Всеки път, когато сме с мотива да извършим някакво действие, в нашите тела протичат множество процеси. Желанието да го направим задейства над 240 процеса. Но, ако потиснем това желание, ние изпадаме в състояние на стрес и се натъжаваме. В този момент мозъкът и разумът на тялото ни са в конфликт – ние се раздвояваме. Отложили сме това, което сме искали да направим и така повече усложняваме състоянието си.

Причината да ненаправим желанието си възможно, много често е, че трябва да се изправим пред човек / хора и това ни притеснява по някаква вътре в нас причина и не се чувстваме сигурни, изнервяме се.

Да си представим или действително се случва, че някой ни бутва напред към публиката, тогава ние изпадаме, като че ли в шок и сме в положение: „ ни назад, ни напред “!

Другата ситуация може да е следната: влизаме в желанието си – действаме като излизаме напред или просто сме там и не сме притеснени и нервни, но някак си не оставаме с чувството, че сме забелязани достатъчно и се изнервяме от това.

– Дали сме готови да действаме или не? Това състояние на готовност да действаме е съвсем естествен процес.

Когато се решим да го направим, напрежението в нас се колебае – може да падне долу и да стигне до най-ниската точка или да се качи горе. Това се случва при всяко наше действие, независимо какво правим.

Когато го повтаряме, повтаряме и то стане рутина, тогава стреса не е толкова голям както в началото и даже стигаме до там да настъпи толкова силно падане на напрежението, че да останем прекалено спокойни и дори да се отегчим.

Ако, дадем възможност на ума и тялото да се приспособят към ДЕЙСТВИЕТО ни, да контролираме себе си по скалата на напрежението, ТО ще се случи по реалният начин. Виждали сме и виждаме как някои хора правят всичко с лекота!

Когато се стремим към опознаване на себе си: осъзнаем слабостите си и насочим вниманието си да ги подобрим, да си създадем принципи, съгласни със законите на Природата, ние уравновесяваме себе си и сме уверени и спокойни да погледнем всеки в очите и да действаме с лекота ( като онези хора, които сме виждали ).

Да следваме своя стил, да си създадем свой почерг, да се подписваме със своето име – това ще ни даде увереност и развитие в ума и тялото ни, а не да надничаме от миша дупка и да чакаме някой да сгреши и така да си създаваме нагласата, че колкото и да сме зле, имало и по-зле или просто и други са зле и да продължаваме да се свиваме или мрънкаме на други мишоци.

Конфликтите на разума и тялото не са ни нужни, защото повтаряйки се, те хронифицират и сме в постоянен стрес, а тогава вдъхновението липсва, а напрежението е в своя връх.

Да се родим – да се подпишем с нас си ( а, не да гледаме какво прави Иван, Георги и др. ), за да показваме открито лицето си, а не да правим всеки ден маскарад с всяко действие от ежедневието ни!

Статията подготви: Диетолог Екотерапевт – Теодосия Станева