С умерено вълнуваща конкурсна програма и безпрецедентно българско участие започва поредното издание на един от най-старите филмови фестивали в света.

От 19 до 27 септември в баския град Сан Себастиан ще се състои новото, 62-ро издание на един от най-значимите международни форуми за кино. Първото голямо събитие е още тази вечер: федерацията на филмовите критици ФИПРЕССИ ще връчи годишната си награда на Ричард Линклейтър за неговия пореден експеримент, снимания в течение на 12 години “Юношество” (Boyhood).

Второто събитие – и дано то не остане такова само за нас – е небивалото досега българско присъствие на фестивала. Докато единственото заглавие от България, селектирано в Сан Себастиан до момента, беше “Подслон” на Драгомир Шолев през 2010 г., през 2014 г. в програмата има цели шест свързани с България истории.

Антонио Бандерас в Automata

Първата, бидейки копродукция от тези, които предлагат епизодични роли на местните актьори, е българска само косвено, но пък е в най-престижния раздел – основния конкурс. Става дума за фантастичния Autómata (“Роботи”), втори дългометражен филм на испанеца Габе Ибаниес. В близкото бъдеще Антонио Бандерас е застрахователен агент, който пази интересите на кибернетична компания и почти без да иска – и бъдещето на Земята. Дали такъв сюжет и комбинацията на Бандерас с Биргите Хьорт Сьоренсен (бойната политическа репортерка Катрине от интелигентния датски сериал Borgen) стоят убедително ще се види накрая. Autómata трябва да премери сили с новата продукция на режисьори като носителите на “Оскар” Биле Аугуст (“Пеле завоевателят”), Сузане Биер (“В един по-добър свят”) и Данис Танович (“Ничия земя”) или с Франсоа Озон, който преди две години спечели с “В къщата” двете най-важни награди на Сан Себастиан – “Златна раковина” за най-добър филм и отличието за най-добър сценарий.

Биле Аугуст се представя с “Тихо сърце” – история за три поколения от едно семейство, събрани около предстоящата смърт на матриарха си. Сузане Биер обещава да е вярна на стила си във “Втори шанс” – “емоционален филм за обикновени хора в невероятни обстоятелства”. За разлика от двамата постоянни в подхода си датчани, Данис Танович идва с изненада – “Тигри”, неговия първи финансиран от Индия филм, с боливудски актьор в ролята на редови човек, опълчил се срещу мултинационална фармацевтична компания.

Последното от Франсоа Озон е “Новата приятелка”: мелодрама за две жени, свързани със сериозно обещание и разделени от смъртта на едната. Германецът Кристиян Пецолд, носител на “Сребърна мечка” за най-добра режисура за “Барбара” (2012), се връща в своя “Феникс” към времената непосредствено след Втората световна война – във фокуса му е едно драматично физическо преображение.

В конкурса е и кореецът Шим Сун-бо, съсценарист на прекрасния “Спомени за убийство” на Бон Джун-хо (спечелил множество награди, включително и през 2003 г. в Сан Себастиан). Сега той дебютира като режисьор с Haeboo – разказ за риболовен кораб, зает с нелегален превоз на имигранти, като Бон Джун-хо отново му е съсценарист.

Кадър от “Островче” на Алберто Родригес

За повечето прожекции на “Островче” на Алберто Родригес (който преди десетина години направи фурор на фестивала със “Седем деви”, но за съжаление е слабо известен извън родната си Испания) местата са вече разпродадени – явно очакванията към неговата история за двама конфликтни мадридски следователи, пратени в дълбокия юг да разследват серийни убийства, са наистина високи.

Освен изброените дотук заглавия в основното състезание на Сан Себастиан 2014 участват още толкова филми, за които предварителните предвиждания са по една или друга причина по-скоро колебливи: “Пратката” на белгиеца Михаел Р. Роскам, “Феликс и Мейра” на канадеца Максим Жиру, “Цветя” на баска Йон Гараньо, “На открито” на аржентинката Анаи Бернери, “Вариации Казанова” на австриеца Михаел Щурмингер, “Едем” на французойката Мия Хансен Льовер, “Див живот” на французина Седрик Кан, Magical Girl на испанеца Карлос Вермут – кратките им анонси нито съблазняват, нито отказват от гледане, така че качеството е по-скоро недпредвидимо.

Тази година журито, което ще разпредели Златните и Сребърните раковини между общо 16-те селектирани филма, е под председателството на Фернандо Бовайра (продуцент на ред награждавани филми като “Другите” на Алехандро Аменабар и “Бютифул” на Алехандро Гонсалес Иняриту), а сред членовете му са иранската авторка на комикси и анимация Марджане Сатрапи (“Персеполис”), американската актриса Настася Кински (“Париж, Тексас”) и румънският актьор Влад Иванов (“Четири месеца, три седмици и два дни”).

Тази есен българският по замисъл и изпълнение филм, който се състезава в Сан Себастиан, всъщност е “Урок” на сценаристите и режисьори Кристина Грозева и Петър Вълчанов с Маргита Гошева в главната роля. Той ще се прожектира в рамките на “Нови режисьори” – фестивалния раздел за дебюти и втори филми.

Маргита Гошева в българския “Урок”

“Урок” вече се прие много добре на влиятелния фестивал в Торонто (4–14 септември), където беше откупен за разпространение в Северна Америка. Шансовете му да надделее над останалите 12 филма от 11 страни в “Нови режисьори” изглеждат добри.

Най-масовото българско участие е в една от двете традиционни панорамни секции на сансебастианския фестивал. Първата панорама, както винаги, е посветена на личност – в случая Доръти Арзнър (1897–1979), “единствената жена, успяла да направи кариера като режисьор в златните години на Холивуд”, представена с дузина филми от 1929 до 1943-а.

Втората панорама е тематична и заимства заглавието си от “Източни обещания” на Дейвид Кронънбърг: тук именно са поместени българските “Писмо до Америка” (Иглика Трифонова, 2001), “Георги и пеперудите” (Андрей Паунов, 2004) и “Източни пиеси” (Камен Калев, 2009), както и омнибусът “Поколение: изгубени и намерени”, в който има български фрагмент – “Ритуалът” (реж. Надежда Косева по сценарий на Георги Господинов, 2005).

Заедно с тях са събрани още 46 филма от източноевропейски държави от последните 14 години, сред които и някои, станали знакови не само за локалните си кинематографии, но и за цялото европейско кино от началото на ХХI век: “Хляб и мляко” на Ян Цвиткович, “Хълцането” на Дьорд Палфи, “Готини мъртви момичета” на Далибор Матанич, “Смъртта на господин Лазареску” на Кристи Пую.

Прави впечатление, че в обзора “Източни обещания” попадат всички европейски страни от зоната на влияние на бившия СССР, но не и самата Русия.

“Доностия” е баското име на Сан Себастиан и името на почетната награда за цялостна кариера на кинофестивала – материалното й изражение е статуетка с формата на типичните за крайбрежната улица на града елегантни многоръки фенери. Както често се случва, и през 2014 г. изборът на носители на “Доностия” е съобразен с желанията на зрителите за близки срещи с любими звезди и се пада на популярни американски актьори. Тази година това са Дензъл Уошингтън (наградата ще му бъде връчена още в първия ден от феста) и Бенисио Дел Торо (ден преди закриването).

В една програма с впечатляващ размах в несъстезателните раздели, която сякаш е по-плаха от обикновено, в конкурсите Сан Себастиан на пръв поглед не обещава нищо разтърсващо ново тази година. Опитът обаче показва, че точно в такива случаи има място за надежда за неочаквани филмови съкровища.

Източник: Дневник.бг