ПРАСЕТО УМРЯ, ЗА ДА ЗАЖИВЕЕ В НАШИТЕ ТЕЛА И…

Срещата ни с бухала на мъдростта. Кръгът на мисълта към философията на движението, течността и храната. Срещата ни с бухала на мъдростта.

Кръгът на мисълта към философията на движението, течността и храната.

Някой е в положение, даващо му възможност да управлява. Той е сила, която властва и няма нужда от съдействието на когото и да е било.

Занимава се само със себе си! Така се започва, когато смисълa е да бъде зад вратата с нагласата, че така не се вижда и всичко е в неговите ръце…

Може да бъде и дипломатичен, показал носът си под друга форма…Среща се с партньори. Може да е миротворец и посредник – гладач на отношенията между теб и мен.

Така те успокоява с мисълта ти, за да ти даде новото със старата злоба на хищник…
Казва ти чрез надпис, звук или картинка, че това е твоят спорт, от който ще взимаш въздух, докато не спреш да дишаш, но си издишал преди да си поемеш същият!!!

Така има желание да говори с всички наоколо…Разказва за едни ензими, идващи от растенията, които отдавна са спрели да живеят във функцията си…

Как да са живи в тази отровна капсула от манипулирани вещества, които си играят с мозъците ни чрез този убиец на времето?

Но, въпреки всичко това, успява да ни симпатизира и дори го сочим с радост като го видим под форма на картинка – неговата поредна мантия, навлечена, за да ни съблече голи до без капка разум… И, получава признание от същите нас, които сме повярвали, че хапчето дава живот и ни прави енергични и красиви.

Дори да изглежда, че този някой е като на второ място след всичките си роли, той е доволен и поглежда като такъв зад колисите!

Така се радва на живота, общува с умение в своята роля на свободен, даващ такава псевдосвобода на всички, че тези овчици – хората си казват:

– „Гълтам хапчето на талията и стройната фигура и заспивам съня на глупостта и самоунищожението си“ И, губим мотивация…Плъзгаме се със странните си обувки, които са пригодени за мъртви тела, произведени от болни мозъци!

И, пак се обръщаме към творчеството на този манипулатор на радостта, след като сме се уж осъзнали, но отново тръгнали към ямата на мишоците, грижящи трохите на растителното сирене.

Но, нали сме трудолюбиви, съвестни и упорити, не спираме да затъваме в разкоша от технологии, даващи ни само трайна почивка на мозъка, който мислим, че имаме без да знаем що е.

Ние обичаме да довеждаме нещата до край! Правим го с бавни стъпки, въпреки бързайки и създаваме ред, такъв неограничен, че хаос да ни е в душата ще го предаде в главата…

И, работим с една бесърдечна ефективност с ясна цел, толкова ограничена, че и този властник си се чуди как е успял толкова много да ни обсеби.

Но, ние можем да се променим, да направим живота си разнообразен и полезен. Лутали сме се достатъчно, минали сме през много дейности, така че няма да се спираме точно сега!

Пътуваме, пътуваме за да се избавим от ритъма на ежедневието и срещаме нови хора по нови за нас места. И, ето го този човек, който ни трябва! Но, той е много строг и изиска дисциплина в нас, за да отвори обятията си! Но, от къде да му ги покажем, когато сме свикнали да се подчиняваме на готовите реклами на манипулатора…? И си казваме:

– „Така ми е по-добре! Сега не мога да си развалям свинското тяло, че да взема да живея като човек. По-добре да дишам тежко и да гълтам каквото ми заживее пред очите, отколкото да му спазвам реда на този появилият се да ме спасява. А, може да потърся някой друг, който ще ме улесни да си отместя само единият хълбок…“

И, така помогнали на себе си, тръгваме да даваме съвети и на другите на чаша сбръчкано кафе или високоградусов алкохол и цигара… И, идват всички при нас – какви приятели сме само…– затъват с нас в ямата на собствените си проблеми.

И, колко сме загрижени за нашите деца, майки и бащи. Невероятно щастливи сме около тяхното изгубено присъствие като прикършени дървета от бурята на заблудата.

Стигаме до аналитичността. Очертава се мъдрост, но се поставя всичко под съмнение. Започваме да се прицелваме в посоката на ревността и ни трябвало уединение, за да се отделим от всичко мръсно, а самите ние сме създали тази каша на мизерията…

И, как разбираме скритите истини и как ги превръщаме в публични тайни, нуждаещи се само от нашата гласност на дърдоренето ни…

Постигаме добри резултати, много добри по някои оценки и сме толкова оригинални, колкото нас самите, но с притурка мазнина от помията.

И, така одухотворени с проницателност, заслепяваме измисленият си чар. Искаме само пари и да ни дават по телевизията – част от онзи звяр зад колисите. Вървим към финансови успехи.

Пием кафе с чипс и си правим лютеница от мармалад от фекалиите на ума си. А, билката на отсрещният тротоар е израсла, за да погълне боклука на нашето творение автомобила.

Храним се с подвижни същества, умрели по поръчка на онзи властник на властта, който ни се усмихва… – под неговото ръководство задвижваме ръката си, за да убием живота в животното и да го натъпчем с онези вещества, които ще ни чакат каприза, когато поискаме да си го хапнем.

ЗАБРАВЯМЕ ЗА ТОЗИ, КОГОТО ТАКА И НЕ ПОЗНАВАМЕ…ТОЗИ, КОЙТО ОБИЧА ВСИЧКИ НИ, БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ КОЛКО Е И ИМАЛИ Я КРЪВТА НИ В НЕГОВАТА, ДАЛИ Е ЛИЧНОСТ ИЛИ ЧОВЕК, РАСАТА ИЛИ ЕЗИКА КАКВО ЛИ ЗНАЧЕНИЕ ИМАТ – ТЕ СА СЛАБОСТТА НИ ДА СЕ ДОБЛИЖИМ И ЗАТОВА СМЕ ГИ СЪЗДАЛИ…

КОЙ НИ ДАВА ВЪЗДУХЪТ И ДВИЖЕНИЕТО, ВОДАТА И ТРЕВАТА? Все мислим, че това е за тревопасните животни – тих, спокоен живот сред израсналите от билки поляни за храна и течаща жива вода, на воля с въздух и светлина. А, това трябваше да сме ние… Минало ли е…? И, защо чакаме бъдеще? Това сме ние и сме сега! Да намерим врата…

А, защо трябва да се покриваме с мантии и да се самоубиваме в ямата на кочината на свинското месо с консервираните комбинации от вкусове – дрога за мозъка на слабите, които отнемат от енергията си за злите сили… А, какво щеше да е, ако си зареждахме силата при среща с бухала на мъдростта?…

*** Изчислените калории, тегло и възраст от големите специалисти или най-новите открития на техниката – машините или онези малки човечета, чудещи се как да създадат провокация под ръководството на звяра (, за да ангажират вниманието на жалките затлъстели мозъци и тела, плачещи и тъпчещи собствените си отпадъци от отпадналият си организъм ), те ли ще ни помогнат по пътя?

Имаме ги необходимите калории, а захранили ли сме си организма? Имаме наднорменно тегло, а калории ли ще му дадем или храна?

Възрастни сме или още не сме пораснали – имаме ли възмжност да сме млади след толкова години и в здраве, а ако сме деца да пораснем с живот във въздуха, водата и храната ни?

Статията подготви: Диетолог Екотерапевт – Теодосия Станева