Отново сме в позната територия. Страна от еврозоната е на ръба на финансово спасяване и обратното броене е започнало. Международните пазари са нестабилни заради несигурността във връзка с Испания.

Какво знаем? Брюксел е в позиция да се справи с четвъртото пълномащабно спасяване в еврозоната, ако бъде помолен. Еврокомисарят по икономическите въпроси Оли Рен вече декларира, че лидерите на Европа са готови да действат.

Самата Испания не е сигурна. Премиерът е готов да поиска помощ, ако разходите по обслужването на кредитите се задържат високи за твърде дълго време.

Спирачката са условията. Мадрид не иска да приеме нови мерки за съкращения, наложени от ЕС и МВФ. Испанското правителство търси гаранции за това, че ако поиска спасяване, то бюджетът, приет през миналата седмица, ще бъде задоволителен. В Брюксел смятат, че Испания е направила достатъчно.

Лидерите на Франция и Италия подкрепят това Испания да поиска помощ. Те смятат, че това ще успокои пазарите и ще премахне още една несигурност. Но Германия не е така оптимистична за още едно спасяване. Властите не могат да са сигурни, че парламентът в Берлин ще подкрепи още едно спасяване.

Два фактора са в играта. През август ръководителят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги заяви, че той ще подкрепи страни като Испания като изкупува техния дълг, но само ако първо поискат спасителна помощ, при определени условия.

Така че защо Испания трябва да се откаже от това, след като са й нужни 38 милиарда евро през следващата година, за да обслужи своя дълг? Драги предлага това да стане на много по-ниска цена.

Какво може да доведе до бърза развръзка? С една дума – „Мудис”. Агенцията за кредитен рейтинг може да понижи рейтинга на Испания до възможно най-ниското ниво. Ако това се случи, разходите по обслужване на кредитите ще се повишат и това може да стане причина за спасяване. Това може да се случи още преди срещата на министрите на финансите от еврозоната през следващия месец.

Но дори и това да стане, кризата няма да изчезне. В окото на бурята е това, което се случва в реалната икономика и в живота на хората.

В понеделник от Гърция дойдоха шокиращи данни. Икономиката ще се свие с близо 4% през следващата година – това ще бъде шеста поредна година на рецесия. Безработицата ще се покачи до 24,7%. Публичният дълг на страната ще достигне 346 милиарда евро.

Безработицата в цялата еврозона е достигнала 11,4%. Историкът Фелипе Фернандес-Арместо наскоро заяви, че „опасенията от социален срив са прекалени, но не и безпочвени”.

От улиците на Атина до Мадрид, Лисабон, Париж и Рим – навсякъде може да се усети нарастването на недоволството. Бъдещето на еврозоната може да не бъде решено на официалните срещи, а от хората, които накрая може да отхвърлят мерките за икономии с цел да се подкрепи единната валута.

BBC