28 август, 2016 За тарагонската културна асоциация ПУЕНТЕС
от Тарагона предаде: Росица Василева
“Започнахме с много ентусиазъм преди две години около 70 музиканта от Европа, Южна Америка и Азия. А сега липсват доброволци и основното ядро е от десетина”, казва леко огорчена Любомира Стойчева, или както я знаят всички тук – просто “цигуларката Люба”.
Настаняваме се необезпокоявани да пийнем по кафе на терасата на българския бар в Тарагона. Бях я помолила за разговор и прие с охота. Казах ѝ, че съм натоварена да направя материал за тарагонската асоциация “Пуентес Интеркултуралес” (Puentes Interculturales), и тя подема разказа си, ентусиазирана, че ще говорим по любимата ѝ тема – музиката и изкуството изобщо. Извинява се, че поради ангажимент няма да присъства Надежда Цанкова, нейна сродна душа в асоциацията и също уличен музикант.
Родом от Силистра, Люба е професионална цигуларка, учила е в музикалните училища в Русе и Варна. Обикаляла е дълго из Европа, свирейки в различни градове, преди окончателно да се установи в древноисторическата Тарагона.
“Трудно е да си уличен музикант тук, понеже не е легално, кметството на града не позволява. Иначе свиря без проблеми по улиците на Алтафуя, Торедембара, Сиджес, Виланова”, отпива от кафето тя и продължава разказа си.
“Пуентес Интеркултуралес” основава преди две години съвместно с каталунеца Хуан Рамон Ребенаке, страстен ценител на музиката и неин близък по онова време, и с Надя Цанкова от Долни Дъбник, книголюбителка, ерудирана жена, израснала в семейството на математици. Среща ги съдбата, когато Надя моли Люба за уроци по музика на сина ѝ. И тя приема. Оттогава са неразделни.
“Давах уроци и на нея, сега вече свири на кавал и тъпан”, смее се Люба и очите ѝ блестят над фееричната рокля на цветни мотиви.
- Приличаш ми на неохипи! Как се озова тук след толкова скитосване по света?
Любопитствам и тя отвръща, че Тарагона я е впечатлила силно още в началото, когато преди четири години, минавайки оттук, в стария град се запознава с други музиканти и артисти. Тогава свири на главната улица, но първоначалното привличане, общите идеи и музиката бързо я подтикват да се включи в съвместни концерти с останалите. Допадат си много и продължават заедно две години.
“Всичко започна като една авантюра”, припомня си с носталгия тя. “Имахме много съвместни инициативи. Кал Побре беше нашият нетрадиционен културен център.
Кал Побре е колоритна сграда, бивше владение на благородници от XVIII век, в която тогава “лос окупас” (los okupas) живеят със съгласието на собствениците, самофинансирайки артистичната си дейност. Но съмишлениците се разпръсват след законното им изселване от банката. И това всъщност е краят им и началото на “Пуентес Интеркултуралес”.
Тримата съмишленици Люба, Надя и Хуан Рамон решават да регистрират дейността си, водени от огромното желание да установят събирателно място на различни култури.
Седалище става помещение, което намират под наем – срещу кея е на яхтите на плажа “Ел Миракле” в Тарагона. Идеята е проста и ясна – активен културен живот, творчески срещи, изложби, представяне на книги. И плащат първия наем на собствениците на локала, започвайки да събират членски внос от символичните пет евро. Дотогава дискотека, помещението от 200 кв. м. ги устройва напълно – на две нива със сцена, зала, бар и вътрешна тераса, всичко това ентусиазира триото в осъществяването на заветната идея за репетиции, танци, концерти. Мястото побира над сто човека, позволява шум, тъй като е достатъчно изолирано и в същото време на хвърлей от пристанището и централната част на града. Входът за концертите често е безплатен – зависи от бандата, която свири. През септемри всяка събота от 18 до 20 ч. започва трупата по български народни танци, набират се и доброволци за боливуд танци. Предстои веднъж месечно вечер на регето, също наесен ще бъде изнесен и моноспектакълът “Аптеката на Чехов”. На 17-ти септември пък двете именички замислят да отбележат Деня на Вяра, Любов и Надежда със свободна вечер, на която да предложат безплатно музика и коктейл. От октомври ще има и детска школа по музикално интерпретиране, в която на малките музиканти ще бъдат предоставени инструменти.
Сега Люба се надява само отново да станат многобройни артистите и техните почитатели и допълва, че таи надежда за успеха на кампанията, която са подели за узаконяването на уличното изкуство в Тарагона съвместно с местната Асоциация на професионалните музиканти.
Какво по-живописно наистина от мим или свирещ цигулар в малко прозаичното ни кризисно всекидневие?
Росица ВАСИЛЕВА,
Тарагона