ТОВА НЕ Е ЧУДО, А САМАТА РЕАЛНОСТ…

Една жена на 63 години го прави всеки ден…

 

Днес, на вниманието ВИ читатели, аз Пламен Димитров –
гл. редактор на Spainbg със седалище Валенсия – Испания, бих искал да представя две истински дами.
Едната е небезизвестната по света:
Диетолог Екотерапевт Теодосия Станева – dietologteodosiya.com
и нейната пациентка – ¨чудото¨, което е възможно: Люба Атанасова.

АЗ СЪМ ЛЮБА И СЪМ БЛАГОДАРНА ЗА ЗДРАВЕТО СИ, ЗАЩОТО ВСЯКА СЕКУНДА РАБОТЯ ЗА НЕГО!

Заедно с Теодосия Станева ще направим едно интервю с Люба, като с това искаме да обърнем внимание на всеки един човек по света – да му вдъхнем силата, че всичко е поправимо, когато го желае.

П. Д.: Здравей, Люба! Приятно ми е !

Л. Ат.: Здравейте! На мен също ми е приятно!

П. Д.: Да минем на “ти“?

Л. Ат.: Да, предпочитам.

П. Д.: Как и защо стигна до твоя, вече неотлъчно до теб терапевт Теодосия Станева?

Л. Ат.: По препоръка на моя близка приятелка, която е също е нейна пациентка. Приятелката ми знаеше за моите здравословни проблеми от доста време и ме увери, че точно тя е терапевта, който ги реши. Обясни ми, че работи комплексно, т.е. с изчистване с билки, начин на хранене, също работи и с емоционалното състояние. Аз точно това търсех и много се зарадвах. Писах ѝ по Скайп и тя ми назначи дата за консултация. Още при първата ни среща почувствах, че точно тя е моят терапевт! Вярвам в нея и изпълнявам всяко нейно предписание. Не след дълго се появиха и първите резултати. Благодарна съм, че съдбата ме срещна с такъв прекрасен човек, изпълнен с любов и отдаден изцяло да дарява здраве и щастие на всеки, който има нужда и истински го желае.

Т. Ст.: Здравей, Люба и от мен!

Л. Ат.: Здравей,Теди!

Т. Ст.: Аз бих искала да започна така: Как стигна до себе си и кога поиска да се справиш с проблемите в живота си?

Л. Ат.: Както знаем в живота няма случчайни неща. Всичко, което ни се случва е трябвало да се случи, за да стигнем тук.
Моята история започна преди около четери години. Започнах да губя килограми… Тогава аз работех в Гърция. Въпреки направените изследвания, не установиха причината. Нямах точна диагноза. След това се появиха и други симптоми: болки в стомаха, не можех да се храня, след всеки прием на храна се усилваха. Появи се алергия, проблеми с косата, ноктите.
Мина известно време и направих изследване за хранителна непоносимост. Установи се, че имам непоносимост към глутен. Спрях всички храни със съдържание на глутен, но нещата не се промениха много. Емоционалното ми състояние също не беше добро. Лекарствата, които взимах ме успокояваха временно. А тези, които вземах за алергията ме довеждеха до лудост от сърбеж на очите и цялото тяло. И така, една нощ изхвърлих всички лекарства в контейнера и взех решение да търся други методи на лечение.
Първият човек, на който попаднах, беше психоложката д-р Местанска. Тя работеше със ТЕС (Техника за Емоционална Свобода). Свързах се с нея и започнах да работя за освобождаване на негативнните емоции. Промених много неща в мен, мисленето и храненето. Въпреки промяната, чувствах, че има нещо в храненето, което не правя правилно, а именно съчетаването на храните, защото имаше ситуации, в които отново получавах болки в стомаха.
Всичко, през което преминах – здравословните проблеми, стресовите ситуации, тежката работа като асистент на възрастни и болни хора и това, че всеки ден виждах как тялото ми се разрушава и имах чувствато, че всичко при мен се разпада – коса, кожа, нокти,… – превръщах се в човек вечно страдащ от нещо, не ми даваше покой. Исках да променя всичко това и да живея един спокоен, осъзнат и пълноценен живот. Да се чувствам здрава, жизнена, енергична, щастлива, радваща се. Работех упорито с ТЕС. Осъзнах, че за да постигна това, трябва да съм в синхрон – СВЕЖА МИСЪМ,ЧИСТА ХРАНА И ДВИЖЕНИЕ. За да постигна тази моя мечта е нужно да работя върху трите. Трябва да си със свежа мисъл, за да осъзнаеш, че чистата храна и движението са пътя към постигане на доброто здраве.

