Освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни  вноски и възстановяване на здравноосигурителни  права-България:

Пр. уредба

ЗЗО – чл. 33, чл. 35, чл. 40а, чл. 52, § 1 от ДР на ЗЗО, §19и и  §19п

1. Освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски

Освобождаването от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски е приложима за определена категория лица – подлежащи на осигуряване в България български граждани; следователно процедурата по освобождаване не се прилага за:

• Български граждани, които не подлежат на задължително здравно осигуряване (ЗЗО) в Р България
• Други категории лица, подлежащи на ЗЗО, които не са със статут на български граждани – чужденци, бежанци, лица с предоставен хуманитатен статут или право на убежище (всички категории лица, подлежащи на ЗЗО са определени в чл. 33 от ЗЗдрО)

Заб. Български граждани, които не подлежат на задължително здравно осигуряване в България са:

• Българските граждани и с друго гражданство, постоянно живеещи в чужбина – по арг. от чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2; при завръщането си в страната, те заплащат оказаната им медицинска и дентална помощ по чл. 52 от Закона „Неосигурените лица по този закон заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения.”
• Български граждани, които подлежат на ЗЗО в друга държава – членка на Европейския съюз (ЕС), държава от Европейското Икономическо Пространство и Конфедерация Швейцария;
• Не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка (чл. 33 от ЗЗдрО).

“Правила за координация на системите за социална сигурност” са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността – наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят.

Тези правила се прилагат от

• 01.01.2007 г. относно другите държави от ЕС
• 01.06.2009 г. относно Конфедерация Швейцария и
• 01.08.2007 г. относно Норвегия, Лихтенщайн и Исландия – във връзка с влизане в сила на Споразумението за участието на България и Румъния в Европейското икономическо пространство.

Прилагането на процедурата  за освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни  вноски цели:

1. За определен период от време лицето не дължи здравноосигурителни вноски
2. Здравноосигурителните права на лицето се прекъсват и то не може да ползва безплатна помощ.

През периода, в който  лицето е освободено от заплащане  на здравноосигурителни вноски, то остава принадлежащо към българската  здравна система, т. е неговите осигурителни взаимоотношения с НЗОК не се прекратяват.

Освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни  вноски на основание чл. 40а от ЗЗдрО

По реда на чл. 40а от ЗЗдрО  лице, което отговаря на предвидените в условия, има правната възможност да се освободи от заплащане на здравноосигурителните  вноски занапред – докато е налице основание за освобождаване.

Съгласно чл. 40а Българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите.

До възстановяване на осигурителните права лицата по предходния абзац, те заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите.

За да се приложи тази норма, трябва:

1. Лицето да е български гражданин, позлежащ на ЗЗО в Република България;
2. Лицето да живее постоянно в Република България, но да пребивава в чужбина повече от 183 дни в една календарна година,
3. Лицето да е самоосигуряващо се лице, по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗЗдрО “Самоосигуряващо се лице” е физическо лице, което плаща изцяло здравноосигурителна вноска или премия за себе си.

Тази процедура стартира по волята на самото лице след подадено заявление до НАП.

Освобожданването от заплащане  на здравноосигурителни вноски за времето, през което лицата са в чужбина, не оказва влияние върху тяхното  право на избор на общопрактикуващ  лекар или лекар по дентална медицина, осъществено преди подаването на заявлението до НОИ. Този избор се запаза през времето, през което лицето е в чужбина, както и когато се върне в България и възстанови Здравноосигурителните си права.

Освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни  вноски на основание § 19и от ПЗР на ЗЗдрО

Със Закона за изменение  и допълнение на ЗЗО е регламентирано основание за освобождаване от задължение за внасяне на здравноосигурителни  вноски, дължими за установен в  закона минал период, при наличие  на определени условия.

Съгласно § 19и от ПЗР на ЗЗО, (ДВ, бр. 37 от 2008 г.) Българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 юли 1999 г. – 31 декември 2007 г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, се освобождават от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са ползвали медицинска помощ, заплатена от НЗОК.

За да се приложи тази норма, трябва:

1. Лицето да е български гражданин, който е пребивавал извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 01.07.1999 – 31.12.2007 г.
2. Лицето да дължи здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което е било в чужбина;
3. През периода, за който се дължат здравноосигурителни вноски, лицето да не е ползвало медицинска помощ, заплатена от НЗОК.

В тези случаи лицата лично или чрез упълномощено лице подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация по образец, утвърден със заповед, издадена от министъра на финансите. Декларацията може да се подаде и чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя.

Освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни  вноски на основание § 19п от ПЗР на ЗЗдрО

Българските граждани, които  са напуснали страната, могат да се освободят от плащането на здравноосигурителни вноски у нас и за стари периоди, ако не са живели по това време в България.

Лицата по чл. 40а от ЗЗдрО, напуснали страната преди 31.12.2011 г. и  не са подали писмено заявление, могат  да подадат заявлението в срок до 31.12.2012 г. Към заявлението се прилага  декларация по образец на НАП за датата на напускане на страната.

Досега закона е позволявал освобождаването за периоди във  времето.

На практика тази разпоредба е за облекчаване на българските  граждани в чужбина, но все още  се водят задължени към касата.

Заявлението и декларацията се подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите лично, чрез упълномощено лице, по пощата или по електронен път  чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя.

„Компетентната” е териториалната дирекция на НАП по постоянен адрес. /Лекс.бг