Социално осигурителната система в Испания има две нива или типове закрила: зависеща от вноски система и независеща от вноски система.

Система, зависеща от плащане на вноски

В социално осигурителната система на Испания съществуват два типа зависещи от вноски системи:

- Oбща схема, приложима за всички заети лица, без покритие по специални схеми, както и някои категории държавни служители, и

- Пет специални схеми за: селскостопански работници, самостоятелно заети лица, домашни служители, миньори, морски служители (моряци и рибари).

Учениците и студентите са осигурени по специален осигурителен план (училищна застраховка). Съществува и специална схема със заплащане на вноски, предназначена за държавни служители.

Система, независещи от плащане на вноски

Нуждаещите се лица, които са в особено положение, както и лицата, чиито приходи са под предвидения от закона минимум, имат право на независещи от вноски обезщетения.

Те могат да имат право за това дори и никога да не са плащали социално осигурителни вноски, или да са плащали такива, но да нямат право на съответното обезщетение съгласно зависещата от вноски схема.

Обезщетенията, независещи от плащане на вноски, включват:

- Mедицинско подпомагане;

- Пенсия и помощи за инвалидност;

- Cпециални помощи за безработни лица (subsidio por desempleo);

- Cемейни помощи.

- Hезависещи от вноски помощи за майчинство (subsidio por maternidad de naturaleza no contributiva)

Освен това, определени ограничени категории лица имат право да претендират за допълнителни обезщетения от централните или местните власти.

Социални помощи се предоставят предимно на възрастни лица и лица с увреждания.

Доброволно осигуряване

Испанската система предоставя възможност за сключване на специални доброволни споразумения със социално осигурителните служби с цел запазване, а в някои конкретни случаи и удължаване, на правата за обезщетения за социална сигурност.

В определени случаи това може да означава абонамент за съответната социално осигурителна схема, в зависимост от професията на лицето.

В подобни случаи осигурителните вноски се плащат изцяло от лицето вносител.

Регистрация

При първоначално постъпване на пазара на труда в Испания, лицата трябва да се регистрират в социално осигурителната служба и да се включат към осигурителната схема за професията си.

Това трябва да се случи в рамките на определен срок.

Самостоятелно заетите лица трябва да направят това сами; в останалите случаи това е задължение на работодателя.

Регистрацията в социално осигурителната служба е задължителна.

Тя се прави само веднъж, когато лицето започне работа за първи път, и е валидна за целия период на заетост.

След регистрацията всяко лице получава регистрационна карта с личните си данни и персонален социално осигурителен идентификационен номер.

Тази карта е валидна за целия живот на лицето и се използва за всички взаимоотношения със социално осигурителната система и трябва да се пази много внимателно.

Никой няма право на едновременно осигуряване по две социално осигурителни схеми за една и съща професия.

След като лицето се регистрира за определена социално-осигурителна схема и започне работа, то започва да плаща социално-осигурителни вноски и става автоматично осигурено.

Промените в заетостта на лицето – например смяна на работата или период на безработица – имат влияние върху статуса на осигуряване. Периодите, в които лицето работи и

плаща вноски се наричат „altas“, а тези, в които не работи – „bajas“.

По принцип, за да има право на обезщетения, всеки трябва да работи и да плаща вноски.

Въпреки това съществуват редица ситуации, които се приемат за осигурителен период (“alta asimilada”), въпреки че лицето не е активно заето.

Подобно, в случай че са изпълнени определени условия, лица, които не плащат вноски, могат да имат право на пенсия за старост, пенсия за трайна неработоспособност (пълна неработоспособност или тежка инвалидност), както и обезщетения в случай на смърт и обезщетения за преживели лица (освен помощ за разходите за погребение).

Специален режим за държавните служители

Държавните, военните и другите служители на публичния сектор са осигурени по специален социално осигурителен режим, въпреки че някои категории държавни служители спадат към общия социално осигурителен режим.

Този специален режим обхваща:

- Професионалните държавни служители;

- Професионалните военни служители;

- Cъдебните чиновници и служителите на законодателната власт, както и други

Държавни или конституционни органи, в случай че е определено от закона.

Организация на социалната закрила

Испанската социално осигурителна система се управлява от следните организации.

Общата социално осигурителна каса (Tesorería General de la Seguridad Social – TGSS) съхранява регистрациите на фирмите, служителите и самостоятелно заетите лица, следи техния статус на заетост и социално-осигурителните вноски, събира социално-осигурителни вноски и изплаща всички обезщетения.

Тя също управлява Фонд социално-осигурителен резерв.

