Амнистията от 1977г. не успя да успокои окончателно страстите в испанското общество.

“За съжаление се е създала ситуация на недосегаемост за случаите на свързано с насилие безследно изчезване на хора по време на гражданската война и диктатурата. В момента няма продължаващо ефективно разследване и никой не е осъден”, се казва в позицията на експертите.

“Държавата трябва спешно да поеме политическа отговорност и да изясни тези изчезвания на хора”, каза Ариел Дулицки, член на работната група.

Пред “Ройтерс” той добави, че времето за действие е закъсняло, защото много от близките и очевидците на събитията от преди 70 години са на преклонна възраст.

Вместо да създадат някаква национална институция за установяване на истината около военните престъпления, и десните, и левите партии в Испания се споразумяха да спуснат завеса над миналото.

През 2007 г. социалистическото правителство прокара закон “за историческата памет”, целящ да бъдат разпознати и подпомогнати жертвите от двете страни във войната. Последваха няколко разкопавания на масови гробове. Но текстът бе посрещнат с критики, че не е достатъчно ефективен, или че е по-добре да се не се рови в кървавото минало на страната.

Потомци на загиналите искат да научат истината и да получат справедливост.
Препоръката идва в момент, когато стотици испанци се насочиха да търсят справедливост за престъпленията от времето на Франко през аржентински съд.

По този начин Аржентина връща жеста на Испания, където на базата на международен закон за човешките права през 2005 г. бяха съдени за престъпления срещу човечеството членове на бившата аржентинска хунта.

Адвокати събират в момента аргументи за използване на същия международен закон като основание да се отмени действието на амнистията от 1977 г.

Около 250 души са подали колективен иск за множество случаи на изтезания, разстрели, отвличане и изчезване на хора и отнемане на бебета.

Живеещата в Мадрид 52-годишна Кристина Серано например търси справедливост за починалия си дядо, който е бил изтезаван през 40-те години само защото съсед докладвал за него, че имал леви политически възгледи. Освен това тя смята, че момиченце, което е родила майка й през 1956 г. и е записано като починало 10 минути след раждането, може да е било отвлечено от мрежа за трафик на бебета с участието на монахини, свещеници и лекари.

“Искам да ми кажат истината. Има страници от испанската история, които не са разказани. Историята е изкривена от победителите”, казва Серано.

Паметник на защитниците на Овиедо.

Известният испански магистрат Балтасар Гарсон се опита през 2008 г. да започне разследване на времената на Франко, но бе принуден да се откаже, защото се натрупа голямо политическо напрежение.

“Като страна ние все още нямаме куража да се изправим пред собственото си минало”, каза той по-рано тази година.

Именно Гарсон изигра водеща роля в процеса, в който през 2005 г. за пръв път в Испания се преследваха престъпления, извършени в друга страна. В него бившият капитан от аржентинския военен флот Адолфо Скилонго бе обвинен, че е участвал в хвърлянето от самолети в Атлантическия океан и езерата на политически затворници по време на аржентинската хунта.

Малко по-късно Върховният съд на Аржентина отмени амнистията от 1987 г., защитавала извършителите на престъпления по време на военния режим.

“Независимо дали има възможност за въздаване на правосъдие, правото на хората да научат истината е фундаментално”, коментира Ариел Дурицки. /Източник: Дневник.бг