НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ
И
ИСТОРИЧЕСКИТЕ БЪЛГАРСКИ ОБЩНОСТИ ПО СВЕТА
СЪДЪРЖАНИЕ
-
Общи положения
-
Обща цел
-
Целеви групи и подгрупи
-
Стратегически и оперативни цели по целеви групи и подгрупи
-
Инструменти за осъществяване на националната стратегия
-
Приоритети
-
Основни политики за българските граждани и историческите български общности в чужбина
-
2.1. „Национално представителство”
2.1.1. Национален съвет
2.1.2. Обществени съвети
-
„Образователна политика”
-
„Културна политика”
-
„Млада българска емиграция”
-
„Исторически български общности”
-
„Информационно обслужване”
-
Усъвършенстване на нормативната база, институционалната система и подобряване на административния капацитет
-
Финансиране на изпълнение на стратегията
-
Механизъм за отчет и оценка за изпълнение на Националната стратегията
-
Механизъм за отчет
-
Механизъм за оценка
-
-
Очаквани резултати
Приложения
-
Обзор на държавната политика към момента на приемане на стратегията
-
Нормативна уредба
-
Институционална система
-
Държавната политика за българите и българските общности след 1989 г.
-
Общи положения
Държавната политика към българите в чужбина е резултат от наличието на значими по численост български общности извън държавните граници на Република България. Условията, в които се развиват и съществуват – географски, политически, икономически, демографски, културни и духовно-религиозни, съхранените или усвоените разлики в етнокултурното и националното самосъзнание допълнително внасят специфика във вътрешното състояние на отделните общности и проблемите, пред които са изправени. Особено силно влияние оказват различните по характер, насоченост и интензивност асимилационни процеси в държавата-приемник. Това разнообразие от фактори и показатели води до съществени различия в социално-икономическото положение, политическите нагласи и културните ориентири в отделните общности, но също така и вътре във всяка от тях.
Формирането на българските общности по света е свързано с голямо разнообразие от причини, цели, потребности и стремежи, които са характерни за всяка една общност. Разселването на славяните от българската група през V-VI век по целия Балкански полуостров, емиграцията по политически причини на компактни български маси през XVIII – XIX век, както и сънародници, останали в пределите на други държави в резултат на откъсването на български територии с българско насаление след Освобождението 1878 г., Балканските войни 1912 – 1913 г. и Първата световна война 1914 – 1918 г., образуват историческите български общности. Това са етнически българи от днешните държавни граници на Македония, Турция, Гърция, Албания /Голо Бърдо, Мала Преспа, Гора/, Сърбия /Босилеградско, Царибродско, Нишко, Пиротско и Зайчарско/, Румъния /Банат, Влашко и Северна Добруджа/, Молдова и Украйна, както и българите – гагаузи в двете страни.
По политически и икономически причини преди и след Втората световна война се формират български общности в страните от Централна и Западна Европа, САЩ, Канада, Австралия, Латинска Америка. В огромната си част българите от тази „стара” емиграция са със запазен статут на българско гражданство.
Демократичните промени през 1989 г. внасят коренни изменения в миграционната обстановка в България и формиране на нов тип български общности зад граница. Включването на страната в миграционните процеси на европейско и световно ниво довежда до нарастващата мобилност на населението. Това дава възможност на български граждани, главно в млада и трудоспособна възраст, за обучение и постоянна или временна професионална реализация зад граница. Налице е дълбока промяна в същността на тези „нови” български общности, които все повече губят своята характеристика на емигрантски общности в чужбина.
Българските общности имат признат статут на национални малцинства в осем държави. От тях пет са страни-членки на Европейския съюз, като Чехия, Словакия, Румъния, Хърватия и Унгария, а другите са Сърбия, Молдова и Украйна.
Българите, живеещи извън държавните граница на Република България, са български граждани – временно или постоянно пребиваващи зад граница, лица от историческите български общности с чуждо или с чуждо и българско гражданство. За техния общ брой – с цялата условност на едно такова твърдение – може да се приеме цифрата от три до три и половина милиона. От тях около два милиона са лицата с българско гражданство. В числото на етническите българи се включват и около един милион българи – граждани на Македония.
Макар и с големи уговорки и недостатъчно категоричен като констатация, социалният статус на българските граждани – постоянно или временно пребиваващи зад граница, както и българите от историческите български общности, може да се сведе под един знаменател. Въпреки че навсякъде съществуват немалко групи и лица с изявени възможности в политическата, културната и стопанската сфера, стандартът на живота на българите е около и под средното ниво, характерно за всяка страна поотделно.
Българските граждани – постоянно или временно пребиваващи зад граница, както и българите от историческите български общности в чужбина, са неделима част от българския народ. Те генерират в себе си значителен икономически, финансов, образователен, демографски, трудов и интелектуален потенциал. Провеждането на държавната политика към тях е от изключителна полза за България във външно и вътрешно политически, икономически, демографски, културен план.
Политиката към българите в чужбина се обуславя от:
-
държавните интереси на страната;
-
интересите на българите в чужбина;
-
високата степен и желание за съхраняване на българския език, култура и национално съзнание сред българите в чужбина;
-
изградената и непрекъснато разрастваща се мрежа от граждански, културни и образователни структури на българите в чужбина;
-
тенденциите на мобилност в глобален и регионален план;
-
ползата за България от българските лобита в чужбина;
-
потенциала на българите и българските общности в чужбина като перспективен фактор в междудържавните отношения;
-
демографската криза на българската нация и необходимостта от регулиране на миграционните процеси.
