“Най-после разбрах какво е преден план на картина.” Тези думи на един от незрящите посетители на “Прадо” цитира Андер Сориано, организатор на нещо уникално за прочутия музей.

Това е изложбата “Пипни Прадо” (20 януари – 28 юни), позволяваща и на зрящи и особено на деца да възприемат картини по различен начин. Тя не е уникална за Испания, защото преди 5 години го направиха в Музея за изящно изкуство в Билбао.

Сориано, отговарящ за изследванията на Албрехт Дюрер в “Прадо” и работил по проекта в Билбао, подготвя с колегите си 6 картини с размер 1.80 на 1.20, с които да се постъпва точно обратното на масово присъстващите табели “Не пипай!”. Уредникът Фернандо Перес е подбрал шедьоври на Диего Веласкес, Леонардо да Винчи, Ел Греко, Кореджо, Гоя и натюрморт на фламандския художник Ван дер Хамен. Те са предпочетени, защото има подходящ баланс между размер, фон и детайли, защото изпълнените с прекалено много подробности произведения създават доста затруднения за възприемане с допир.

Използвана е техника на компанията “Естудиос Дуреро”, известна като Didú (от името на фирмата Estudios Durero). Тя позволява на базата на снимки с висока резолюция да се извърши напластяване на релеф и текстура. Сориано е един от създателите на този метод и обяснява, че след анализ са стигнали до извода, че точно това е подходящият размер, за да могат незрящите да “гледат” с две ръце.

Той допълва, че не всички картини стават за подобна репродукция – гигантската “Герника” на Пабло Пикасо, например, при адаптиране става 0.8 на 3 метра. Колежката му Кристина Веласко допълва, че Йеронимус Босх също не е подходящ, защото има безброй малки детайли, докато много по-лесно се работи с портрети. Доста трудно е да се предаде чрез Didú и картина на импресионистите.

Контактът с картините е съпроводен със звуков запис на лекция и инструкции. За онези, които нямат и слух, специален инструктор води ръцете им по релефната картина.

Посетители, които са изгубили зрението си, но помнят как изглежда “Джокондата”, споделят, че отново и по специфичен начин преживяват картината, очертанията на която са започнали да забравят. Това, което им липсва, са цветовете – методът Didú няма как да ги предаде, но пък се наслаждават на комбинацията с музиката, която чуват в слушалките си.

Програмата на “Прадо” с аудиоинструкции обхваща засега 53 произведения, като за 14 от тях кратките лекции са по-подробни.

“Достъпността не се изчерпва само с това да поставиш рампи за хората, които не могат да се изкачват и слизат”, коментира още Сориано.

Източник Дневник.бг