10 март, 2014 
Покрай отварянето на трудовия пазар на ЕС за българи темата за миграцията отново излезе на дневен ред. Какви са моделите на българската миграция и причините за нея? И защо германците не бива да се страхуват от българите?
Тези и други въпроси бяха обсъдени в София в рамките на дискусията “Модели на миграция в ЕС: Изтичане на мозъци или “миграция по бедност”? Предизвикателства пред България и Германия”, организирана от фондация “Фридрих Науман”.
Българите и румънците се ползват от пълните свободи, които ЕС гарантира на своите граждани, в това число да живеят и да работят в друга държава. В Германия обаче това се посреща с опасения, каза още в началото на дискусията д-р Рене Клаф от “Фридрих Науман”.
Той подчерта, че мнозина германци се питат колко хора ще дойдат от България и какво ще означава това за германския пазар на труда и за социалната система, както и че особено големи са опасенията, свързани с онези имигранти, които не желаят да се интегрират в германското общество.
“Дебатът, който се води в някои германски медии показва, че свободите, които ЕС дава на своите граждани, са на път да го изправят пред поредната криза. Ние либералите смятаме, че е опасно тези развития да се обсъждат в светлината на стереотипи и предразсъдъци. За нас е важно да говорим за фактите”, изтъкна д-р Клаф.
Друг участник в дискусията, зам. министър-председателката доц. Даниела Бобева акцентира върху отсъствието на национална политика по задържане на умните глави в страната. Тя призна, че не знае друга държава да е преживявала такива значими промени, свързани с емиграционни потоци за толкова кратко време. “Въпреки все още високата безработица и намиращата се в трудно положение икономика обаче вече се наблюдават и някои признаци на подобряване – наблюдава се например дефицит от 1000 квалифицирани заварчици и затова се налага да наемем такива от Китай. Преди сирийската криза си мислехме, че в България няма как да дойдат чужденци, защото страната не е достатъчно привлекателна за тях. Оказа се обаче, че България става все по-привлекателна за имигрантите”, отбеляза тя.
Доц. Бобева подчерта, че емиграцията винаги е двустранна – между приемащата и изпращащата страна – и поради това не би възприела силно драматична позиция по темата. Според нея е добре, че висококвалифицирани българи са избрали да живеят в Европа. “Ако този общ пазар, от който ние сме част, наистина печели от тях, това е добре. Не съм чак такъв патриот по този въпрос. От друга страна обаче е много важно да се насърчава имиграцията в посока връщане”, подчерта зам. министър-председателката.
За “добрата” и “лошата” миграция
Според Александър Граф Ламбсдорф, член на ЕП и заместник-председател на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, миграцията е нещо, от което Европа има нужда за ефективно разпределение на своята производителност и на ресурсите на общия пазар. “Дебатът в Германия, свързан с миграцията, сега е фокусиран върху българите и румънците и по-точно върху ромите.
При нас не се говори за интелигентните студенти, за учените, изследователите, за интегрираните на германския пазар на труда, които допринасят за икономическия растеж, а за миграцията по бедност”, изтъкна евродепутатът.
“Онова, което предизвика активен политически дебат в Германия, е свързано с големите групи роми, които идват в градове като Дуисбург, Дортмунд, Кьолн, където съществуват проблемни райони и мнозинството от населението в тях се чувства застрашено. Моето наблюдение е, че икономическите нужди и реалности се сблъскват с психологическия стереотип. Когато пристигне в съответната страна, мигрантът е “друг”, “чужд”, той “иска нещо”, подозрителен е и веднага поражда ответна реакция. Според статистиката обаче над 90 на сто от българите в Германия имат работа и допринасят за развитието на германското общество. Поради това за нас като политици е най-важно да задържим общественото внимание върху “добрата миграция”", подчерта Александър Граф Ламсдорф.
В дискусията в София участва и председателят на Управителния съвет на Института за пазарна икономика (ИПИ) Красен Станчев. Той изтъкна следното: “Разбира се, че има малцинство мигриращи българи (1.5%-2%), повечето от ромски произход, които се опитват да се възползват от социалните системи на европейските страни. Повечето от тях обаче не отговарят на изискванията за получаване на подобни помощи и обезщетения, така че някои страховити твърдения са неверни.”
Парите от чужбина
Станчев наблегна и на явлението “обратна миграция” към България и Румъния, което е свързано с преките чуждестранни инвестиции. “В периода 2007-2008 година България поставя “световен рекорд” за чужди инвестиции, които възлизаха на 30% от БВП. Тогава 60% от всяко спечелено евро в България е било свързано с тези инвестиции. Сега положението е съвсем друго”, смята Красен Станчев.
Той припомни освен това, че през 2006 година българите в чужбина са финансирали 30 000 средни дохода на лица в България, а в момента със своите преводи допринасят за средния доход на 300 000 лица, като в реална стойност този доход се повишава.
“България изглежда доста добре в сравнение с други страни. Парите, които се изпращат от сънародниците ни в чужбина, представляват между 2.5% и 3% от БВП.
В Албания те са около 10 на сто, в Румъния – над 6 на сто. Не говоря за други страни като Армения, където се говори за 15-16 на сто.
От друга страна най-големият работодател в България, с изключение на държавната администрация, е IT-сектора, в който работят около 45 хиляди човека с месечен доход над 2000 евро.
И само поради тези два фактора – парите на българите от чужбина и IT специалистите – дори на фона на миграцията и демографския срив, БВП в България ще продължи да нараства с 0.5 на сто”, заключава оптимистично Красен Станчев. /DW.DE