Наистина е трудно, но опитайте се да си представите времето, когато не е имало зло, бедствия и грях. Библията ни отвежда назад в това време – преди хиляди години, много далече оттук.
В безкрайните простори на Космоса е Божият трон – управлението на необятната Вселена. Неизброимо множество ангели – интелигентни, разумни, безгрешни същества, сътворени от Бога – живеят в радостта и любовта на Неговото присъствие. Най-висшият ангел бил Луцифер (Светлоносец).
В даден момент от вечността, казва Библията, Луцифер започнал да се възгордява от външния си вид и от способностите си. Решил да се издигне на по-висше ниво в небесната йерархия и закопнял да стане равен на самия Исус Христос. Бог Отец му изяснил, че намерението му не може да се осъществи. Луцифер и една трета от небесните ангели, подведени от него, се разбунтували. Не след дълго в небето избухнала истинска война.
Междувременно в седем буквални дни Бог сътворил земята и първите човешки същества – Адам и неговата жена Ева. Създал ги като свободни личности, по Свой образ като неделимо единство от дух, душа и тяло. Създал за техен дом прекрасна градина, наречена Едем. Предупредил ги, че във Вселената има грях и че трябва да бдят против измамите на Сатана (някогашния Луцифер). Дървото на познанието било поставено в Едемската градина, за да изпита послушанието и любовтта им към техния Създател. Бог ги предупредил да не ядат от плода на това дърво, за да не въведат греха в света и да не умрат.
За да извърши злото си дело незабелязано, Сатана предпочел да употреби за свой медиум змията – една удобна маска за измамното му намерение. Успял да подведе Ева да повярва, че ще спечели, ако наруши Божията воля. Тя послушала Сатана и яла от забранения плод. Не след дълго Адам я последвал. Те не се доверили на Бога и грехът ги завладял.
Злото, което отровило небето, заразило и нашия новосъздаден свят. Във великата борба между Христос и Сатана била въвлечена и планетата Земя.