Терминът „реконкиста“ (reconquista, отвоюване) обозначава седемвековния период на отвоюване на полуострова от християнските кралства.

Смята се, че Реконкистата започва с успешната битка при Ковадонга през 722, когато кралят на Астурия Рамиро побеждава мюсюлманите.

През 732 ислямските армии са разбити от краля на франките Карл Мартел в битка при Поатие, което ги принуждава да се изтеглят на юг и да осигурят стабилна граница по реките Ебро и Дуеро.

През 739 те са прогонени от Галисия, която впоследствие се превръща в третия по важност поклоннически център в християнския свят с катедралата в Сантяго де Компостела.

Няколко години по-късно франките успяват да завладеят най-североизточните части на Испания, като създават Испанската марка, от която включва части от Навара, Арагон и Каталония.

По-късно от тези територии се обособили няколко държави.

Първото испанско кралство е Астурия, обособило се след битката при Ковадонга.

През 910 столицата на кралството е преместена от Овиедо в Леон и то става известно като Кралство Леон.

През 11 век Кралство Кастилия, дотогава погранично графство се откъсва от Леон, а от 13 век двете държави се обединяват.

Малко по на изток през 824 се създава кралство Навара, а в североизточните райони се образува Кралство Арагон след обединението между едноименното кралство и графство Барселона.

През 1139 от Леон се откъсва Португалия. В началото на 11 век, кралят на Навара Санчо Гарсия успява да завладее Кастилия, няколко графства в Пиренеите и да направи краля на Леон свой васал, но след смъртта му през 1035, страната е разделена между синовете му.

Разпадането на Ал-Андалус улеснило разширяването на християнските кралства.

През 1085 кралят на Кастилия Алфонсо Мъдрия завладява Толедо, с което цялата северна част на полуострова е освободена.

През 12 век Алморавидите успяват да нанесат няколко поражения на испанците, но не успяват да спрат тяхното настъпление.

През 1212 в решителната битка при Лас Навас де Толоса обединените армии на Кастилия, Арагон и Навара разбиват Алмохадите.

Няколко десетилетия по-късно са отвоювани големите градове по долината на Гуадалкивир. През 1236 пада Кордоба, а през 1248 е завладяна и Севиля.

Мюсюлманите успяват да задържат само емирство Гранада, което просъществува още над 200 години като васално княжество на Кастилия.

Нови нашествия от Северна Африка през 13 век не успяват да възстановят мюсюлманското владичество.

По същото време, Арагон успява да се разшири в западното Средиземноморие – завладени са Балеарските острови и Сицилия.

През 1469 короните на Кастилия и Арагон са обединени с женитбата на Фернандо II, престолонаследник на Арагон и Исабела, принцеса на Кастилия, с което се поставя началото на обединена Испания.

През 1478 е завършено завладяването на Канарските острови, а през 1492 е превзета и Гранада, последната мюсюлманска крепост на полуострова, което приключва 781-годишното ислямско присъствие в Испания.

През същата 1492 година испанската експедиция, водена от Христофор Колумб и спонсорирана от кралица Исабела, открива Новия свят.

Фернандо и Исабела били представители на Ренесанса, от така наречените „нови монарси“.

Те централизирали държавната власт в ръцете на владетеля за сметка на аристокрацията.

С техните широкомащабни политически, юридически, религиозни и военни реформи, Испания се превръща в първата световна сила. /Уикипедия