ПО ПЪТЯ КЪМ СЪЩНОСТТА…

Никак не е лесен този път, но аз бях решена и тръгнах по него уверена. По него срешннах много препятсвия, с които трябваше да се справя, но също така и много хора, които ми помогнаха, на които съм благадарна от цялото си сърце и душа. Така стигнах и до теб – Теодосия Станева – Теди, както аз я наричам. Това е моята Богиня.

П. Д.: Люба, какъв е пътя за изчистване на един организъм? Как се оздравяваш ти?

Л. Ат.: Всичко започна с изчистване на ума и на тялото. Организма ми беше затлачен в буквалния смисъл от лекарства и храни. Въпреки, че в продължение на 18 години не бях яля месо, бях консумирала за сметка на месото много млека, сирена, кашкавали, които допълнително са затлачвали със слуз организма ми. Затова е важно да знаеш от какви храни да се състои менюто ти, как да ги комбинираш, за да има максимален ефект. Точно това знание ми липсваше, това, което практикува и учи всеки един свой пациент, терапевта ми Теодосия Станева.

Всичко е индивидуално. Програмата – първата, която тя ми направи, започна с изчистване на организма с билки, ядки и максимално жива храна – проста и вкусна.

Отначало имаше реакция на организма, но аз бях подготвена за тази реакция. Бях убедена и вярвах в това, което тя ми назначаваше. Стриктно изпълнявах всичко, което е по програмата. Видими резултати имаше след около три месеца.
Аз просто вярвах и продължавам да вярвам в нея и знам, че това е правилният път на изцелението.

Едновременно с това, правим и чистене и на емоционалните токсини. Всичко е комбинирано!      Нужно е време, вяра и постоянство, за да възвърнеш организма си в първоначалната форма на здраве.
Страховете и ужаса, които изпитвах, когато се вижддах в огледаллото… Имаше моменти, когато не смеех да се погледна…
Докато една вечер се изправвих срещу страха, погледнах се и тогава осъзнах какво съм направила с тялото си, как съм го унищожила. Мисля, че това беше повратната точка!!! И, нещо се обърна в мен… Вече се виждах с други очи и сърце пълно с любов към самата себе си, не със страх.

Започнах да обичам всяка част от тялото си и да се радвам. Мисля, че тази радост ми даде още по-голяма енергия и стимул да продължавам напред.
Започнах да качвам килограми. Това беше един от добрите показатели, че вече усвоявам храните.
Сега просто не мисля колко килограма съм. Чувствам се прекрасно и пълна с енергия, просто нямам умора.

П. Д.: А, изчистващото се тяло, наистина ли дава ли реална сила на мислите и действията? По- осъзната ли си?

Л. Ат.: Да! Когато тялото е изчистено, всяка клетка е чиста и трепти с енергията на радостта, любовта, вибрациите са високи, емоциите положителни и имунната система работи безотказно. Мислите и действията са в синхрон.
Да, по-осъзната се чувствам. Не може да се постигне изчистване на тялото, без да си осъзнат.
Нещата действат комплексно – СВЕЖА МИСЪЛ, ЖИВА ХРАНА И ДВИЖЕНИЕ! Свежата мисъл без чиста храна и движение, не можеш да я постигнеш. Да консумираш чиста храна и практикуваш здравословно хранене, е необходимо да си осъзнат и със свежа мисъл. Да осъзнаваш, че енергията е всичко и без движение и енергия просто не можеш да постигнеш оздравяване.

