В резултат от Втората пуническа война (218 пр.н.е. – 201 пр.н.е.), Римската република завладява картагенските земи в Испания.

Римляните установяват контрол над почти цялата част от страната за повече от 500 години, като въвеждат техните език, закони, пътища.

Постепенно местното население се романизира и местните водачи стават част от римската аристокрация.

Римляните разширяват и благоустройват съществуващи градове, като Тарагона (Tarraco) и основават нови включително Сарагоса (Caesaraugusta), Мерида (Augusta Emerita), Валенсия (Valentia), Леон (Legio Septima), Бадахос (Pax Augusta) и други.

Икономиката са разраства, като Иберия е сред най-важните доставчици на суровини и селскостопански продукти в империята.

Страната е житницата на Римската империя, заедно с Египет и изнася злато, мед, вълна, зехтин, вино.

Императорите Траян, Теодосий I и философът Сенека са родени в Иберия. Християнството е въведено в страната през 1 век.

По време на упадъка на Римската империя през 5 век в страната нахлуват германски племена.

Вестготи, свеби, вандали и алани пристигат в Испания, като пресичат Пиренеите.

Романизираните вестготи се заселват там през 415. Те приемат християнството и създават Вестготското кралство, което обхваща по-голямата част от полуострова, след като завладява земи от свебите на северозапад и византийските територии на югозапад. /Уикипедия