„Звучи, като приказка, но е вярно: реших и преведох романа си „Фабрицио Белли”, чието оригинално издание на български е на „Астарта – Пловдив”.

Просто опитвах… Изненадващо и за самата мен пристигна бързият отговор на австрийската къща „Юнайтед Пи Си” със седалище в Палма де Майорка, Испания.

Пишеха ми, че да, харесали откъса, който им бях пратила – решението им бе, че ще издадат романа!

Така с тригодишен писмен договор и до първите три хиляди продадени копия от книгата, издателството купи правата върху „Фабрицио Белли” на испански език – за Испания, Южна Америка, Куба и Мексико.

Беше новина за мен, „хубав” удар във всичките му варианти и аспекти, нещо като приказката на Шарл Перо за Пепеляшка и златната ѝ пантфока…”

Плевенската писателка живее  в Каталуния, Испания – превежда художествени текстове от няколко европейски езика, пише поезия и проза и е автор на още седем самостоятелни книги, публикувани от пловдивското издателство „Астарта”.

Неотдавна излязоха двете ѝ стихосбирки „Каталуния в мислите ми” и „Импресии. Цикълът ВРАТАТА (На художника)”.

„Трудно е да се пише зад граница. Човек може да го проумее само ако е откровен, добър и чист.

Факт е обаче, че съзнанието винаги е обременено с битовизми. А и да публикуваш на Запад, „без да си платиш”, си е одисея, която понякога е трудносмилаема и за нашенските критици, а и за читателите.

Но писането осмисля живота ми; то е като дишането. И иска повече вдъхновение, а трудът… Той е плод на дългогодишни чернови, бележки…

Един писател, ако не го прави първо за себе си, а после заради читателя, значи нещо увърта, не е искрен.

Потребността да пишеш или е дълбоко в теб, или просто не става. Пък и е поучително да се разказват истории за разни фабрициовци, които с низката си природа, мъжкарски бунт и нагон да покорят на всяка цена жената, просто се „самонаписват…”

Българското издание на драмата вече се разпространява у нас, австрийското за испаноговорещите ще може да се намери и в Amazon.com

СИНОПСИС, към  българското издание на ФАБРИЦИО БЕЛЛИ:

„Не познаваме, нито имаме абсолютната мощ да решаваме съдбата си, дори понякога това да ни се струва прекалено лесно: без да си представяме евентуалното прекъсване на нишката ѝ, много пъти се хвърляме в бездната на един свят, грешно наричан ад.

Както и да се казва той – Фабрицио Белли или другояче. Без значение е, щом сме негови жертви и не ни остава друг изход, освен да избягаме.

Бягството не винаги е добър съветник, но може би все пак е, ако си в схватката  на мъж, който използва женската ти слабост за да те превърне в машина за удоволствие.

Казват, че надеждата умира последна. Вероятно. Иначе да се разказват истории  като тази, би изгубило цялата необхватна сила, която така или иначе принадлежи на Доброто…”