-
Обща цел
Създаване на политическа рамка за изграждане на комплексна, дългосрочна и интегрирана държавна политика за българските граждани и историческите български общности в чужбина
Оптимизирането на институционалната и нормативната основа ще гарантира съвременна държавна политика за защита и подкрепа на всички български граждани и исторически общности и насърчаване на тяхното участие и принос в развитието на българската нация, общество и държава.
-
Целеви групи и подгрупи
1. Български граждани – временно или постоянно пребиваващи в чужбина:
- Съвременна „млада” българска емиграция;
- „Стара” българска емиграция.
2. „Исторически” български общности в чужбина и лица от български произход, с българско национално самосъзнание с чуждо или с чуждо и с българско гражданство:
- Българи в Македония;
- Българи в Русия;
- Българи в Молдова и Украйна, вкл. българи-гагаузи;
- Българи в Румъния;
- Българи в Гърция;
- Българи в Турция;
- Българи в Сърбия;
- Българи в Западните Балкани.
-
Стратегически и оперативни цели по целеви групи и подгрупи
Държавната политика е ориентирана към постигането на следните стратегически цели:
-
приобщаване и включване на българските граждани – временно или постоянно пребиваващи зад граница – към държавния и обществено-политическия живот в България;
-
съхраняване на българското етнокултурно пространство зад граница;
-
подобряване на миграционния баланс на страната;
-
разпространение на положителния образ на България по света;
-
изграждане и поддържане на българско лоби в чужбина.
Държавната политика е ориентирана към постигането на следните оперативни цели:
-
съхраняване на националната и културната идентичност на българските граждани и на историческите български общности в чужбина;
-
създаване на подходящи условия за мотивиране към професионална реализация в България на български граждани – временно или постоянно пребиваващи зад граница;
-
използване на възможностите на българските граждани в контекста на мобилността и свободното движение на хора;
-
контрол на миграционните процеси и недопускане на действия, насочени срещу националната сигурност на Република България;
-
интегриране на българските граждани в обществата на държавите от Европейския съюз чрез премахване на бариерите в областта на трудовия пазар, свободното движение, недопускане на дискриминация и др.;
-
създаване на ясни и точни критерии за придобиване на българско гражданство и система, гарантираща интегриране в българското общество на новоприети български граждани;
-
стимулиране на българския бизнес за инвестиции в райони с компактни български общности, като Украйна, Молдова, Сърбия, Македония, и др.
-
Инструменти за осъществяване на националната стратегия
-
Приоритети
- Създаване на единна нормативна база, регулираща обществените отношения на държавата с българските граждани – временно или постоянно пребиваващи зад граница – и българите от историческите български общности по света;
- Създаване на възможности за институционално представителство на българските граждани – временно или постоянно пребиваващи зад граница – и българите от историческите български общности от чужбина в България;
- Провеждане на последователна образователна политика на българската държава за всички нива на образованието на българските граждани и българите от историческите български общности в чужбина;
-
Поддържането на устойчиви връзки с българските граждани и българите от историческите български общности в чужбина и подпомагане на техните структури – организации, медии, образователни звена, читалища, църкви и религиозни общини в чужбина;
-
Разработване на цялостен механизъм за подпомагане на българските религиозни храмове и свещенослужители зад граница;
- Разширяване на информационното обслужване на българските граждани и българите от историческите български общности в чужбина.
-
Основни политики за българските граждани и историческите български общности в чужбина
Националната стратегия се реализира чрез изпълнението на програми, осъществявани в тригодишни планове за действие. Плановете съдържат конкретни мерки, цели, дейности, източници на финансиране и очаквани резултати
Сложният и многоаспектен характер на връзката между българската държава и българските граждани и историческите български общности в чужбина, на тенденциите във връзка с мобилността в разглежданата област, предопределят характера на политиките. Те са свързани и препокриващи се в отделни части. Задължителен елемент е тяхното институционално, нормативно и финансово осигуряване. Паралелното решаване на преплитащи и допълващи се задачи от „външно” и „вътрешно” естество, имащи пряко отражение върху бъдещото развитие на страната и нацията, оформят интегрирания характер на държавната политика.
Съчетаването на нови подходи с утвърдили се положителни практики в държавната политика е ключов елемент на националната стратегия. В дългосрочен план тази приемственост ще осигури успешната реализация на предлаганата национална стратегията.
-
„Национално представителство”
Пълноправното членство на страната в Европейския съюз, задълбочаването на процесите на глобализация в света, националните ни интереси и значителното увеличаване на броя на българските граждани в чужбина налагат необходимостта от създаване на реални възможности за тяхното участие в обществено-политическия живот в България.
-
Национален съвет
-
Създаване на Национален съвет на българите извън Република България като независим консултативен орган на обществени начала към Президента на Република България или Народното събрание;
-
Изборите за Национален съвет се организират и провеждат успоредно с изборите за национални институции;
-
Изборите за Национален съвет се провеждат с тайно гласуване на основата на общо, равно и пряко избирателно право;
-
Основна характеристика на съвета: оперативност и ефективност, реализиращи се в двустепенна система – разширен състав и изпълнителен съвет /оперативен състав/.
-
Съставът на съвета се избира от представители на български граждани, живеещи зад граница – 4/5 от състава, а останалата 1/5 част са представители на държавните институции в България: Народно събрание, Администрация на Президента и Министерски съвет.
