Кога имате право на обезщетения за инвалидност?

Трайна неработоспособност

Даден служител се счита за трайно неработоспособен (incapacidad permanente), в случай че, след завършване на предписаното му лечение и получаване на медицинско удостоверение, служителят е физически или функционално неработоспособен до степен, която вероятно ще му попречи да извършва нормалната си трудова дейност до края на живота си.

Лицата над 65 годишна възраст, които имат право на пенсия за старост, нямат право да претендират за обезщетения за трайна неработоспособност за нараняване или заболяване, несвързани с работата му.

При навършване на 65 годишна възраст обезщетението за трайна неработоспособност автоматично се превръща в пенсия за прослужено време.

Това не изменя начина, по който се изплащат обезщетенията.

Трайна неработоспособност е и неработоспособността, която остава в с края на максималния период на временна неработоспособност.

Трайната неработоспособност обикновено настъпва след временна неработоспособност.

За самостоятелно заетите лица се прилага специална схема.

Условия за допускане

За да получава обезщетения за трайна неработоспособност, лицето трябва да е регистрирано по социално осигурителна схема или да има еквивалентен статус към момента на настъпване на неработоспособността.

Това не се отнася за следните случаи: 1) когато инвалидността е причинена от трудова злополука или професионална болест и 2) когато пълната неработоспособност или тежката инвалидност не е в резултат на трудова злополука или професионална болест и служителят е плащал вноски в продължение на поне петнадесет години, три от които са през последните десет години преди настъпване на неработоспособността.

Не е определен минимален осигурителен период, когато неработоспособността е в резултат на злополука, несвързана с работата, трудова злополука или професионална болест.

Когато неработоспособността не е следствие от професионално заболяване, служителят трябва да е плащал социално осигурителни вноски през определен брой години, в зависимост от възрастта си.

Редовно осигурените лица под 31 годишна възраст трябва да са били осигурени през поне една трета от периода между 16 годишна възраст и датата на настъпване на инвалидността.

Лицата над тази възраст трябва да са били осигурени през поне една четвърт от периода между 20 годишна възраст и събитието, предизвикващо неработоспособност, но не по-малко от пет години.

Освен това, една пета от осигурителния период трябва да е през последните 10 години преди настъпване на инвалидността.

Лицата с увреждания, които не разполагат с достатъчно средства и никога не са плащали социално осигурителни вноски или не са били осигурени достатъчно дълго, за да имат право на пенсия, зависеща от вноски, могат да получават пенсия за инвалидност, независеща от вноски, в случай че отговарят на определени условия.

Степен на неработоспособност

Общата социално осигурителна схема разграничава четири нива на неработоспособност:

- Частична трайна неработоспособност за изпълнение на нормалните трудови дейности (incapacidad permanente parcial para la profesión habitual), която дефинира, че сте в състояние да изпълнявате нормалната си трудова дейност с по-малко от две трети от нормалната ефективност;

- Пълна трайна неработоспособност за изпълнение на нормалните трудови дейности (incapacidad permanente total para la profesión habitual), която дефинира, че не сте в състояние да изпълнявате нормалната си трудова дейност, но можете да извършвате друг тип работа;

- Aбсолютна трайна неработоспособност (incapacidad permanente absoluta), когато е налице пълна загуба на способност за извършване на каквато и да е трудова дейност;

- Tежка инвалидност увреждане (gran invalidez), дефинирано като увреждане, което налага необходимост от постоянна помощ на лицето за повечето основни ежедневни дейности, напр. хранене, обличане и т.н.;

Какво е покритието?

Парични обезщетения

В случай на частична трайна неработоспособност за нормално изпълнение на трудова дейност, обезщетението представлява еднократна компенсация, равна на 24 пъти базата за изчисляване на обезщетението за временна неработоспособност (Вж. Глава III Парични обезщетения за болест).

При пълна трайна неработоспособност обезщетението е пенсия, равна на 55 процента от съответната регулаторна база.

За лицата, навършили 55 годишна възраст, за които е трудно да намерят работа, размерът на пенсията е увеличен на 75 процента от регулаторната база.

По желание на бенефициера, пенсията може да бъде заменена от еднократно плащане в размер на 84 пъти месечната пенсия (минус 12 месеца за всяка година, с която възрастта на заявителя надвишава 54 години, но не по-малко от 12 месеца).

При абсолютна трайна неработоспособност за извършване на каквато и да е работа, обезщетението представлява пенсия, равна на 100 процента от регулаторната база.

При тежка инвалидност, обезщетението представлява пенсия, в размер на същата, изплащана за абсолютна трайна неработоспособност, плюс надбавка (45 процента от минималната осигурителна база за годината плюс 30 процента от осигурителната база на служителя).

Съществува минимален и максимален размер на пенсиите.

Рехабилитация

Предоставят се лечение (функционална рехабилитация, професионално ориентиране, професионално обучение (рехабилитация за обичайното занятие или преквалификация за друга професия).

Освен това, могат да се определят квоти за наемане на служители с увреждания (напр. два процента от работните места в компаниите с повече от 50 служители).

Компаниите, които наемат служители с увреждания, имат право на стимули под формата на облекчения във връзка със социално осигурителните вноски.

Насърчаването се дава под формата на субсидии и данъчни/социално осигурителни облекчения за схеми, по силата на които фирмите създават защитени работни места за служители с увреждания.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за инвалидност?

Трайната неработоспособност се оценява от Атестационна комисия за инвалидност (EVI).

Проверка на степента на инвалидност е възможна по всяко време до достигане на минималната пенсионна възраст.

Вашето право на обезщетения за инвалидност при преместване в рамките на Европа

Компетентната институция на държавата, в която заявявате пенсия за инвалидност, ще вземе предвид осигурителните периоди или периодите на пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако това е необходимо за изчисляването на обезщетенията за инвалидност.

Обезщетения за инвалидност ще се изплащат независимо от това къде пребивавате или къде сте отседнали в Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария.

Необходимите административни проверки и медицински прегледи обикновено ще се извършват от компетентната институция в държавата, в която пребивавате.

При някои обстоятелства за такива прегледи е възможно да бъдете задължени да се върнете в държавата, която изплаща вашата пенсия, ако вашето здравословно състояние позволява това.

Всяка държава прилага своите национални критерии при определяне на степента на инвалидност.

Поради това е възможно някои държави да считат дадено лице за такова със степен на инвалидност 70%, докато други въобще да не считат същото лице за инвалид съгласно своето законодателство.

Това произтича от факта, че националните системи за социална сигурност не са хармонизирани, а единствено координирани от разпоредбите на ЕС.