ТЯ каза: – „След като си пречистя организма и след това се връщам към нормалното си хранене“.

А, Тя отговори: – „Това означава, че след пречистването следва замърсяването. Когато се завърнеш към “ нормалното хранене “, храносмилателната система запрята ръкави и започва да произвежда токсични отпадъци.“

ТЯ каза: – „Защооо, тя друга работа няма ли си?“ Тя отговори: – „Има си и то толкова работа…, но ние и налагаме тази и  трябва да замърсява като ги произвежда тези токсични отпадъци, подпомагайки и клетъчният метаболизъм да може да  замърсява кръвообращението с въглероден двуокис и остатъци, наситени с киселини.“

ТЯ каза: – „И въпреки всичко, няма ли начин да се осъществява самопречистване?“ Тя отговори: – „Има. Организмът ни е устроен така, че да може да се справя ежедневно със замърсяванията.

– Но, с кои замърсявания? – С тези замърсявания, които възникват посредством нормалните отделителни функции ( естествените ). Но, не може тялото ни да се справя и противодейства на огромните количества неорганични токсини и гниещи продукти от изкуствени причинители като химично обработени храни, напитки, добавки и лекарства.

– А, комбинациите, които се получават помежду им? – А, като прибавим замърсеният въздух и вода? – А, стресът, който е хронично заболяване на всички земни? – А, прекомерната безмислена работа, без достатъчно почивка? Да не споменаваме, че за разтоварване не може и да се мисли!  – А, стимулирането на сетивата ни, което е другата хронична болест по земята: зависими сме от кафе, алкохол, цигари, дрога и т. н.

И, ето  ти едно постоянно изтощаване на нервната система… Всички стресови фактори държат вегетативната нервна система постоянно включена  на симпатиков режим – режим на активност на нервната система.

А, този активен режим се включва, когато прекалим с усилена физическа дейност, прекалени вълнения и емоции, които внасят негативизъм, прекалената стимулация на сетивата с опияти.

И, именно този активен режим отслабва имунната ни система и зарежда кръвта ни с подкиселяващи отпадъци от стресовите хормони и токсичните продукти от метаболизма, които се произвеждат в тъканите.

Организмът ни изнемогва и не може  да се справи  с този огромен товар от токсинии и започва да ги складира в черния дроб, червата, костите, лимфната система и където може, за да предотврати директното отравяне на кръвта.

Ако, всичкото това, което се отлага, не се изчиства периодично от тялото ни, е само въпрос на време да се стигне до сериозна болест като рак, сърдечно-съдови заболявания и др.

А, те ни навестяват трайно, поради това, че сме ги извикали след като умело сме си увредили тъканите и объркали клетъчните процеси.

Горкичките ни и надбъбречни жлези… и те не по-малко атакувани започват да произвеждат по-високо количество тестостерон и норадреналин, което води до засилен косопад. Без коси ще останем…“

ТЯ каза: – „Това звучи страшно! Какво ще правим?“ Тя отговори: – „Да вземем разума си в с разума си!“

ТЯ каза: – „Не те разбирам!“ Тя отговори: – „Това означава да променим начина си на живот така, че да сведем до минимум замърсяванията, които зависят от нас като единици и като цяло и да дадем необходимата подкрепа на механизмите, които пречистват тялото ни. Или това означава: трябва да променим ежедневният си режим на хранене и да организираме нещата  около нас.“

И, още някои се заслушаха… Тя продължава: – „Преценете след като се запознаете със своето тяло, кое е полезно и кое е вредно за него!

Помислете как се храните, какво пиете или правите като цяло, всеки ваш ден!    Премахнете онези вредни за здравето и дългият ви живот неща, за които полагате толкова излишни усилия!

Направете си една програма за пречистване на организма! Не бързайте! Не става от днес за утре! Спирате от следващият ден месото, млечните продукти, сладките,… и глад!?

Не може така! Трябва да се пречистят червата и храносмилателният тракт, тъканите, сърцето и кръвообращението, черният дроб и жлъчката, бъбреците и пикочният мехур, мозъка и нервната система от токсичните отпадъци, за които имаше вече разговор по-горе.“

Ще кажете: – „Голямооо чистене – многооо работа ми се отваря!“ Тя продължава: – „Който си замърсява – си чисти!

Който не иска да чисти – се разболява и прогресира в последващи заболявания, които  могат да бъдат носени във времето, докато трае неговото безумие да се тъпче с храни и стимуланти.

Както можем да се пристрастим към наркотиците, така можем и към храната. – Знаем ли го това?

Хранителните пристрастявания са подобни на наркотичните. Искаме нещо сладко постоянно и нервната ни система става зависима.

А, защо го искаме? Защото, както наркотиците, така и  сладките неща съдържат вещества, които ни манипулират да ги искаме отново и отново… ( Тема с продължение във времето… )

Отпадните продукти на захарният метаболизъм действат като стимуланти и нервната система става зависима от тях.

И, когато изведнъж решим да се откажем от сладките неща, веществата и техните остатъци в кръвта и тъканите, събуждат памет – метаболитна памет, която постоянно провокира ума ни, с това да искаме и искаме сладкооо…

И, толкова ни се иска да си хапнем сладко, съдържащо бяла кристална захар, че чак кръвното ни се вдига, ставаме раздразнителни, не можем да заспим и ни е едно такова подтиснато – стяга ни…

Започваме да заприличваме на наркомани… И, за да не сме такива – нека се пречистим и така да се откажем, без насилие върху и без това изтормозеното ни тяло.“

ТЯ каза: – „Трудно е! Аз не успявам!“ Тя отговори: – „Ако се направи една очистителна програма, с подготовка за нея и се изчистят всички мръсни неща от тялото ни, с помощта на нашата мисъл за: „Моята храна!“, подпомогната и с други успокояващи средства: думички, мелодии, билкиви запарки ( отвари и пари ) и т.н., които ще улеснят пречистването, в един момент ще разберете, че създавате един нов навик – нов режим – ново ежедневие – нов живот – здраве!

Безумните копнежи по сладкото ще са ви напуснали… Разбира се, само  с едно пречистване не може да се случат нещата при всички хора. Дълго замърсяваме и дълго чистим. Но, стъпка по стъпка и променяме навика – изчистваме къщичката си – тялото и започваме да дишаме нов въздух, който ни зарежда със здрава мисъл за щастлив живот…“

Тя пита този път: – „Труден ли е животът или ние го затрудняваме? – Защо се разболяваме? – Как да сме здрави и от кого зависи?  – Кой ни е виновен и защо не обезвредим виновника? – Да започнем ли от днес?“

Статията подготви: Диетолог Екотерапевт – Теодосия Станева