На преклонните 90 години в петък вечерта ни напусна един от дългогодишните лидери на Куба Фидел Кастро, известен още като „Бащата на Кубинската революция”.  Информацията за смъртта на Фидел беше съобщена по националната телевизия от неговия брат и настоящ президент на Куба – Раул Кастро. Водачът на Кубинската революция ще бъде кремиран още същия ден без излишно суетене. В памет на Фидел Кастро в Куба е обявен 9 дневен траур. Националните знамена ще бъдат свалени наполвина, планираните по-рано масови събития ще бъдат отложени. По националните радио и телевизия ще се излъчват: „информационни, патриотични и исторически предавания”..

„Ние предпочитаме да умрем на небето, отколкото да оцелеем в ада”.

Отиде си вторият „Че Гевара”. Роден през 1926г. в плантация за захарна тръстика, в Бирма Източна Куба. В семейството на испански емигранти. Въпреки спорните сведения за живота и началното му образование, голяма част от тях сочат, че завършва средното си образование в Йезуитското подготвително училище „Белен” – 1945г. в Хавана. По – късно същата година той започва да учи право, в Хаванския университет, където се включва активно, в сблъсъците между студенски групи с различни политически възгледи. На 21 години Фидел Кастро се присъединява към лявата Ортодоксална партия, основана малко преди това от Едуард Чибас. Чибас се кандидатира за президент, като обявява президента Рамон Грау Сан Мартин, в корупция и се обявява за премахване на стария политически елит, и обявява политическа независимост от Съединените Американски щати. Въпреки загубата на Чибас на президентските избори, Кастро става един от най – верните му поддръжници. След своето дипломиране през 1950г. Фидел Кастро започва юридическа кариера в Хавана оставайки активен и в политическите си дейности. Силно националистическите му възгледи и противопоставянето му на САЩ във вътрешно кубинските работи му спечелват голяма популярност.По време на кандидат –президентската кампания на Едуардо Чибас през 1951г. Кастро присъства на радио предаване, в което Чибас се самоубива.

    Година по – късно самият Кастро се кандидатира за място в парламента, но изборите са отменени, след военен преврат, оглавяван от генерал Фуленсио Батиста. Режимът му се подкрепя от консервативните среди в Куба и официално е подкрепен от САЩ.

    Кастро, който по това време се разграничава от Ортодоксалната партия прави опит да прояви формални обвинения срещу Батиста,срещу Конституцията, но конституционния съд, отказва да разгледа внесената  от  него  петиция.

През следващите месеци, Фидел Кастро изоставя изцяло адвокатската си практика, за да се посвети на революцията. Организира нелегална група, в която участва и брат му Раул Кастро, с намерението да извърши преврат срещу Фуленсио Батиста. За тази цел на 26-ти юли 1953г. групата организира,нападение срещу казармата Монкада военен гарнизон край Сантяго де Куба, за което е арестуван на 15 години затвор. От затвора е освободен през 1955г, и емигрира в Мексико.

. Фидел Кастро и Раул Кастро.

През 1956г. ръководи десанта, на въоръжен отряд патриоти, които слизат от кораба „Гранма” в провинция Ориенте, и образуват ядрото на революционна партизанска армия, която взима властта на 01.01. 1959г. От тази дата Фидел Кастро е несменяем  лидер на Кубинската революция. През 1961г. той провъзгласява социалистическия характер на революцията и е един от инициаторите за създаването на Кубинската комунистическа партия./03.10.1965г. / е избран за пръв секретар на ЦК на партията.

    От 03.12.1976г. Фидел Кастро е председател на Държавния съвет и  министър- председател на Куба.

На 01.08.2006г. предава временно на брат си, армейски генерал Раул Кастро.постовете; председател на Държавния съвет, на Министерския съвет и първи секретар на ЦК и главнокомандващ на Революционните въоръжени сили, тъй като претърпява тежка коремна операция на 31 юли.

На 2011г. Фидел отстъпи и поста си на първи секретар на Комунистическата партия, който е втори по власт от нейното създаване през 1965г. Бившият кубински лидер изчезна напълно от публичното политическо пространство през февруари 2014г.и април 2015г., което подхрани редица слухове, за здравословното му състояние.

    От година и полвина обаче, макар да не се появава в публичното пространство, Кубинският лидер отново, започна да публикува „размисли” да приема известни личности и чуждестранни знаменитости.

    Смъртта му настъпва две години след историческото сближаване, на Куба и САЩ. Това сближаване окончателно обръща страницата на студената война, която изправи света на ръба, на ядрената криза през октомври 1962г.

Сега само времето може да даде обективна оценка, както на житейския му път, така и на неговата политика.

Автор: Йоана Христова