите хора консумират разнообразна храна ( това е доброто в случая ), тъй като те са любопитни и не могат да устояват и искат от всичко да похапнат. Насочват се към това, от което изпитват, че имат нужда на момента и с инстинкт регулират своя апетит.
При лакомниците, когато им се прияде нещо, те си вкусват от тук и там, но не изяждат само една храна ( пример: не целия десерт, а част като опитват и друга храна).
- И, защо правят така?
Защото първите няколко хапки им се услаждат. След това вече не е интересно. Но, ако човек изяде целият десерт, това вече не е лакомия, а пристъп на булимия ( !!! не пиша, че всеки, който изяде десерта си е такъв, а в случая ).
Когато лакомникът утоли апетита си за удоволствия, той спира да яде.
Има нужда да изпита удоволствие този човек и ´´ не може ´´ да го случи по друг начин и потиска това с храна.
Така ставаме лакоми за лекарства и разни добавки ( индустрията, която контролира и двата вида и създава нереална представа у хората, че при всички случаи се грижи за тях ( ако я разкрием, че е все тя за всичко и за химични вещества и за естествени или псевдоестествени с обработки и още добавки)).
Храната говори за нас:
- за нашата сила и слабостите ни;
- за разума и мързела в нас;
- за готовността и реалните действия да сме здрави и страха да ´´ рискуваме ´´ да мислим и да се трудим.
Често незнаем и значението на думите!
- Защо?
Защото от потискане ( а причината за него са страх и мързел ) загубваме действието в думите. Те стават мързеливи – статични като нас. Пример: лакомия. Това не е да седнеш и да се натъпчеш с дадена храна, а желанието – любопитството да опиташ от всичко, защото искаш удоволствие, за което да не полагаш усилия, ако е възможно никакви. И, за това хапваш нещо, което ти се прииска и бързо ти омръзва, след това търсиш друго и пак…
А, правиш така, защото удоволствието не идва от вън ( то си показва ), щом все търсиш и още и още…
Удоволствието се създава с труда на разбраната мисъл и истински действия до покой на ума и душата.
Така има радост от храната, защото тогава я познаваш и знаеш, че тя е живот, а не бягство ( заместител на удоволствие ) от себе си!
С любов,