Националният социално-осигурителен институт (Instituto Nacional de la Seguridad Social – INSS) отговаря за предоставянето и изчислението на всички парични обезщетения по всички схеми (с изключение на специалната схема за морски служители, независещите от вноски помощи за старост и инвалидност и обезщетенията за безработица) и всички семейни обезщетения (по всички схеми, включително специалната схема за морски служители).

Социалният институт за морски служители (Instituto Social de la Marina – ISM) изпълнява двойни функции.

Той отговаря както за социалните въпроси на морския и рибарския сектори, така и за управлението на специалната социално-осигурителна схема за морските служители.

Здравните грижи се управляват от здравните служби на Автономните области, а в Сеута и Мелия – от Националния институт по здравеопазване (Instituto Nacional de Gestion Sanitaria – INGESA).

Институтът за хора в старческа възраст и социални услуги (Instituto de Mayores y Servicios Sociales – IMSERSO) управлява пенсиите, изплащани по системата, независеща от вноски, обезщетенията за възрастни и инвалидност, както и сродните социални дейности в рамките на Автономните области.

Той също отговаря за схемите за дългосрочни грижи.

Държавната агенция по заетостта (Servicio Público de Empleo Estatal – SPEE) управлява и контролира обезщетенията за безработица. Чрез Бюрата по труда (Oficinas de Empleo) тя отговаря и за развитието на политиките за заетост съвместно с Автономните области.

Конкретните схеми за държавни служители се управляват от специални държавни организации.

Жалби

Всеки, който не е съгласен с решението на социално осигурителната организация, може да подаде жалба към тази организация в срок от тридесет дни след обявяване на решението.

В случай че организацията отхвърли жалбата, има възможност за подаване на жалба към местния социално-осигурителен съд (Juzgado de lo social).

Следващата стъпка е внасяна на жалба във Върховния областен съд на Автономната област, към която принадлежи Социално осигурителният съд.

Финансиране

След като дадено лице започне работа, той или тя започва да плаща социално осигурителни вноски.

Те се изчисляват като процент (размер на вноската) от осигурителната база.

Осигурителна база и размерът на вноската се определят всяка година от правителството.

В общата осигурителна схема осигурителната база е приблизително равна на реалната работна заплата на служителя.

Съществува обаче базисна ставка, която е равна на гарантираната минималната заплата (SMI), увеличена с една шеста за работещите на пълно работно време и таван, който е равен на малко повече от петкратната гарантирана минимална работна заплата.

За самостоятелно заетите лица съществуват фиксирани базисна ставка и таван на осигурителните вноски и те са задължени да плащат вноски, изчислени най-малкото на минималната база.

Те могат да изберат и по-висок размер, до предвидения максимум, и в последствие могат да го изменят в рамките на определените граници.

При определени условия те могат доброволно да увеличат своите осигуровки, за да включат и застраховка срещу трудова злополука и професионални болести.

Самостоятелно заетите лица отговарят за плащането на своите социално осигурителни вноски.

Вноските на заетите лица се удържат от заплатите им и се превеждат на Националната социално-осигурителна каса от техния работодател, заедно с неговите вноски.

Вноските за трудови злополуки и професионални болести се плащат единствено от работодателя.

Обезщетенията за дългосрочни грижи се финансират от Държавата, Автономните области (Comunidades Autónomas), със съдействието на Местните институции и участието на бенефициентите, където това е приложимо.

Семейните обезщетения също се финансират от данъците.

Държавните служители трябва да плащат вноски на съответната осигурителна програма и пенсионен фонд.

Вашето право на обезщетения за социална сигурност при преместване в рамките на Европа

Системите за социална сигурност в европейските държави са различни, поради което са създадени разпоредби на ЕС за тяхното координиране.

Общи правила, гарантиращи достъп до социални обезщетения, са важни за избягване на поставянето на европейски работници в неблагоприятно положение при упражняване на тяхното право на свободно движение.

Тези правила са основани на четири принципа:

- Когато се движите в рамките на Европа, вие винаги сте осигурени по законодателството на една единствена държава-членка: по правило, ако сте в активна заетост, това ще е държавата, където работите, а ако не сте в активна заетост – държавата, където пребивавате.

- Принципът на равното третиране гарантира, че вие имате същите права и задължения като гражданите на държавата, в която сте осигурени.

- При необходимост периоди на осигуряване в други държави на ЕС могат да се вземат предвид при отпускане на обезщетение.

- Парични обезщетения могат да се „пренасят“ ако живеете в държава, различна от държавата на осигуряване.

Можете да разчитате на разпоредбите на ЕС за координация на социалната сигурност в 27-те държави-членки на ЕС, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн (ЕИП) и Швейцария (общо 31 държави).