-
Разработване на механизъм за избор на представителите от чужбина;
-
Основни оперативни функции на Националния съвет:
-
да участва във формирането и провеждането на държавните политики към българите в чужбина и подпомага държавните институции в това отношение;
-
да представя и защитава интересите на българите от чужбина пред българските държавни органи и институции;
-
да работи за утвърждаване на българската национална идентичност, самосъзнание, образование и култура зад граница;
-
да приобщава българите от чужбина към обществено-политическия живот в България;
-
да участва в подготовката по изработването на проекти за нормативни актове, съобразно целите на съвета.
-
-
Обществени съвети
-
Създаване на Обществени съвет на българите, живеещи извън Република България като независими консултативни органи на обществени начала към дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина;
-
Изборите за Обществени съвети се организират и провеждат от ръководителя на съответното дипломатическо представителство на Република България в чужбина, съгласно Правилник, утвърден от Министерството на външните работи;
-
Съставът на Обществените съвети се избира от български граждани, временно или постоянно пребиваващи на територията на съответния консулски окръг;
-
Държавни служители от дипломатическите и консулски представителства участват по право в работата на Обществените съвети и имат съвещателен глас;
-
Изборите за Обществени съвети се провеждат с тайно гласуване на основата на общо, равно и пряко избирателно право;
-
Основните оперативни функции на Обществените съвета са:
-
да подпомагат дейността на дипломатическите и консулските представителства по отношение на българските граждани в съответната държава;
-
да представят интересите на българските граждани – временно или постоянно пребиваващи зад граница – пред Националния съвет, защитаващ техните интереси пред българските държавни органи и институции;
-
да подпомага дейността на обществените сдружения на българските граждани – временно или постоянно пребиваващи зад граница – за съхраняване на българската национална идентичност, самосъзнание, образование и култура сред българите.
-
-
„Образователна политика”
Държавната политика по отношение на българските училища в чужбина, осъществявана от МОН, отчита съхраняването на българския език като най-важният елемент за запазване на национална идентичност на българските граждани и на историческите български общности в чужбина. Това с особено се отнася до най-младото поколение българи и децата от смесените бракове. Затова се създават нормативни възможности за функционирането на българските училища в чужбина и за провеждане на обучение по български език и литература, по история на България и по география на България към български дипломатически представителства и към организации на българите в чужбина.
Основни направления за работа:
-
Актуализиране на нормативната уредба, регламентираща образователната политика към българските граждани и българските общности в чужбина;
-
Разработване на нов модел за образователна политика зад граница, чрез която да се обхванат по възможност всички български деца в системата на неделните училища;
-
Разработване и утвърждаване от министър на образованието и науката на Концепция за обучението на децата и учениците в българските неделни училища в чужбина, която да включва спецификата на обучението;
-
Финансиране на българските училища в чужбина, както и подпомагане изучаването на български език и литература, история на България и география на България, както и български фолклор, в чуждестранни държавни училища в системата на светското образование;
-
Разработване и утвърждаване от министъра на образованието и науката на наредба, с която да се уредят условията и редът за допълнително усвояване на книжовния български език от децата и учениците с български произход, които са се обучавали в училища на чужди държави и продължават обучението си в училища в Република България;
-
Разработване и утвърждаване от министъра на образованието и и науката на учебници и учебни помагала, адаптирани към спецификата на обучение в чуждоезикова и социокултурна среда;
-
Проучване на възможностите за създаване на Институт по български език в чужбина /по модела на института по испански език „Сервантес”/;
-
Създаване на условия за осигуряване на аташета по български език и литература към българските дипломатически представителства в страни с големи компактни български общности;
-
Уреждане на условията и реда български и чужди граждани от български произход, завършили средно образование в чужбина, да могат да продължат образованието си в български учебни заведения, без да полагат изпит по български език, ако имат официален документ , удостоверяващ владеенето на езика и е признат от Министерството на образованието и науката в България.
-
„Културна политика”
Културната политиката на българската държава съдейства за съхраняване на националното самосъзнание, етнокултурна и духовна идентичност на българските граждани и българските общности в чужбина. Централно място в тази политика заема Министерство на културата.
Специфичният характер на културната сфера определя конкретните и последователни стъпки в дейността на ведомството като:
-
Създаване на Национална програма за разпространение на българската култура по света;
-
Утвърждаване на положителен образ на Република България чрез популяризиране постиженията на българската култура;
-
Утвърждаване мястото на българската култура в световните културни процеси;
-
Създаване на положителна среда за изграждане на трайни връзки и приятелски отношения между Република България и страната-приемник в областта на култура;
-
Активно подпомагане на развитието на творческите индустрии и конкурентната способност на българското изкуство;
-
Създаване на медийна и информационна среда в страната-домакин, която да представя коректно българската култура, във всичките й аспекти;
-
Българските културно-информационни центрове в чужбина подпомагат организациите и клубовете на сънародниците ни в тяхната културна дейност.
-
„Млада българска емиграция”
През 2008 г. МС приема Национална стратегия на Република България по миграция и интеграция 2008 – 2015 г. /НСРБМИ/, която след приемането на новата Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията 2011 – 2020 г. /НСОМУИ/ се запазва под формата на Национална програма по законна миграция и интеграция /2012 – 2015/. Програмата е насочена към изпълнение на заложените в нея политики и мерки в областта на законната миграция, интеграция и развитие. Централно място в нея заема Програмата за трайно завръщане в страната на лица с българско гражданство, установили се в чужбина, с акцент върху младата българска емиграция, както и към лица с български произход, живеещи на територията на други държави. НСОМУИ се изпълнява с годишни Планове за действие.
