“Пял съм на много места, но в Испания още не съм” –

с един от емблематичните певци на “Златната българска естрада”, БОГДАН ТОМОВ,

от Тарагона разговаря: Росица Василева

Богдан Томов прие с готовност поканата ми за разговор. Казах му, че интервюто ще бъде за Портала на българите в Испания, и той се съгласи. Оказа се обаче, че има твърде натоварен график, а аз бързах –  замислях да се получи нещо, което да зарадва почитателите му тук, но и да бъде свежо и искрено.

• Представител сте на “златното поколение” на българската

естрада. Днес това какво означава – ласкае ли Ви или има хубави, но и трудни страни?

• Не става дума за ласкаене. Много работа и усилия сме имали

да се доказваме. Преди много години поп музиката не беше глезеник на властта – имаше унифициране, не трябваше да бъде западна. Но ние се борехме българската поп музика да заеме място в сърцето на българина. А най-популярни са песните отпреди трийсет години. Ласкаенето не е важно за нас, а за младите, които търсят начин да станат известни. Сега се търсят лайкове в ютуб. Веднъж пях с едно момче с не знам колко хиляди лайка. Аз като изпях моята песен, която имаеш само трийсет и шест лайка, имаше повече аплодисменти, отколкото другата.

• Какво се промени в естрадата ни след падането на

Берлинската стена? Практически певците се оказаха пред задънена улица – нямаше кой да организира концертите, трябваха спонсори… Вие как се справихте?

• Думата “естрада” е нелепа. Любопитно е кой е бил “естраден”

певец? Кой? Това са поп певци! Това беше актуална, поп музика. Да сме реалисти – естраден концерт не беше, а се използваше думата, за да има по-руско звучене. После… Дойдоха частните радио- и телевизионни станции. А преди националното радио имаше квоти за пускане на песни – брой, произход… Всичко се организираше от държавната концертна дирекция, с билети или с поръчки, имаше стремеж за срещи с артисти. А след 1991-’92 год. частните радиа започнаха да пускат само западна музика. Кой е против западните хитове? Никой! Но всяка държава си държи на “боята”. Рядко дори по “Хоризонт” звучи българска музика. Преди не се търсеха авторски права. Чуждите пиратски дискове струват по три лева, а българските оригинални – 15 лв. Заговори се за авторски права… А спонсорите дават пари за 18-22-годишни момичета. Средното поколение записва хубави песни, но те не звучат никъде. Има нови идоли, няма предавания със старите изпълнители.

• Какво е да се занимаваш тогава с шоу в България в днешно

време? Тръпка ли е или това е само едната страна на монетата?

• Аз вече дълги години пея и правя концерти, също и летни

турнета по морето. Много години водех и доста предавания по телевизията – седем или осем. Последното беше “Седмо чувство” – като съсетазание – което беше с висок рейтинг. Спряха го обаче от “Българска телевизия”, т.е. политиката е, че не искат да има гледано предаване!

• Дълго бяхте “ергенът” сред родните певци. Това

забавляваше ли Ви?

• Ожених се на 38 години и това беше разумен ход. Вече 22

години живеем заедно с жена ми. Никой не трябва да се зарича: “ Аз на осемнайсет ще се оженя”. Аз го направих, когато осъзнах отговорността. Никога не съм се оплаквал от вниманието на красиви жени.

• Имате много песни за деца, но също сте автор и изпълнител

на химна на “Локомотив София”. Музиката и спортът са олицетворение на свободата. Така ли е за Вас?

• Аз по-скоро съм съавтор в песните. Самопродуцирал съм се.

Отговорност е. Мъчно ми е, че децата – дали на рап, или на поп фолк, се полюшват в такт с песни, защото са платени да се въртят по радиата. Няма политика на държавата към децата в това отношение.

Аз участвах в инициативата на КАТ и “Българска телевизия” “Спри и детето запази!”. В моите текстове няма нищо пошло, те са отговорни в този смисъл. Но не бих ограничил нищо – на преден план да е градивното.

А за химна… От дете съм от “Локомотив”. Дядо ми беше железничар. И сега още ходя да го пея.

   

• А от кого се учехте в музиката? Посещавали се уроци при

големия Видин Даскалов.

• Да, учил съм при Видин Даскалов, той ми подаде ръка за

сцената. Невероятен човек! Учил съм при Стефан Анастасов в консерваторията, бях студент на Ангел Заберски… Музиката трябва да се осмисли, да се почувства. Като видиш текста – да знаеш как да го изпееш. Учил съм се от големите имена…

• От кого конкретно?

• О, не мога да посоча само едно име! Знаете ли, за мен поп

музиката у нас  се дели до и след Васил Найденов – той я промени и като външност, и като стил.

• A на какво Ви се иска да сте научили дъщеря си Томислава?

• Тя учи в Американския университет в Париж. Много добра

студентка е, изкарва много добри оценки. Заместник-председател е на клуба на ЮНЕСКО там. Канят я също като гост на модни ревюта. Преди 3-4 години направи две ревюта с известни фирми, а средствата бяха за болницата по онкологични заболявания. Финансира и подготовката за олимпиада на математици в чужбина – около 6-7 хиляди лева.

• Предвиждате ли концерти извън България? Каните ли се да

дойдете да пеете пред българите в Испания?

• Нямам нищо против! С най-голямо удоволствие ще го

направя, ако имам покана! Пял съм на много места, но в Испания не съм пял още.

Интервюто взе:

Росица ВАСИЛЕВА

“Изкуство в раница с Росица Василева”/”Arte en la mochila con Rossi VAS”

https://m.facebook.com/izkustvo.v.ranica?ref=bookmarks