Всяко хубаво нещо в живота има своя край и в четвъртък на легендарния стадион “Маракана” беше сложен краят на едно уникално поколение. Около това се обединиха всички в Испания, които преживяха отпадането на световния и европейски шампион още в груповата фаза на мондиала в Бразилия. Неочаквано ранен, но в крайна сметка очаквано настъпил край.

Испания не беше фаворит за титлата в Бразилия, независимо че букмейкърите оценяваха високо шансовете на “фурия роха” да защити трофея. Ако Давид Силва беше реализирал, останал сам срещу Яспер Силесен, или беше подал към непокрития Диего Коща, Испания щеше да поведе с 2:0 в края на първото полувреме срещу Холандия, вероятно да спечели първия си мач и може би да преодолее груповата фаза на турнира.

Краят на цикъла обаче щеше да настъпи в Бразилия и това беше неизбежно. Защото дори спечелването на трите предходни големи турнира само по себе си беше нещо, което нито един отбор в историята не бе постигал. А да разчиташ, че със същата тактика и най-вече със същите играчи ще го направиш отново, беше (най-меко казано) твърде нерационално.

Този край обаче дойде по прекалено болезнен начин за отбора, който диктуваше модата и доминираше в световния футбол в последните шест години. Затова напълно логично и съвсем оправдано вината за провала ще се стовари върху главата на селекционера Висенте дел Боске.

Да продължаваш да правиш едно и също нещо и да очакваш това да носи едни и същи резултати е прекалено наивно. Още повече когато в последните години всички треньори са обединили усилията си, за да намерят ефикасно противодействие, и вече имаше достатъчно ясни знаци, че това се е случило – и на клубно ниво, и на национално.

Без никакво съмнение Дел Боске заслужава огромни адмирации за всичко, което постигна. В Бразилия обаче симпатичният специалист от Саламанка реши да заложи на сигурни карти. Той отказа да прави промени в състава, който го превърна в един от най-успешните треньори в историята на футбола. И трябваше да плати за липсата на смелост.

След катастрофалната загуба от Холандия всички в Испания призоваха за спешни промени в състава за животоспасяващия мач с Чили. Дел Боске предприе две с изваждането на Шави и Жерар Пике, но тази реакция беше твърде закъсняла. Големият проблем беше липсата на промени в двегодишния цикъл след европейската титла в Полша и Украйна. Квалификациите, макар и преодолени с шест победи в осем мача, дадоха ясни индикации, че добре смазаната доскоро машина започва да скърца все по-често.

Краят на испанската доминация беше очакван, но настъпи прекалено болезнено

В първия си мач Испания излезе до голяма степен със същия състав, с който победи Холандия преди четири години. Срещу себе си обаче имаше един изключително подмладен състав, в който бяха запазени само доказано класните, все още в отлична футболна възраст и жадни за реванш Робин ван Перси, Ариен Робен, Уесли Снайдер и Найджъл де Йонг.

Футболистите в испанския национален отбор показаха, че дотолкова са свикнали със своя стил, че просто нямат възможност да разнообразят играта си, когато това е крайно наложително. И срещу Холандия, и срещу Чили пролича, че те напълно са изгубили способността за промяна в хода на двубоите.

Вината за това отново пада върху Дел Боске. В предишните турнири Испания имаше играчи като Фернандо Йоренте и Алваро Негредо, които да внесат нужното солидно присъствие в наказателното поле, когато опитите за извеждащи подавания зад защитата не се получаваха, и като Хесус Навас, които да отворят и изострят играта по крилата, когато има проблеми в центъра на терена. Селекционерът обаче ги остави извън състава за световното.

Той не се реши да пусне в игра и достатъчно свежите след изминалия клубен сезон Хуан Мата и Франсеск Фабрегас. А двата най-впечатляващи отбора до момента – Холандия и Германия – разполагат именно с тази свежест. Заради ротационния принцип на Хосеп Гуардиола в “Байерн” ключовите играчи на Бундестима Томас Мюлер, Тони Кроос и Марио Готце са достатъчно отпочинали. Същото по различни причини важи за Ван Перси и Снайдер в Холандия./Източник: Дневник