ДИЕТОЛОГ   ЕКОТЕРАПЕВТ  

ТЕОДОСИЯ   СТАНЕВА

УЧИМ за въглехидратите

Въглехидратите са основният източник на енергия в хранителния ни режим. Всеки грам въглехидрат внася в диетата ни 4 килокалории.

Тяхната основна функция е да осигурят енергия за организма, но също така и да работят по формирането на структури като мукополизахаридите, гликопротеините, гликолипидите, глюкозаминогликаните, протеогликаните и като структурни елементи на нуклеиновитекиселини. Абсолютновсичкитъкани, използватвъглехидратите ( под форма на глюкоза ) за получаване на непосредствена енергия, от която се нуждаят, но също така  могат да използват и други хранителни вещества. Въпреки това, еритроцитите и нервната система използват само глюкоза като източник на енергия.

Общата формула на въглехидратите е (СН 2О) n, където водород и кислород са в същото съотношение, както при водата. От там идва и името ” въглехидрат “, въпреки че състава и свойствата му не отговарят на всички с това наименование.

Индексътn  показва количеството  на въглеродите, които формират въглеводородната верига. Броят на въглеродите е променлив, но само хексозите ( с 6 въглерода, n=6 ) и техните полимери ( свързване на различните въглероди ) са хранително важни.

Въглехидратите в диетата могат да се класифицират по функция на своята химична структура, по своето съдържание на фибри или по различните методи на обработване ( Таблица 1 ).

Монозахаридът е основна структурна единица, и повечето от монозахаридите имат сладък вкус. Глюкозата ( нарича се също декстроза ) е монозахаридът, най-разпространен в природата ( в растенията ); обаче, обикновено не се съдържа в храните в свободно състояние като монозахарид, с изключение на мед и някои плодове, а като част от дизахариди или полизахариди ( нишесте, глюкоза ) и е основното гориво за тялото ни.

Два монозахарида свързани заедно образуват дизахарид. Освен това, няколко ( между 3 и 10 ) от монозахаридните единици, свързани заедно образуват олигозахарид; така, имаме дизахарид като захарозата ( глюкоза + фруктоза ), малтозата ( глюкоза + глюкоза ), или лактоза ( глюкоза + галактоза ) и тризахариди като рафиноза ( глюкоза + фруктоза + галактоза ) или мелицитоза ( фруктоза + глюкоза + глюкоза ).

Повече от десет монозахарида свързани заедно са един полизахарид. Гликогенът е основният полизахарид от резерва на нашият организъм, а нишестето и целулозата са основните структурни полизахариди и са от резерва на растенията.

Като монозахариди, глюкозата и фруктозата се срещат в меда и плодовете. Галактозата не се среща свободно в природата; намира се в млякото на бозайниците и неговите производни ( под формата на лактоза, никога като монозахарид ) и също в цвеклото.

Като дизахарид, захарозата се намира в захарта, която ядем обикновено ( захар от екстракт от захарно цвекло и захарна тръстика ). Лактозата, както споменах, се среща в млякото на бозайниците и производните му. Малтозата не се среща свободно в природата; можем да я срещнем само в малцовите продукти и в някои зърнени храни като ечемика; също и в междинните продукти при храносмилането на нишестето.

Олизахаридите се намират в соята и кореноплодните растения. Полизахаридите са съюзи на молекули от глюкоза. Гликогенът се среща в месото, рибата и в нишестето в зърнените храни ( ориз, хляб или макарони ), бобовите растения, ядките, картофите и във всички плодове и зеленчуци. Нишестето е най-често срещаната форма на прием на въглехидрати в нашето хранене. Целулозата не е източник на захранване на човешкото тяло, но се използва за получаването на фибрите – влакната.

Според съдържанието на фибри – влакна, можем да различим въглехидратите като: смилаеми, сред които са включени, гликогена, нишестето и простите захари и могат да се използват като източник на енергия; и несмилаеми, които формират храносмилателните фибри – влакна ( целулоза, хемицелулоза, пектини, смоли и други ).

Можем да класифицираме въглехидратите според метода на обработване: пълнозърнести; рафинирани или обработени. В тази класификация са въглехидратите, съдържащи се в зърнените храни. Пълнозърнестите храни са онези, които съдържат цялото зърно, а именно: обвивката, семето и ембриона. В процеса на рафиниране, зърнените храни се смилат, където се унищожава семето и обвивката.С тази по-фина текстура се постига по-голямата им трайност, но в процеса са загубили фибрите – влакната и много вещества, витамини, минерали и други антиоксиданти.

С любов,

ЧАСТЕН КАБИНЕТ ПО СВЕТА или Skype:   zdraveyanaaaaaa