Щастието не е крайна спирка, а начин на пътуване. С тази максима днес често си дават кураж хора, разколебани в целите, посоката и смисъла на живота си. Някои от тях дори избират физически да изживеят пътуването – вървейки стотици километри, ден след ден.

Макар да е известен като един от най-посещаваните поклоннически маршрути в света, пътят към Сантяго де Компостела в Испания, наричан по-често (Ел) Камино, привлича хора с различни търсения, хора от различни точки на планетата.

По 25 км на ден

Пътят към Сантяго започва от Франция, изкачва Пиренеите и прекосява Северна Испания. Маршрутът е дълъг около 800 километра и се твърди, че минава точно под Млечния път. Смята се още, че Каминото може да бъде извървяно за около 40 дни.

“Предизвикателството наистина е голямо – налага се да вървиш между 21 и 25 километра на ден, но тръпката си струва. В някои дни се запознаваш с различни хора на всякаква възраст и с различни ценности; в други вървиш сам и дори мислиш, че си се изгубил, но всъщност съдбата ти дава възможност да пътуваш към себе си”, разказва Соня (26 г.) от София, която през това лято се подложила на приключението “Камино”.

Всичко започва простичко: с купуването на паспорт, в който да ти бият печати на всяка спирка, и мида – знака на Камино. С тях се снабдяваш на точка А, която може и да не е във Франция.

Понеже повечето работещи хора нямат 40 дни отпуск, някои се включват по средата на пътя. Има и туристи, които вървят само последните 100 метра. “Има всякакви хора – вярващи, грешници, антихристи, влюбени, самотници, екстремисти.

Момче и момиче например се запознаха в началото на пътя, влюбиха се и решиха да се оженят в Катедралата на Сантяго”, разказва Соня. Тя и приятелите тръгват по Камино с малко дрехи и 2-3 чифта здрави гуменки в раницата. Най-важният багаж обаче е желанието – да вървят и да намерят отговор на някои въпроси за себе си.

Като всяко едно пътуване и това има битовизми, с които човек трябва да бъде наясно. Първо – по пътя няма хотели, а т. нар. обергета – хижи за поклоници, разположени в селца на 20-25 км разстояние.
Второ – нощувките в част от тях са безплатни, в други се иска дарение, а в трети струват от 3 до 15 евро.

И трето – за да си намериш легло в тях, трябва да тръгваш с другите всяка сутрин по изгрев-слънце – някъде между 5 и 6 ч. В противен случай ще закъснееш за следващото оберге и ще спиш под открито небе. “В самата хижа е доста забавно – винаги има сравнително добро вино, но понякога яденето е просто задоволително”, разказва Соня.

Магическата сила на вярата

Вярата кара повечето хора да тръгнат по Камино. Но не само религиозната вяра, а и вярата, че винаги можеш да откриеш надежда, смисъл, цел. Дори когато вървиш под жежкото слънце, по планини и долини, сам или с непознати.

Каминото си заслужава не само заради прекрасната природа, интересните спътници и пътуването към себе си, а и заради крайната цел – Сантяго де Компостела. В катедралата са погребани мощите на апостол Яков – един от учениците на Исус Христос, за които се вярва, че трябва да бъдат прегърнати за здраве, успехи и благоденствие.

Иначе градът впечатлява с архитектура и, разбира се – с кухнята си.
“Повечето хора, които извървяха пътя, казваха, че са осъзнали желание, намерили решение за проблем или открили какво искат от живота. А все пак животът е въпрос на гледна точка”, казва Соня, обобщавайки чувства и мисли на различни пътешественици. Източник: Труд.бг