Постоянен приоритет на държавната политика са младежките сдружения на българите по света, обединяващи студенти и млади професионалисти. За реализиране на приоритетите, заложени в т. IV „Национални политики в областта на миграцията, убежището и миграцията” от НСОМУИ, свързани с „привличане на висококвалифицирани български граждани – емигранти и чужденци от български произход с цел трайно установяване и заселване в страната” ще се продължат конкретните действия по:
-
Поддържане на устойчиви връзки и подпомагане дейността на младежките сдружения на българските граждани зад граница;
-
Актуализиране на базата-данни за числеността, структурата и организационното равнище на българските студентски общности по света;
-
Изготвяне на анализи за състоянието на младата българска емиграция и проблемите – психологически, социални, културни, икономически, пред което е изправена;
-
Анализ на нагласите на младата емиграция за завръщане и професионална реализация и кариерно развитие в България;
-
Проучване на чуждестранния опит по привличане на младата емигарция;
-
Организиране на младежки форуми по темата, с участието на дипломанти и млади професионалисти, завършили чуждестранни висши училища;
-
Организирането на летни стажове за студенти и млади специалисти от чужбина в български държавни институции;
-
Привличане към консултантски и преки бизнес отношения с български партньори на българските младежки и бизнес организации зад граница;
-
Иницииране на трудови борси за пряко договаряне между специалисти от средите на младата българска емиграция и представители на частната инициатива и на чуждестлранния бизнес в България.
-
“Исторически български общности”
Българският национален интерес налага грижата за историческите български общности като важен компонент от държавната политика на България. Този интерес е определящ по отношение на съхраняването на българско национално самосъзнание, езикова, културна и религиозна идентичност на българските исторически общности в страните от Балканския полуостров, в Молдова, Украйна и Русия. В това отношение основните направления се очертават по посока на:
- Включване на историческите български общности като елемент в развитието на двустранните отношения на България със страни, където има компактен български елемент. Това би гарантирало съхраняването и укрепването на етнокултурната им идентичност;
- Защита на индивидуалните права, включително и за изучаване на български език, на лицата от български произход с оглед правото им на изява на българска национална идентичност посредством инструментите за международна закрила на правата на човека;
- Противодействие на всички форми на антибългарска идеология и пропаганда, целящи откъсването на цели общности от българския етнос, както и на провеждането на асимилаторска политика по отношение на отделни части на историческите български общности;
- Оптимизиране на координацията между държавните институции при провеждането на кампаниите по набиране и прием на студенти от български произход за висши училища в България по ПМС 103/1993 г.;
- Съдействие от страна на българската държава за възстановяване на собствеността върху имоти и паметници на българската култура и войнска слава зад граница;
- Активизиране на контактите с организационните структури на историческите български общности с цел подпомагане на дейността им – методически, институционално, експертно;
- Разширяващата се мрежа от работещи дружества, асоциации, клубове и др. аргументират активното съдействие за създаване на централизирани организационни структури от федеративен и конфедеративен тип на българските исторически общности;
- Привличане на академичните и научни звена за изследване на проблемите и перспективите на българските исторически общности зад граница.
-
„Информационно обслужване“
Информационното обслужване на българските граждани, временно или постоянно пребиваващи, както и на историческите български общности, зад граница, е задължителен елемент от националната стратегия. Съчетаването на традиционни подходи с използване на съвременните комуникационни средства е важно условие за осъществяване на политиката на държавата. Конкретните стъпки в това отношение са по посока на:
- Създаване на Културно-информационни центрове сред големите български общности зад граница;
- Българско национално радио и Българска национална телевизия създават и разпространяват специални програми, предназначени за българите извън Република България;
- Посредством спътници българска държава създава условия като финансира излъчването на програмите на Българско национално радио и Българска национална телевизия зад граница;
- Българската държава финансира създаването на специализирани електронни сайтове на Национален съвет на българите извън Република България и на Съвета по прилагане на Националната стратегия за българските граждани и българските исторически общности зад граница;
- Българската държава финансира създаването на специализиран електронен сайт за онлайн – дистанционно обучение на деца и възрастни по български език и литература, история, география, етнология и култура.
-
Усъвършенстване на нормативната база, институционалната система и подобряване на административния капацитет
Водеща роля по прилагането, взаимодействието и координацията по реализиране на Националната стратегия има ресорният заместник министър-председател, съобразно законоустановените му компетенции по чл. 23, ал. 4 от Закона за администрацията. ДАБЧ обобщава тригодишните планове за действие, съобразно заявените отговорности на всяка държавна институция по политиките, заложени в стратегията.
Усъвършенстването и систематизирането на публично-правната връзка между българската държава и българите и българските общности в чужбина е важно условие за успешното реализиране на държавната политика. При необходимост изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, съобразено с членството на България в Европейския съюз.
В пряка връзка с усъвършенстването на публично-правната връзка между българската държава и българите и българските общности в чужбина е актуализирането на критериите за придобиване на българско гражданство.
Анализът, формулираните приоритети и политики налагат създаването на Съвет по прилагане на Националната стратегия за българските граждани и българските исторически общности зад граница към ресорния заместник министър-председател, с цел максимално взаимодействие и координация между ангажираните в това институции и структури.
Членовете, функциите и дейността на Съвета се определят с акт на Министерския съвет на Република България.
Съветът предлага на правителството налагащи се промени в институционалната система, нормативната база и проекти за решения от компетентността на Министерския съвет по отношение на политиката към българските граждани и българските общности в чужбина.
Съветът е свързваща структура между държавните органи, институции, местната власт, неправителствения сектор, ангажирани в изпълнението на Националната стратегия.
