Румъния поведе протест срещу британските призиви за изолиране на румънци и българи

índice

Правителството в Румъния е започнало кампания от протести и изискване на официални гаранции от Лондон, че няма да бъдат предприемани мерки, нарушаващи правата на румънци и българи като граждани на страни от Европейския съюз, искащи да се установят и работят във Великобритания, съобщи лондонският в. “Обързъвр”.

Изданието допълва, че расте натискът и България официално да изрази протест.

Външният министър Титус Корлатеан е изказал “сериозна загриженост”, поискал и е получил уверения от колегата си Уилям Хейг, че Великобритания ще спазва ангажиментите си според европейските договори. Няма да има и негативна рекламна кампания, целяща да убеди румънци и българи да не идват.

Британският посланик в Букурещ е бил поканен дипломатично от министъра за румънците в чужбина да обясни позицията на правителството си и да предостави факти, данни и да бъде помолен разговорът на тази тема да се води “разумно и балансирано”. Министър Кристиян Давид коментира, че “трябва да комуникираме с народите си по балансиран и рационален начин, защото, ако оставим пространство на медиите да интерпретират данни, може да се създаде гледна точка, която ще е много трудно да бъде поправена”.

На срещата в петък е бил повдигнат въпросът за ограничаване достъпа на румънци до общественото здравеопазване във Великобритания и двете страни са се разбрали да има нови разговори по този въпрос.

Кристиян Давид казва, че е заявил на посланика, че “след като веднъж сме в общо пространство, не можете да ограничавате правата – ако започнете със здравеопазването, защо да не го направите и с други социални услуги?”

“Обзървър” и “Гардиън”, които са издание на едно и също издателство, отделят в съботните и неделните си броеве обширно място за репортажи по темата, включително от журналистите им, посетили България и Румъния. В тях се разказва за огорчение и разочарование от това отношение към българи и румънци и насаждането на стереотипи, че всички имигранти от тези страни са готованци и цигани.

В същото време еврофобски издания като “Дейли мейл” също са пълни с репортажи, но от британски градове, в които са се установили големи имигрантски общности от поляци и граждани на балтийските републики.

Говорете с факти

Румънският министър на труда Марияна Къмпяну също поставя ребром въпроса от страниците на “Обзървър”: “Посланието ни е ясно: да се изправим пред реалността и да правим заключения на базата на факти.” Тя цитира данни, според които предпочитанията на сънародниците й за място за емигриране поставят Великобритания след Испания, Франция, Португалия и Германия. В страната ви има не повече от 150 000 румънци, от които половината работят в земеделието, 6000 са лекари и сестри, 5000 са студенти и повечето от останалите са в строителството или места за квалифициран труд, като незначителен брой са безработни, изброява Къмпяну.

Тя пита защо не се говори за румънските строители на олимпийския стадион в Лондон и защо трябва да продължи да се пречи на интелигентни млади хора да се устроят във Великобритания. “Не смятам за нормално някои ограничения да са насочени единствено срещу румънци и българи, след като вярваме, че сме равноправни граждани на ЕС. Мерките трябва да са или срещу всички, или срещу никого.” Според нея в момента просто шепа британски политици се опитват да спечелят лесно малко гласове във време, когато е модерно да се напада Европа.

Огорчение и разочарование

Бившият премиер Калин Попеску Търичану коментира, че и без това румънците изпитват разочарование от някои ограничения, произтичащи от членството на страната им в ЕС, и кампанията във Великобритания само ще засили това чувство. “Това, което ме ядосва, е, че става дума за планирана правителствена кампания срещу имигрантите. Не очаквах това от страна с толкова дълги традиции на демокрация и свобода”, казва премиерът, чието правителство въведе Румъния в ЕС през 2007 г.

Разговорите с румънци по улиците на Букурещ показват, че повечето хора са огорчени, и питат: “Защо точно ние?”, и казват, че никой не се е засилил да емигрира във Великобритания. Репортажът от Благоевград, където е разговаряно предимно със студенти от Американския и Югозападния университет, и Югозападна България е в същия дух. Някои от хората там посочват, че дори и някои от района да искат, просто не знаят как да емигрират или нямат пари да стигнат до Великобритания.

Румънският художник Дан Перьовчи показва най-новата си картина. В едната половина е британското знаме, а в другата черен кръст, под който е написано “За румънци и българи”.

“Това обобщава всичко”, казва художникът. “Хората винаги се дразнят, когато започне да се критикува цялата нация, а намесят ли се и медиите, нещата излизат извън контрол. “Фейсбук” е пълен с оплюване на британците и изблици на изкуствен патриотизъм.”

Вкараха ни в игра, която не е наша

Румънският посланик в Лондон д-р Йон Джинга също предупреждава, че “понякога таблоидите и някои политици се опитват да превърнат въпроса с румънците и българите в политическа игра и хазарт”. По думите му след отпадането на визовия режим преди 7 години от Румъния са емигрирали 3 милиона души и страната му е достигнала максимума на възможностите си да изнася хора.

Том Алън, който урежда стажове за българи в чужбина, споделя, че днес го няма отчаяното желание да се напусне страната, която е станала много по-стабилна след влизането в ЕС. “Преди 2007 г. изпращахме по 15 000 студенти, сега броят им спадна до около 6000.” Алън допълва, че според него, ако българите искат да се установят някъде, това са Съединените щати. “Отчасти това се обяснява с ужасните познания на американците по география – за тях българите са просто европейци. В Европа почти винаги гледат на тях като на източноевропейци и хора втора ръка.”

“Загрижен съм, че румънци и българи попаднаха в една игра, която не е тяхната”, казва посланик Джинга. /dnevnik.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>