На 6 май 1829 г. във Виена е патентовано изобретение, което създава „хармония от звуци“. Авторите са производителят на органи и пиана Сирил Демиан и синовете му Карл и Гуидо.
Днес, близо два века по-късно, ние продължаваме да ползваме това устройство и го наричаме акордеон. Първоначално се приема, че инструментът е по-подходящ за традиционната музика, изпълнявана в кафенета и по забави, но с времето той успява да си проправи път и към световната сцена.
„Истината за акордеона е същата като истината за музиката – създаден е, за да докосва душевността!“ По този начин Калоян Куманов – диригент и акордеонист, живеещ в Испания, описва своето първо музикантско увлечение. „Акордеонът е първата ми любов, а любовта към дирижирането се прояви в студентските ми години в академията в Пловдив, където имах щастието да бъда в класа на един страхотен преподавател и диригент – Димитър Григоров, който за огромно съжаление си отиде твърде млад от този свят. По-късно завърших специализацията си в Университета на Барселона, където имах късмета да се уча от големия диригент Едмонт Елгстром, който ме разкри много за диригентската работа. И акордеонът, и дирижирането изискват много отдаденост, но по различен начин. Като инструменталист са ти нужни много часове работа, а като диригент отговорностите са повече – от теб зависи звученето на цял оркестър и на отделните компоненти в него. Успявам да ги съчетавам, защото и двете ме карат да се чувствам пълноценен.“
Музиката е част от живота на Калоян още от детските му години. „В моето семейството винаги е звучала музика и съм възпитаван с любов към нея и изкуството. Но най-голямо внимание се обръщаше на акордеона и може би затова и двамата с моя по-малък брат сме поели по музикалните пътища именно с този инструмент. Той се свързва главно с фолклора не само в България, а в цяла Европа. В държави като Ирландия, Франция, Италия и Германия е един от основните фолклорни инструменти. Уникалността му се крие в това, че чисто музикално има еднакъв успех както във фолклорната, така и в класическата музика. Просто е придобил популярност благодарение на фолклора на народите.“
Освен като диригент и концертиращ музикант Калоян е приел предизвикателството да бъде и преподавател. Води майсторски класове, като признава, че възпитаниците му не са само акордеонисти. Това от своя страна го задължава да има широк музикален кръгозор, тъй като добрата атмосфера в часовете му е негов основен приоритет.
В Испания има голям интерес към балканската музика. „Много хора са идвали при мен за уроци по балканска и българска народна музика, което ме прави горд като българин. Има и немалко испански групи, които свирят именно такива стилове. Нека в България това се знае и да бъдем изпълнени с възторг от страхотния си фолклор, който ни представя и прославя по света по този уникален начин.“
„Когато си ученик или студент, имаш едни възгледи и мечти, а когато си вече преподавател, диригент и концертиращ музикант, нещата се променят. В музиката има постоянно израстване и търсене на нещо ново, постоянна промяна, но това, което винаги се запазва, е страстта към нея и стремежът към създаването на нещо красиво.“ А всяка красота трябва да бъде споделена, да ѝ се даде възможност да развълнува възможно повече сърца. И ето тук идва мястото на публиката. „Хората, които посещават концертите ми, са различни, както са различни и проектите, в които участвам, и стиловете музика, в които се изявявам – с акордеонния оркестър на Барселона изпълняваме повече класическа музика и музика от испански композитори, с този към консерваторията – модерна класика и оригинални композиции за акордеонен оркестър, а в една музикална компания за спектакли правим fusion, като съчетаваме Astor Piazzolla, J. S. Bach, F. Chopin, класическа и модерна музика с фламенко и поезия.“
Лесно ли е успял да се реализира в Испания? „Когато човек обича онова, което прави, каквото и да му коства, не го приема за жертва и не мисли за лишенията, които му е струвало. Не знам дали ми е било лесно, или трудно – просто се боря и вървя напред. Много често ме питат каква е тайната на успеха – за всеки е различна, но това, което със сигурност е необходимо, е съвкупността от талант, труд и отдаденост, човек да знае накъде е тръгнал и да има малко късмет. Оттам нататък всеки трябва да намери своя път и своя начин за постигане на целите си. Аз лично се моля да съм жив и здрав и да продължавам с успех музикалните си начинания. Мога да кажа, че съм доста здраво стъпил на земята и съм пестелив откъм очаквания, но като всеки човек и аз съм мечтал и съм имал някакви планове. Реалността обаче надмина всичко това и тук искам да благодаря на Бог, че ми е дал този силен характер и този късмет, защото в музикален план съм полагал много усилия и знам,че не е лесно да се успее на големите сцени, и то с акордеон.“
Може ли да се направи някаква съпоставка между живота на един музикант в Испания и битието на негов колега, който се изявява на българска сцена? „И на двете места има много добри музиканти. В Испания се отпускат повече средства за култура и оттам идват разликите в нивото на развитие на концертната дейност. Заплащането е много добро и е в пъти повече от това, което е в моята родина – всичко това го казвам с много тъга.“
Калоян гледа философски на успехите си и вижда намеса на съдбата: „Имам много колеги, които са страшно талантливи и трудолюбиви, но за жалост по една или друга причина не успяват, а аз съумях да се докосна до големи сцени и да преподавам в елитни учебни заведения. И това не е, защото съм най-добрият или съм работил повече, или съм се подготвял по-добре, а защото ми е дадено отгоре и му се радвам и наслаждавам, тъй като няма нищо вечно.“ / Труд.бг