Съветът изпълнява задачи по организацията, изпълнението и контрола на:
-
постоянен мониторинг и анализ върху изпълнението на целите на Националната стратегия;
-
подготовка на експертни становища за промени в нормативната база;
-
изготвянето на изследвания в сътрудничество с академични и научни центрове и институти;
-
предлага обучителни крусове за укрепване на административния капацитет на служители и специалисти, ангажирани с изпълнението на националната стратегия.
-
Финансиране на изпълнение на стратегията
Националната стратегия се финансира от държавния бюджет, чрез бюджетите на съответните институции и от възможни финансови инструменти и програми на ЕС.
-
Механизъм за отчет и оценка на изпълнението на националната стратегия
-
Механизъм за отчет
По предложение на ресорния заместник министър-председател Съветът по прилагане на Националната стратегия приема плановете по изпълнение на политиките на стратегията. Отчетите от компетентните ведомства се предоставят в регламентиран срок на ресорния заместник-министър председател.
Отчетите по изпълнението на Националната стратегия следва да бъдат публикувани на интернет порталите на държавните институции, ангажирани с изпълнението на стратегията, с цел постигане на прозрачност по прилагането на политиките и събиране на оптимален брой мнения, оценки и предложения от българските граждани в чужбина.
Съветът по прилагане на Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности в чужбина изготвя доклад да Министерския съвет, в който дава оценка по изпълнението на годишните планове на стратегията. Дебати с участието на представители на компетентните държавни институции, обществени организации, академични среди, представители на български сдружения и организации зад граница и средствата за масово осведомяване, по актуални проблеми, свързани със състоянието и перспективите на българските общности по света са реален коректив за ефективността от прилаганите политики и възможното им подобрение.
-
Механизъм за оценка
Изработване на система от индикатори за измерване степента на постигане на стратегическите цели и осъществяване на Националната стратегия.
VIII. Очаквани резултати
- чрез механизмите и заложените политики в стратегията се очаква подобряване на координацията и взаимодействието на всички компетентни структури;
- постигане на ефективно сътрудничество между държавните институции, неправителствените организации и академичните институти;
- подобряване на публично-правната връзка между българската държава и българските граждани и българските общности в чужбина чрез усъвършенстване на нормативната база;
- съхраняване на националната принадлежност на българите и българските общности в чужбина;
- укрепване на административния капацитет на ангажираните по практическото осъществяване на Националната стратегия, чрез обучение и преквалификация на представители на държавната администрация и местната власт;
- информационно, статистическо и аналитично обслужване на държавната политика за българите и българските общности в чужбина;
- подобряване на емиграционния баланс на страната.
Приложения
-
Обзор на държавната политика към момента на приемане на стратегията
1.1. Нормативна уредба
Основни вътрешноправни актове и стратегически документи
- Конституция на Република България;
- Закон за българите, живеещи извън Република България, ДВ, бр. 30/2000 г.;
- Закон за българското гражданство, ДВ, бр. 136/1998 г., изменение и допълнение ДВ, бр. 54/2002 г., изменение и допълнение, ДВ, бр.35/2010 г.;
- Закон за чужденците в Република България, ДВ, бр. 153/1998 г. и изменения и допълнения, ДВ, бр. 30/2006 г.;
- Закон за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството, ДВ, бр. 102/2005 г.;
- Закон за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства, ДВ, бр. 80/2006 г., посл. изм. и доп., бр. 21/2012 г.;
- Закон за насърчаване на заетостта – Глава осма, Раздел І, ДВ, бр. 112/2001 г., посл. изм. и доп., бр. 7/2012 г.;
- Закон за дипломатическата служба, ДВ., бр. 78/ 2007 г., посл. изм., бр. 38/2012 г.;
- Закон за консулското съдействие и консулските услуги (проект);
- Постановление № 103/1993 г. на МС за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина;
- Постановление № 228/1997 г. на МС за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България;
- Постановление № 334/2011 г. на МС за българските неделни училища в чужбина;
- Решение № 465/2011 г. на МС за създаване на Постоянна междуведомствена комисия по въпросите на образователната дейност сред българите в чужбина;
- Постановление №19/2000 г. на МС за преобразуване на Агенцията за българите в чужбина в Държавна агенция за българите в чужбина;
- Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията /2011 – 2020/;
- Устройствен правилник на Държавната агенция за българите в чужбина, приет с Постановление № 243/2006 г. на Министерския съвет;
- Подзаконови нормативни актове – правилници за прилагане на действащи закони, наредби и инструкции.
Основни международни договори и актове
- Договор за Европейския съюз;
- Договор за функциониране на Европейския съюз;
- Виенска конвенция за дипломатическите отношения;
- Виенска конвенция за консулските отношения;
- Харта за основните права на Европейския съюз;
- Европейска конвенция за правата на човека и основните свободи на съвета на Европа;
- Регламент /ЕС/ № 492/2011 г. за свободно движение на работници в Европейския съюз;
- Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. за координация на социалната сигурност в Европейския съюз;
- Регламент /ЕО/ № 987/2009 г. за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004 г.;
- Регламент /ЕС/ № 1231/2010 г. за разширяване действието на Регламенти /ЕО/ № 883/2004 г. и 98782009 г. към граждани на трети държави;
- Директиви в областта на взаимното признаване на квалификации;
- Венециански протокол на Европейската комисия за демокрация чрез законност;
- Препоръка № 1201 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа;
- Копенхагенски документ на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа;
- Регламент №553/1995 г. на Съвета на Европа, относно защитата на гражданите на Европейския съюз от дипломатическите и консулски представителства;
- Всеобща декларация за правата на човека /резолюция на Общото събрание на ООН № 217/1948 г./;
- Международен пакт за гражданските и политическите права;
- Международен пакт за икономическите, социалните и културните права.
