Ежегодната среща на училищата, изучаващи валенсиянски език има за цел да приобщи, популяризира и институционализира употребата и изучаването на валенсиянския език.

Водени от тази идея, всяка година се организират т. нар. “Срещи” в, които участват училища, институции и организации, подкрепящи мисията за запазването на валенсиянския език.

Нашето училище участва в програмата на тези забележителни и единствени по рода си срещи на училищата за трета поредна година.

Приехме поканата за участие по две причини – първо, изцяло солидарни сме с целта на събитието- езиците трябва да се опазват, обгрижват и популяризират.

Знанието за езика е потвърждаване за национална идентичност, което е основна мисия на всяко училище и ПЪРВА ЗАДАЧА на нашето, българско училище в чужбина.

Второ, следвайки определението, че най-дълбокият израз на национализма е любовта, няма по-голяма любов от валенсиянската, и затова е още по-ценна отправената покана към нас, които в някаква степен сме “заплаха” за този език, да се присъединим в защитния манифест, чрез танци и ателие за приложни изкуства.

Трябва да признаем на валенсиянците, че дори на ден като този, в който гордо развяват националистически лозунги и плакати, на преден план излиза изключителната им солидарност и общия дух на нация, която поддържа и уважава всички култури в пътя им за свобода, равенство и всеобщо щастие.

Тази година предложихме на децата “Ателие за традиционни амулети от глина”.

Оказа се, че прабългарската розетка, за която се опасявахме, че ще се стори трудна за изработка и украсяване, бе най-често правения амулет и пожъна голям успех.

Вярно е също така, че децата я мислеха за цвете, но пък има ли значение – важното е, (за нас, разбира се), че на “Тробада 2013″ значителен брой испански децат носеха за украса прабългарския древен символ.

По данни от преста са участвали повече от 8 000 човека.

Оставям за последно представянето на българските народни танци на откриването на Срещата.

Прекрасни, слънчеви деца, с красиви традионни костюми…. и българска народна музика и красиви танци, изживяни и изсънувани, и реални, и възможни, защото са нашите, българо-европейско-валенсиянски цветове от световната дъга, под която живеем.

Ваня Пенчева

“СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ”, ХАТИВА И ЕНГЕРА