17 януари, 2016 
С ПОЕТА И ДРАМАТУРГА НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ СПЕЦИАЛНО ЗА ПОРТАЛА НА БЪЛГАРИТЕ В ИСПАНИЯ РАЗГОВАРЯ РОСИЦА ВАСИЛЕВА
Аз съм от поколението, което израсна със ¨Страшни смешки, смешни страшки за герои със опашки¨. Как мина времето Ви оттогава, с какви думи бихте го описали?
Времето е най-необяснимото нещо в природата. Веднъж само усетих как се изнизва от мен, иначе просто не го забелязвам.
Така сме устроени, че да не мислим за това, че дните ни на тази земя са преброени и да се сещаме за само когато изпращаме скъп човек оттатък.
Напоследък правя упорити опити да върна времето обратно или по-скоро да се преселя назад в него. И почти успявам. Разказах живота си в няколко филма и наистина го преживях отново – със снимки, стари писма и дневници, видеозаписи и някогашни стихотворения и пиеси.
Не ми се поглежда много напред… Може би защото наистина вече не е много…
А иначе през годините, за които става дума, се случиха много интересни неща, но най-хубавото е, че си имам три внучета. Това е прекрасно! Ако знаех колко е хубаво да имаш внучета, нямаше да си губя времето да правя деца – щях направо да правя внучета.
А как ще окачествите времето, в което ни е отредено да живеем? По-размирно ли е от когато и да било?
Така изглежда, но какво да се залъгваме, имало е много по-размирни и страшни времена. Сега човечеството получава мигновена информация къде какво се случва по света и затова изглеждат страшни някои новини. Но слава богу не се е случило най-страшното – не сме свидетели ние самите на война. И дай боже никога да не ни сполети такова нещастие. Все пак си мисля, че човекът е достатъчно помъдрял и патил, за да не го допусне.
В един стих поетът казва, че е ¨безвремие, щом са мълчали поетите¨. Смятате ли, че хората на изкуството трябва да стоят настрана от политиката? Мърси ли ги тя, ощетява ли ги или…?
Ще Ви отговоря с едно свое стихотворение:
СТРАХ
Посред тъмните ребуси.
на сегашния свят
не си тръгвай от себе си.
И не хуквай назад.
В бъркотията, в хаоса
трябват твойте слова.
Не се крий като щрауса…
Не заравяй глава.
Има смисъл… Опитай…
Нищо, че те е страх.
Изправи се… Залитай…
Но тръгни срещу тях
Срещу същите…жадните
за пари и за власт.
Лицемерно парадните…
Дето тъпчат по нас.
Изправи се… Най-простичко…
Без суетност… Без грим.
Какво време, а? Господи!
Баш накрая… Мълчим.
През 1997 г. получихте наградата ¨Златен орфей¨ за цялостно творчество. С кого бихте я споделили?
Това е една от най-скъпите ми награди, но за съжаление „Златният Орфей“ вече не съществува. Ей така, с лека ръка унищожихме толкова неща през последните двайсет и пет години. Включително разрушихме прекрасния летен театър в Слънчев бряг, в който бяха вградени имената на велики покойници – певци, композитори и поети.
Как се отнасяте към злобата, завистниците? И кoя е най-голямата клевета, която са изричали срещу Вас било то в пресата, било в живота?
Бях дете, едва десетгодишен, когато моето семейство трябваше да търпи една злостна клевета срещу мъртвия ми баща. Той, който почина на 34-годишна възраст, осъден на смърт от фашистите, беше наклеветен от „своите“, от комунистите, че е предател и народен враг. Бяхме анатемосани с моята майка и малкия ми брат и всички ни гледаха с презрение в един малък тогава провинциален град, какъвто беше Бургас. Едва след пет години се оказа, че това е една долна клевета, баща ни беше реабилитиран, правдата възтържествува, но това остави дълбока следа в живота ми. И до днес. Затова оттогава нищо не приемам за чиста монета, преди лично аз да се убедя, че това е истина.
Измина повече от четвърт век от падането на Берлинската стена, а голяма част от българите според анкети ¨тъгуват¨ по времето на социализма. В този ред на мисли: Как би изглеждало продължението на ¨Още ме има, още съм жив¨?
При социализма имаше известно равноправие, строгост на закона, осигурено, макар и небогато съществуване на всички, безплатно образование и здравеопазване. Нямаше свобода на словото, свобода на частната инициатива…
Кой да смята, че е възможно след първоначалната еуфория от 10 ноември 1989 година, ще последва жестоко разочарование и че почти два милиона българи ще напуснат страната си?
Тъжно ми е за моята внучка, която догодина завършва Американския колеж в София и ще замине да следва в Англия или САЩ. И кой знае дали ще се върне в родината си.
Позволявам си да споделя моята тревога за нея и за България с едно от последните си стихотворения:
НА ТАМАРКА
Моята малка госпожица…
Няма лъжа и измама!
Ужас… Съвсем неусетно
вече е истинска дама.
Вчера разказвах й приказки…
Днес ми разказва под клетва
разните свои секрети…
Пита ме и ме съветва.
Хубава… Смешна… И важна…
Неотразима дългучка.
Пълна взаимна агресия.
А пък сме дядо и внучка.
Няма си гадже, обаче…
Не бърза… Или закъснява…
„ Много са… Тъпи са… Никой…“
Да… никой не я заслужава.
А във колежа е първа…
По всичко само шестици…
Страх ме… Може да тръгне
с другите прелетни птици.
Ясно е… Обща истерия…
„ Там ще се реализирам…“
Тука е мрак и мизерия.
Всичко това го разбирам.
Ах, моя бедна Българийо…
Как можа… Чак ми се плаче…
Мойта обречена внучка…
Твойто поредно сираче…
Още е тук… И е малка…
Иска във мен да се гушне…
С цяла глава по-висока,
а във ухото ми шушне:
„ Искаш ли с мен да те взема…
Страх ме е в тези чужбини…“
Господи… Хич не се стискай…
Дай ми петнайсет години…
Стигат ми… да я дочакам.
Тук ще е всичко готово…
Тихо… Спокойно… Богато…
И ще се върне отново.
Моята малка госпожица…
Трябва… Разбирам… Не мога…
Моята малка България…
Мойта голяма тревога!
Препълнихте зала ¨България¨ при последния си спектакъл в София (8.01.2016 г. – бел. авт.). Чувствате ли се ¨жив класик¨, ¨жива легенда¨?
Пази боже… Ако се почувствам такъв, трябва да спра да пиша, да се развивам, да живея…
Имате близки извън България и знаете какво е усещенето. Как ще приветствате българите тук, в Испания, какво ще им кажете?
Имах леля, която живя в САЩ, щатът Калифорния, повече от седемдесет години, но пожела да бъде погребана тук, в родината.
Много ми се иска никой да не потваря нейната съдба, но знам, че това е невъзможно поне сега…
Имам племенничка в Германия, женена за немец, която живее там двайсет години и децата ѝ не знаят български език…
Много ми се иска никой да не допусне това!
Ние сме българи, където и да се намираме, където и да живеем…
Интервюто взе и подготви: Rossi VAS/Росси ВАС
Творческата ми страница
Mi página artística
La mia pagina di arte