-
Институционална система
Република България има изградена институционална система и администрация за изпълнението на държавната политика за българските граждани – временно и постоянно пребиваващи зад граница – и историческите български общности в чужбина.
Ръководни органи, органи с обща компетентност и специализирани държавни органи
Ръководни органи
Президент на Република България
Президентът е самостоятелна институция в системата на държавните органи. Неговите правомощия са посочени в Конституцията на Република България. В своята дейност президентът се подпомага от вицепрезидент. Вицепрезидентът изпълнява определен кръг конституционни правомощия при изрично възлагане от страна на президента с указ. Правомощията, които са възложени на вицепрезидента, са назначаване и освобождаване от длъжност на държавни служители, определени със закон; даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него; предоставяне на убежище; упражняване право на помилване.
Заместник министър-председател, в чиито ресор е и държавната политика за българите граждани и българските общности в чужбина
Съгласно чл. 23, ал. 4. от Закона за администрацията Министър-председателят определя правомощията и ресорите на заместник министър-председателите. Съгласно Чл. 24, ал. 2. Заместник министър-председателите изпълняват правомощията, които са им възложени от министър-председателя в определените им ресори.
Заместник-министър председателят предлага за изпълнение политики за българите и българските общности в чужбина и координира дейността на ресорните ведомства в тази област.
Органи с обща компетентност
Министерство на външните работи /МВнР/
Държавната политика по отношение на българските граждани и българските общности извън Република България и на техните организационни структури е в унисон с държавната политика в областта на външната политика на страната ни. МВнР, чрез дипломатическите и консулски представителства в чужбина, взаимодейства пряко с български граждани и техните общности и организации, като им оказва възможно съдействие в интерес на осъществяването по места на програмите за българите в чужбина. Дипломатическите и консулски представителства на Република България в чужбина осъществяват дейности по:
-
придобиване, възстановяване или освобождаване на българско гражданство и свързаните с това процедури по приемане, препращане на документи на кандидатите за гражданство до Държавната агениця за българите в чужбина, както и предаването на решенията по тези документи на кандидатите за гражданство;
-
издаване на български документи за самоличност – паспорт, лична карта, свидетелство за управление на МПС и временен паспорт;
-
оказване на съдействие за получаване документи, издадени от български централни ведомства и институции и общински служби – свидетелства за съдимост, актове за раждане, удостоверения за гражданско състояние и др.;
-
оформяне на актове по гражданското състояние на български граждани, заверки и легализации на документи неподлежащи на вписване;
-
оказване на съдействие при решаването на правни въпроси, свързани с български граждани при водене на съдебни дела, адвокатска защита в случаи на произшествия, на арести, на смъртни и други случаи.
-
чрез своите културни аташета популяризира в страната на акредитация българската култура, с което спомага за обединяването на българските общности в чужбина и запазване на българската духовност, самосъзнание и идентичност;
-
следене, анализиране и информиране за измененията в законодателството и практиката в различните области на съответните страни спрямо малцинствата, в т.ч. спрямо българските общности, без които е невъзможно провеждането на адекватна държавна политика на Република България спрямо българите и българските организации извън България.
Министерство на вътрешните работи /МВР/, Дирекция „Миграция”
Дирекция “Миграция” е специализирана структура на МВР. В нейните компетенции са координацията на миграционните процеси и развитието на миграционната политика. Дирекцията дава становища по молби за придобиване, възстановяване и освобождаване от българско гражданство.
С приемането на Националната стратегия по миграция, убежище и интеграция /2011 – 2020/ се създава Национален съвет по миграционна политика и оперативно, експертно звено към него – Секретариат. Секретариатът предлага на Съвета мерки и политики и в областта на трайно установяващите се българи от чужбина в България, разглеждат се нови тенденции на миграционната и интеграционна политика и т.н.
Министерство на образованието и науката /МОН/
МОН има водеща роля при разработването и реализирането на образователната политика за българските гражадни и българските общности в чужбина. Изпълнението на образователната политика се организира и координира от Постоянна междуведомствена комисия по въпросите на образователната дейност за българите в чужбина под общата координация на министър на образованието, младежта и науката.
Дейността на МОН включва:
- организиране и провеждане на информационни кандидатстудентски борси за приемане на чуждестранни граждани от български произход за обучение в държавните висши училища на Република България;
- съгласувателна процедура с организациите на българските общности, дипломатически представителства и средни училища с цел разпределение и утвърждаване на боря на приеманите за обучение студенти и докторанти по страни и региони;
- провеждане на кампания в съответните държави за приемането на студенти, докторанти и специализанти – лица от български произход от чужбина, за обучение в държавните висши училища на Република България;
- координиране, финансиране и контролиране дейността на българските държавни и неделни училища в чужбина;
- организационно, методическо и финансово осигуряване и подпомагане дейността на българските държавни и неделни училища в чужбина.
Министерство на културата /МК/, Български културни институти в чужбина
Съгласно Закона за закрила и развитие на културата, Българските културни институти в чужбина са държавни културни институти, които се ръководят методически и финансово от Министерството на културата. Те се създават и осъществяват своята дейност на базата на подписани двустранни междуправителствени спогодби, регламентиращи юридическия им статут и условията за работа и протоколи към някои от тях.
