***
Тарагона
плаче в мислите ми.
Склонът
към плажните бразди
е кух от стъпки –
пия донасита
въглени
от българските корени.
Танцувам нестинарски…
с бикове,
тореадорите ме гледат
изумени –
косите им се вият
тъмновинени,
бушуват вените.
Разпалвам огъня
в нозете им,
по мъжки натежали –
испанските им страсти
разпознавам
по пясъка,
целуващ стъпалата.
Пареото ми лумва
край вълните,
опивам се от рукналия плясък
и гола тръгвам –
чайка над морето –
в града сърцето си
да върна.

Росица Василева
Из “Каталуния в мислите ми”, 2013 г., изд. “Астарта” – Пловдив