За корупционните скандали няма подходящ момент. И все пак за испанския премиер Мариано Рахой замесването на името му с черни партийни каси трудно би могло да дойде в по-неудобно време. Страната преминава през най-тежката си икономическа криза за последните три десетилетия, гърмящите една след друга афери с политици, съдии и членове на кралското семейство са изтънили до последното обществената толерантност, а режимът на строги бюджетни икономии разпалва гняв и протести. “Рахой не може да изисква такива саможертви и в същото време да прави пари, особено ако са незаконни”, обобщава настроенията сред испанците политическият анализатор Антон Лосада от университета в Сантяго де Компостела пред AFP.

Скандалът избухна миналата седмица, когато най-тиражният испански в. El Pais публикува писан на ръка списък с тайни плащания, в които няколко пъти се споменава името на Рахой. Смята се, че става въпрос за счетоводен документ, изготвен от двама бивши ковчежници на управляващата дясноцентристка Народна партия. Според документите премиерът е получил около 300 хиляди евро в периода 1997 – 2008 г. във вид на дарения от частни фирми и други източници с неясен произход. В списъка присъстват и други висши фигури от партията, включително генералният секретар Мария Долорес де Коспедал и бившият финансов министър и управляващ директор на МВФ Родриго Рато.

Същевременно в. El Mundo писа, че петима бивши членове на Народната партия са казали пред изданието, че представители на висшето ръководство редовно са получавали плащания на ръка. Новината бе потвърдена и от бившия депутат от управляващата партия Хорхе Триас Саниер.

“Във всяка демократична страна, ако обвиненията се докажат, не само Рахой, но и цялото правителство трябва да подаде оставка”, казва пред “Капитал” проф. Андрес Родригес-Посе, специалист по Испания от London School of Economics (LSE). Според него в този случай общественото мнение и международните пазари ще окажат силен натиск.

Виновен до доказване на противното

След извънредна среща на ръководството на Народната партия Рахой отрече да е получавал каквито и да било нерегламентирани плащания, залагайки публично репутацията си: “Тези твърдения не отговарят на истината”, заяви той и обеща, че ще публикува данъчните си декларации в интернет идната седмица. Премиерът се закани и да съди всички, които разпространяват лъжи за него и за партията му.

До 2007 г. на испанските политически формации бе разрешено да получават анонимни дарения. Стига партийните лидери да включат тези пари в данъчните си декларации, това не се смяташе за незаконно. Но сегашният скандал повдига сериозни етични въпроси за действията на Народната партия по времето на имотния бум в страната, когато управляващите сключваха множество договори за строителство. Според в. El Pais 70% от въпросните “дарения”, описани в документите, не попадат в рамките на позволеното от тогавашния закон за финансирането на партиите, според който частните дарители не могат да дават над 60 000 евро на една партия годишно и парите трябва да не идват от компания, извършваща дейност по силата на сключен с държавата договор.

Аферата вече нанесе вреди на премиера, който до този момент имаше имиджа на скучен, но честен политик. Лидерът на социалистическата опозиция Алфредо Перес Рубалкаба поиска оставката на Рахой с мотива, че той не може да се справи с изключително тежкото положение, в което се намира Испания. Междувременно из цялата страна избухнаха протести, на които бяха издигнати лозунги като “Крадци!” и “Ще платите за корупцията със затвор”. А от прокуратурата заявиха, че има достатъчно доказателства, за да започне предварително разследване.

На изслушване в сряда бе привикан бившият ковчежник на Народната партия Луис Барсенас, който подаде оставка през 2009 г., когато започна отделно разследване срещу него за данъчни измами и незаконни плащания. Тогава се оказа, че той има банкова сметка в Швейцария с 22 млн. евро в нея. Сега Барсенас отрича да има нещо общо с документите, публикувани от в. El Pais, въпреки че според експерти, до които изданието се е допитало, сметките са написани лично от него.

Обвиненията в корупция срещу Рахой резонираха особено силно сред испанците, от които правителството иска още по-силно затягане на коланите. Откакто дойдоха на власт в края на 2011 г., управляващите болезнено съкратиха публичните разходи, вдигнаха данъците и подеха непопулярна пенсионна реформа. Правителството се опитва да намали бюджетния дефицит и да избегне вземането на международна помощ (извън вече обещаната за банките), докато страната се бори с втора рецесия за три години. За да добавят нови черни краски към картината, тези дни излязоха и данни за ударилата пореден рекорд безработица, която вече е 26% (тази сред младежите достига 55%).

Неслучайно в този сложен за Испания и за цялата еврозона момент германският канцлер Ангела Меркел, която е най-важният приятел за всяка закъсала държава, побърза да изрази подкрепата си за Рахой. В изявлението си след срещата им в Берлин на 4 февруари тя напълно игнорира корупционния скандал и заяви, че има пълно доверие в способността на премиера да завърши тежките реформи. “Убедена съм, че испанският кабинет ще успее да разреши тези проблеми и германското правителство ще го подкрепи с всичките си сили”, подчерта Меркел. И, разбира се, отказа да приеме всякакви аналогии със скандала с черните партийни каси, опетнил имиджа на нейния ментор Хелмут Кол (виж инфографиката).

Европейската комисия и Международният валутен фонд също гласуваха на Рахой вот на доверие, като обявиха, че испанските финансови и банкови реформи са в “напреднал стадий” и скоро могат да бъдат направени плащания по договорената помощ.

Само че, както посочва проф. Андрес Родригес-Посе, всяка външна подкрепа не е безвъзмездна, а идва с условие. “Наистина всеки е невинен до доказване на противното, но не само Меркел, а и всички европейски партньори на Рахой не биха искали да имат колега, чиято репутация е опетнена”, обяснява анализаторът. Източник: Капитал.бг