П. Д.: Би ли споделила на нашите читатели, това, дали има значение възрастта? Много често се оплакваме и търсим невъзможност да се справим, защото вече сме на една преклонна възраст?

Л. Ат.: Когато човек иска да постигне нещо за него самия, няма значение възрастта.
Аз съм на 63 години, но се чувствам по-здрава, по-енергична, по-щастлива и осъзната, отколкото, когато съм била на 23 – 33 – 43 или 53 години.

ГОДИНИТЕ СА, ЗА ДА СЕ ЖИВЕЯТ…
БЕЗ ДВИЖЕНИЕ И РАСТИТЕЛНА ХРАНА С БИЛКИ, ЧОВЕК НЕ Е ЖИВ…

Чувствам се прекрасно и просто не мисля на колко години съм. Дори с гордост казвам, че съм на 63.
Винаги и във всяка ситуация можеш да намериш време, за да се грижиш за здравето си!!! Само да го желаеш!

Т. Ст. : Люба, какъв е ключа към постигането на такива резултати, с две думи – да обобщиш?

Л. Ат.: Просто трябва да работиш всяка секунда за това!

П. Д.: А, би ли разказала какво се случи с теб декемеври месец, 2016 година? Правили са ти операция!

Л. Ат.: Паднах и счупих шийката на лява тазобедрена става и лявото рамо – на четири места. Претърпях много тежка операция. Но за миг не се почувствах отчаяна. Приех, че това, което се случи е трябвало да се случи, за да ме предпази от нещо по-лошо. И, така беше!
След това осъзнах каква е причината. Казах си:
- Люба, справи се с това предизвикателство и излез от тази ситуация още по- осъзната!
Нито за миг не съм се вайкала и не съм се съжелявала!

Когато ме приеха в град Габрово в ортопедичното отделение, ми казаха, че счупването е доста голямо и трябва да се смени тазобедрената става. След консултация с друг лекар, отказах. Въпреки несъгласието на лекарите, аз предпочетох да ме транспортират в град Плевен и там да ме оперират.
През цялото това време бях като в транс. Просто не чувствах болката, бях я приела. Вибрациите ми бяха много високи, чувствах само прилив на енергия.
Когато пристигнахме в град Плевен, докторите се изумиха, не бях изобщо обездвижена.
Прие ме д-р Димитров, който ме оперира в последствие. Преди операцията направиха необходимите изследвания, анестезиолозите бяха учудени, че аз не взимам никакви лекарства, нямам заболявания като високо кръвно, диабет, сърдечни проблеми, единствено непоносимост към глутен по документ от преди време.
Д-р Димитров ми обясни, че ще направи всичко възможно да не се сменя ставата, въпреки сериозните счупвания, защото живота с изкуствена става е съвсем различен.
В операционната зала влязох с усмивка и много спокойна…
Вярвах,че всичко ще бъде добре, както и стана. Д-р Димитров и екипа му свършиха перфектна работа. Бях без здравословни проблеми и така помогнах и на докторите да се съсредоточат само върху моментното ми състояние, а не да се съобразяват с високо кръвно налягане или неработещо добре сърце или нещо друго.

Лекарите бяха изумени от бързото ми възстановяване.
Нямаше 24 часа от операцията и махнаха дренажите, всичко беше сухо.
На третия ден станах с патерицата. Не ми разрешаваха сама, защото бяха ми прелели две банки кръв и можеше да падна. На третия ден си сресвах и косата със счупената ръка.
Отоците спадаха много бързо. Отокът на рамото преди операцията е бил колкото детска глава. Всички органи и системи на тялото ми работеха перфектно и изхвърляха всичко излишно.

