Солта представлява натриев хлорид. Натрият и хлорът са незаменими елементи за редица важни функции на организма, но високият прием на сол над физиологичните потребности представлява риск за здравето.
Солта постъпва с храната главно чрез консумацията на технологично обработените и консервирани храни, при приготвяне на ястия, както и чрез допълнителното подсоляване на готовите ястия при хранене. Източник на сол са и храните, естествено съдържащи натриев хлорид в състава си. Малко количество натрий се поема и чрез хранителните добавки за технологични цели като овкусителя мононатриев глутамат, консерванта натриев сулфит, сода за хляб (натриев бикарбонат) и др.
Храните с високо съдържание на сол са технологично преработените като колбаси, консервирани меса и риба, сирена, туршии и други консервирани зеленчуци, сухи супи, чипс, солени закуски, сосове за подправки на ястия и салати, соев сос, доматен сок, доматено пюре, кетчуп и др.
Храни от животински произход, като прясната риба и месото, са с естествено съдържание на натриев хлорид, докато храните от растителен произход – плодове, зеленчуци и зърнени храни са с много ниско съдържание на сол, за разлика от съдържанието на калий (виж Таблицата за съдържание на натрий в храните).
Препоръката за прием на натрий е под 2000 мг – съдържащи се в около 5 грама сол или приблизително 1 чаена лъжичка сол на ден. При интензивна физическа активност, поради загуба на сол при изпотяване, нуждата от натриев хлорид се повишава.
В България средният дневен прием на сол е висок и надвишава 10 грама на ден. По-голяма част от количеството на приеманата сол от нашето население се дължи на хляба и тестените продукти, добавената сол при приготвяне на ястията, сирената, месните продукти, особено колбасите, пържените картофи и чипса.
Високият прием на сол се свързва с нарастване на риска за високо кръвно налягане и съответно ограничаването на консумацията на сол е един от подходите за намаляване честотата на хипертонията. Високото кръвно налягане от своя страна се явява един от основните рискови фактори за мозъчен инсулт, както и за исхемична болест на сърцето. Съществува връзка между високия прием на сол и риск за рак на стомаха, увреждане на бъбречната функция, увеличена загуба на калций и риск за остеопороза при възрастните индивиди.
Постепенното намаляване на приема на сол довежда до привикване на вкуса към по-ниски концентрации на сол, засилва интензитета на соления вкус и намалява предпочитанията към солените храни.
Практическите стъпки за намаляване на приема на сол са:
• Избирайте храни с ниско съдържание на сол, като намалите консумацията на консервирани храни, колбаси, солена риба, туршии.
• Приготвяйте храната с малко сол.
• Предпочитайте сготвено месо вместо консервираните меса и колбаси.
• Избирайте прясна и замразена риба вместо рибните консерви.
• Консумирайте повече пресни храни.
• Избягвайте да солите допълнително храната на масата.
• При приготвяне на ястията замествайте солта и подправяйте храната с кисели овкусители като лимонов сок и оцет, растителни подправки.
• Консумирайте повече плодове и зеленчуци, които са богати на калий – елемент, благоприятно повлияващ кръвното налягане.