Основните задачи на Българските културни институти в чужбина са подпомагане на запазването на българската национална културна идентичност и интегрирането й в културното многообразие в Европа и света; съхраняване на българските национални културни характеристики; разширяване и задълбочаване на връзките и контактите на българската култура в света и др.
Министерство на правосъдието /МП/, Дирекция „Българско гражданство”, Съвет по гражданството
Дирекция „Българско гражданство” има компетентност по приемане и извършване на проверки на молбите и предложенията за придобиване на българско гражданство, организира съгласувателната процедура на междуведомствено ниво.
Съветът по гражданството на МП дава мнение по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство, а министърът на правосъдието изготвя проекти на предложения до президента на Република България за издаване на укази или откази във връзка с българското гражданство.
Министерство на труда и социалната политика /МТСП/
МТСП осъществява държавната политика в областта на доходите и жизненото равнище, социалното осигуряване, защитата при безработица и насърчаване на заетостта, пазара на труда, трудовата миграция и свободното движение на работници, безопасността и здравето при работа, социалните инвестиции, социалната закрила, социалното включване, подкрепата на децата и семейството, демографското развитие, интеграцията на хората с увреждания, равните възможности и антидискриминацията.
Съобразно своите компетенции, министърът на труда и социалната политика ръководи, координира и контролира в сътрудничество с другите държавни органи, социални партньори и неправителствени организации дейността по анализиране, оценяване и прогнозиране на трудовомиграционните процеси, свободното движение на работници и демографските процеси, предлага и провежда мерки за регулирането им в областите от компетентност на министерството; организира и координира разработването и провеждането на политиката по свободното движение на работници, включително координация на системите за социална сигурност, трудова миграция и интеграция на граждани от трети държави; издава удостоверения на физически и юридически лица за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа на български граждани в страната и в чужбина и за моряци; и др.
Областни управи
Съгласно Закона за администрацията, ДВ. бр.130/1998 г. и последно изменение ДВ. бр. 42/ 2009 г., Член 29, ал. 1, Областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт в областта. Той осъществява приоритетно сътрудничество по отношение на установяването на контакти, сътрудничество и побратимяването на населени места и региони от областта с населени места и региони в чужбина, чиято територия се населява от лица от български произход с чуждо и/или българско гражданство.
Национален статистически институт /НСИ/
НСИ е институцията за събиране и анализ на статистическа информация. НСИ представя статистическа информация в областта на миграцията на ЕВРОСТАТ. Официалната информация служи за анализи и изследвания, за планиране и прогнозиране. НСИ е институцията, чиято информация подпомага държавата в изработването и прилагането на политики по отношение на българите и българските общности в чужбина.
Специализирани държавни органи
Държавна агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/
ДАБЧ реализира държавната политика за българите чужбина, съгласувано със заместник-министър председател, отговарящ за политиката за българите и българските общности в чужбина. Съгласно функциите и задачите й, заложени в нейния Устройствен правилник, ДАБЧ координира дейността на държавните институции в тази област.
ДАБЧ поддържа контакти и подпомага дейността на гражданските структури на българските общности в чужбина. Тя удостоверява българския произход на лицата, кандидатстващи за придобиване на българско гражданство, постоянно и/или продължително пребиваване на територията на Република България. ДАБЧ съхранява и актуализира база от данни, както и извършва анализи за състоянието и тенденциите сред българските общности в чужбина.
Неправителствени организации и академични институти. Дирекция „Вероизповедания” към Министерски съвет
Обществената инициатива и академичната мисъл в държавната политика за българите и българските общности по света
Неправителствените организации имат важния статут на обществен коректив и помощник, но и на стимулиращ фактор по отношение на държавните институции в провеждане на политиката за българите в чужбина. Те притежават значителни възможности да извършват дейност, надхвърляща официалните компетенции на държавните институции. От значение е мястото, което те могат да заемат в международната дейност по защита на правата на българските малцинства и общности в чужбина и поддържането на българската идентичност.
Изследванията на академичната и университетска общност в областта на историята, както и на съвременното състояние на българските общности в чужбина от гледна точка на етнологията, лингвистиката, демографското състояние, миграцията, интеграцията и др. имат не само научен, но и приложен характер. Те са елемент в търсенето на диференциран подход в политиката за всяка българска общност в чужбина с нейните специфични характеристики и тенденции на развитие.
Дирекция „Вероизповедания” към Министерски съвет
Прилагането на диференциран подход към различните религиозни общности на българите в чужбина е елемент от общата държавна политиката към българите в чужбина:
- относно православните общности, исторически останали извън границите на България – в Турция, Румъния, Сърбия, Молдова и Украйна да се работи за гарантиране на техните религиозни права и свободи, особено в православните държави, както и за възстановяването на собствеността на имоти, където има такива;
- относно българските православни общини в страните на ЕС, които са на територията на Западно и Средноевропейската епархия, да продължи съществуващата финансова подкрепа, осъществявана чрез дирекция „Вероизповедания” към Министерски съвет за тяхното духовно укрепване, функциониране и създаването на нови православни общини с оглед различните миграционни потоци в ЕС;
- относно българските православни общини в САЩ, Канада и Австралия, следва да се подобри комуникацията и съвместните усилия на държавните институции и Българската православна църква за спирането на тревожните процеси на дезинтеграция, които се наблюдават в последното десетилетие.
-
Държавната политика за българските граждани и историческите български общности след 1989 г.
Институционалното покритие на политиката се осигурява от различни държавни институции, всяка със своите конкретни отговорности и области на практическа дейност.