Д-р Димитров споделил на моя близка, която ми приготвяше храната:
- “Не знам с какво се храни тази жена, но се възстановява с часове?!”.

Движенията, които другите пациенти постигат за три месеца, аз постигнах за три дни.
На осмия ден ме изписаха.
На дванайстия ден ми свалиха конците, всичко беше зараснало.

 

ТАЗИ ПАТЕРИЦА БЕШЕ ЗА КРАТКО ВРЕМЕ…

От деня, в който се прибрах в къщи, аз сама се справях физически с всичко, без чужда помощ. Приготвях си храната, билките ( които терапевта ми направи най-вече за бързото зарастване и възстановяване на травмите ми ), кълновете,… И имах целенасочена, дори само за няколко сесии – работа със съзнанието и подсъзнанието ми, все с терапевта ми Теди. Но аз мислех и много премислях и не спирах да действам!

Раздвижвах се, раздвижвах се…       

Но, това, което толкова бързо ме изведе от това състояние, беше вярата и намерението да се възстановя на 100%!

От мига, в които излязох от упойката, аз ежесекундно работех със себе си!

Правех си и ТЕС техника, която усвоих преди три години. Работех върху определени точки и силата на мисълта. Правех също така и Рейки – имам първо и второ ниво. Знам, че когато има физически проблем, енергията не може да преминава и затова ползвах всичко, което знаех и се чувствах пълна с енергия, въпреки травмите.
Друго, което много ми помогна, това са хората, които бяха до мен и с мен от момента на случилото се – моите близки. Казах вече за терапета ми Теодосия Станева, психоложката д-р Местанска. Момичетата от групата на ТЕС, всички приятели също ми помогнаха. Благодарна съм на д-р Димитров и екипа му, както и на целия персонал на отделението.

На 10 май, 2017 година, когато бях на контролен преглед, снимките показаха, че всичко е зараснало – просто не личеше счупеното и бях и все съм така – без помощни средства – патериците.
Д-р Димитров при преглед ми каза, че съм неговата гордост – скъсила съм времето на възстановяване на половина. Аз също съм горда със себе си, че толкова бързо изпълних моето намерение.

МОГА ДА ВЪРТЯ ПЕДАЛИТЕ И СЛЕД ОПЕРАЦИЯТА…

Т. Ст.: Безпределно ти се радвам, Люба! Ти го знаеш!
В един момент по време на лечението си, човек, като че ли израства и оздравява за секунда… И, това е така, защото е работил всяка секунда! Така се стига до повратната точка – до преобръщането. Тогава има видим смисъл на усилията, на пътя извървян до тук! И продължавайки, разбира се, към все последващи преусмисляния!

П.Д: Люба, ти си живяла доста време в друга държава, нали?
Л. Ат.: Да, 10 години работих в Гърция в град Атина.
Така се стекоха обстоятелствата, че се наложи да работя в чужбина. Грижех се за болни възрастни хора. Времето прекарано там не беше много леко.
Когато заминах, не знаех езика, трудно беше да намеря работа без език. Но когато се върна назад, виждам, че Вселената винаги ми е помагала, Срещнах се с хора, които ми помагаха и ми станаха близки приятели. Семействата, в които работех ме приеха много добре и сега поддържам връзка с тях.
Работата с възрастни и болни хора, някои от тях с психически заболявания, е много тежка и отговорна. Психичното натоварване е много голямо, а и последствията…
Работата в Гърция ми взе много от здравето, но ми и даде много уроци.
Може би тези болни и стари хора ми показаха и ме научиха как трябва да се грижа за моето здраве – стимул да направя промяната в мен. Аз виждах, как те всеки ден губеха нещо от себе си, от паметта си.
Благодарна съм за всичко преживяно, защото знам, че е било част от израствването на душата ми. Благодарна съм за осъзнаването, защото от него започна моят път – път към промяната.

 

ВРЕМЕ Е ЗА РАБОТА И В ГРАДИНАТА…