Българските имигранти в страните от Средиземноморието са повече от половин милион. В Испания живеят над 350 хиляди наши сънародници, в Гърция – близо 200 хиляди, а в Италия – около 150 хиляди. Огромна част от тях са избрали тези дестинации за свой нов дом, защото ги смятат за емоционално по-близки до България, отколкото по-северните държави в Европа. Друга съществена причина са и по-достъпните трудови пазари.

Това коментира доц. Мила Маева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН, цитирана от агенция “Фокус”. Поводът е представянето на новия труд на института, в който участва и Маева – сборника “Етнография на миграциите: Българите в Средиземноморието”. Книгата беше представена вчера в София.

Българската миграция е най-голяма към Испания и Гърция, обяснява доцентът. По думите й в последните пет години се набюладава и засилен поток към Великобритания, но той не може да се сравнява с миграцията към южните европейски страни, където има големи български общности. “Българите в Испания успяха например, да направят една много сериозна своя общност, много добре организирана и действаща за утвърждаване на българското в тази страна”, казва Маева.

Въпреки избора на емоционално по-близки държави, българската емиграция към Средиземноморието се определя като икономическа, пояснява специалистът. “Българите се насочват към тези страни от една страна заради по-либералния трудов пазар, от друга страна те работят в сфери, в които има дупки за запълване, икономически дупки. Обикновено те се насочват към страни, където могат да работят в строителството, в услугите. За Италия е известно, че привлича българки като гледачки на възрастни хора”, допълва специалистът.

Българските емигранти поддържат здрава връзка с България

“Връзката с България се осъществява на много нива, става въпрос за ежедневно общуване с близки, роднини чрез интернет технологиите Skype и Facebook. От друга страна повечето българи имат българска телевизия, така че те постоянно са информирани какво се случва в България. Те четат много често новините в интернет и повечето от тях са по-информирани от самите нас относно това, което се случва с България”, коментира още доцентът. Допълва и че българските вестници се четат масово сред емигрантите ни в чужбина, а гледането на българска телевизия допринася много за изграждането на национална идентичност. По думите й фолклорните предавания особено много се ценят от емигрантите.

Децата, които са родени и са израстнали в страните от Северното Средиземноморие говорят български с акцент, но го владеят доста добре, благодарение на това, че посещават българските Неделни училища. Такива има навсякъде, като в Испания са над 30 на брой.

“Българските училища, успяват да дадат познания на децата не само по български език, но и по българска култура, защото в рамките на тези училища те празнуват всички национални празници, като най-големият е 24 май. Там те се учат на български народни песни и хора”, разказва Маева. Същото важи и за деца от смесени бракове, допълва тя. Във Франция например, където повечето деца са именно от смесени бракове, те овладяват няколко вида български хора, имат добри познания за българската история и “са горди, че са българи”.

Във Франция има силно разделение на стара и нова емиграция

Българските емигранти във Франция са много силно разделени на стара и нова емиграция и са много разнородни като състав, коментира още доц. Маева, която е автор на частта от новия сборник, посветена на Франция.

“Стара емиграция имам предвид преди 1989 година, където за разлика от други страни от Средиземноморието са се установили много голяма част от българската политическа емиграция след 1944 г. От тази гледна точка българската емиграция във Франция има сериозни традиции. След 1989 г. настъпва периодът на така наречената икономическа емиграция и с нея настъпва промяна в отношенията към българите”, заявява ученият.

По думите й емигрантите от преди 1989 г. са “успели да изградят една много добре работеща общност, успели са да създадат благотворителни институции”, докато съвременната вълна е “малко свързана с България от гледна точка на това, че Франция е поредната дестинация за осигуряване на финансови средства и запазването на българското е на по-заден план”.

“Може би причината е, че всъщност новата българска емиграция във Франция се стреми да осигури някаква финансова стабилност и може би след осигуряване на тази финансова стабилност ще настъпи период на търсене и запазване на националната идентичност”, обяснява и прогнозира доц. Маева.

Фокусът върху финансовата страна на миграцията през последните години обяснява напълно резултатите от представителното проучване на Икономическият институт към БАН и Агенцията за социално-икономически анализи за нагласата на българите да емигрират, които бяха оповестени миналата седмица. Допреди пет години Испания и Гърция са били най-желаните дестинации, но вече са изместени от Германия и Англия. За 90% от склонните да емигрират българи, основната причина е по-високият жизнен стандарт в чужбина, а за 88% от тях заплащането е водещо. /Дневник