В различни периоди след 1989 г. политиката за българските граждани и историческите български общности в чужбина е отговорност на заместник-министър председател или „министър без портфейл”.
С Постановление № 108/1992 г. на МС се създава първата специализирана държавна институция – Агенция за българите в чужбина, преобразувана с Постановление №19/ 2000 г. на Министерския съвет в Държавна агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/ към МС. Като държавен орган, пряко подчинен на правителството, на ДАБЧ е вменено задължението да бъде координиращ орган в провеждането на държавната политика за българските граждани и историческите български общности в чужбина.
В националното законодателство на Република България са въведени и се прилагат закони, очертаващи нормативната рамка на държавната политика:
-
Закон за българско гражданство, ДВ. бр.136, 1998 г. Законът регламентира облекчен ред за придобиване на гражданство за лицата от български произход. През годините той претърпява изменения и допълнения. Българската държава въвежда допълнителни улеснения по отношение на кандидатите за придобиване на българско гражданство. Оптимизирана е процедурата по приемане на лица от български произход за български граждани.
Политиката за придобиване на българско гражданство е елемент на държавната политика към историческите български общности в чужбина. Придобиването на българско гражданство от представители на българските общности в чужбина подпомага опазването и разпространението на българското културно-историческо наследство в съответните страни. От 1990 г. до 2011 г. около 110 000 души придобиват българско гражданство.
-
През 2000 г. Народното събрание приема Закон за българите, живеещи извън Република България /ЗБЖИРБ/, ДВ, бр. 30, 2000 г. Новите предизвикателства пред държавната политика, породени от измененията в миграционната обстановка в България, могат да наложат актуализиране на нормативната уредба в тази област.
От 1990 г. до 2010 г. между 18 000 и 20 000 българи /главно от Казахстан, Молдова, Украйна и Русия/ се установяват на територията на България. Този процес по преселване и трайно установяване на територията на България все още не е достатъчно регулиран и е налице необходимост от работа за постигане на по-добри интеграционни политики.
-
В областта на образователната дейност е изградена нормативна рамка на държавната политика. През 1993 г. е прието Постановление № 103 на МС “За осъществяване на образователната дейност сред българите в чужбина”. Съгласно постановлението ежегодно се приемат над 400 българи от чужбина за студенти, докторанти и специализанти. През 1997 г. е прието Постановление № 228 на МС за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България.
Стратегически въпрос на държавната политика е съхраняването на български език сред най-младото и подрастващото поколение българи в чужбина. Като финансов инструмент на държавната политика е Националната програма „Роден език и култура зад граница” на МОМН. Чрез нея българската държава финансира българските училища, включително и държавни учебни завадения на държавата-приемник с изучаване на български език.
Благодарение и на тези усилия на българската държава значително се разшири мрежата от български неделни училища в чужбина. Само през 2012 г. са открити нови 12 училища, като общият брой на тези образователни звена в началото на 2013 г. е 189.
Като друга мярка, целяща институционализирането и подкрепата на съботно-неделните форми на обучение, е приемането на Постановление № 334/2011 г. на МС за българските неделни училища в чужбина. Държавата оказва финансова подкрепа за функционирането на тези учебни звена. За учебната 2012/2013 г. по Постановлението са финансирани 104 неделни училища с 4 027 339 лева.
Като звено, в чиито компетенции е държавната образователна политика на българите в чужбина, е създадената Постоянна междуведомствена комисия по въпросите на образователната дейност сред българите в чужбина с Решение на МС № 456/2011 г. Целите на комисия са:
- организация и координация на работата на държавните ведомства и организации при осъществяването на образователната политика на Република България по отношение на българите и българските общности в чужбина;
- подпомагане на дейността по приема на студенти, докторанти и специализанти – българи от чужбина, съгласно ПМС 103/1993 г. и ПМС 228/1997 г.
За привличане на граждани на трети страни за обучение в български висши училища МОН организира информационни дни на българското висше образование в чужбина сред представители на историческите български общности. Информационните дни са свързани предимно с изпълнение на ПМС 103 и 228.
С акт на МС се измени Постановление № 90/2000 г. на МС за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации. С акта се повишава стипендията за студентите от български произход по ПМС 103 и ПМС 228, считано от 01. 09. 2012 г.
-
Съобразно своите компетенции всяка държавна институция участва в изпълнението на приетата през 2011 г. Националната стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията /2011 – 2020/. Заложените в стратегията мерки са ориентирани и към системна работа с висококвалифицираната българска емиграция, организационните структури и съботно-неделните училища на българите и българските общности в чужбина. В изпълнение на заложените мерки са реализирани информационни трудови борси, организирани от МТСП, за български студенти, дипломанти и млади професионалисти.
Националната стратегия за българите и българските общности в чужбина ще постигне хармонизиране на политиките спрямо и другите важни стратегии и документи в областта на миграцията, интеграцията, трайното установяване, демографията и т.н.
След приемането на България за член на ЕС през 2007 г. и създадените възможности за свободно движение на българските граждани се създаде предпоставка за нуждата от изграждане на мрежа от служби по трудови и социални въпроси към МТСП. Такива служби са разкрити към дипломатическите представителства на Република България в Испания, Гърция, Германия, Великобритания, Ирландия и Кипър. Създаването на мрежата от такива служби има своя положителен ефект върху информираността на българските граждани в други държави-членки на ЕС по отношение на техните права като граждани на ЕС и възможностите им за завръщане обратно и тяхното трудово реинтегриране.
Коментари и препоръки изпращайте до 6 ти март на ел. поща: M.Tsankova@president.bg