Каква е процедурата за обжалване на решение за пенсия при стаж от България и чужбина /страна-членка на ЕС/? Къде и как се обжалва то? Все повече въпроси, свързани с този етап от получаването на заработените пари за старини, получаваме на редакционната поща на “Български новини”. Някои от конкретните случаи на наши читатели са породени от неиздадени документи от съответната страна-членка на ЕС, в която са работили.

При други проблемът идва в резултат на недобра връзка между институциите в България и в съответната страна за служебно изискване и изпращане на необходимите документи. При трети обжалването се налага заради представени нови документи за стаж или заплащане… Многобройни и различни са ситуациите, в които нашите сънародници, работещи в страни-членки на ЕС изпадат в края на трудовия си път.

Каква е процедурата, какво трябва да направят кандидат-пенсионерите, към кого да се обърнат и при какви условия, разясняват специално за “Български новини” експертите от Националния осигурителен институт в България МАРИЯ КАСЪРОВА, директор на дирекция “Европейски регламенти и международни договори“ в Националния осигурителен институт /НОИ/, и ГЕОРГИ ЖЕЛЕВ, началник на отдел “Краткосрочни обезщетения по договори” /обезщетения при безработица, болест, майчинство и в случаи на смърт/ в НОИ.

При подаване на заявление за преценка право на пенсия – обр. УП-1, лицата следва добросъвестно да декларират всички известни им факти и обстоятелства, които оказват влияние върху пенсионните им права.

В тази връзка, в обр. УП-1 ясно са обособени и разграничени полета за вписване на данни за чужди осигурителни периоди; държавата, по чието законодателство са придобити и посочване на датата, от която е прекратено осигуряването в другата държава.

При декларация за липса на осигуряване в друга държава длъжностното лице установява единствено продължителността на българския осигурителен стаж.

При деклариране на придобити чужди осигурителни периоди длъжностното лице служебно изяснява тяхната продължителност и съответно прави запитване за преценка право на пенсия по чуждото законодателство. Чл. 50, ал.1 от Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност постановява при подаване на заявление за отпускане на пенсия в една държава-членка, всички други държави-членки, на чието законодателство е било подчинено лицето, да определят правото на обезщетение, като единствено допустимо е отлагане на отпускането на обезщетение за старост съгласно законодателството на една или повече държави-членки след изрична декларация на лицето.

Кореспонденцията между компетентните институции се осъществява чрез утвърдени формуляри по образец, които служебно се разменят между тях.

В случай, че при преценка правото на българска пенсия, българските осигурителни периоди са достатъчни и са изпълнени условията по българското законодателство, се отпуска пенсия преди потвърждаването на чуждия осигурителен стаж.

След постъпването в съответното териториално поделение /ТП/ на НОИ на удостоверение за чужди осигурителни периоди, отпуснатата пенсия се преразглежда.

Чуждият осигурителен стаж се взема предвид за придобиване право на пенсия, като съгласно чл. 6 от Регламент (ЕО) 883/2004 се сумира с българския осигурителен стаж.

Посочената разпоредба допуска компетентната институция на държава-членка, съгласно чието законодателство придобиването на правото на обезщетения зависи от завършването на периоди на осигуряване, да зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.

Разпоредбата на чл. 52 от Регламент (ЕО) № 883/2004 определя реда за изчисляване на размера на дължимото обезщетение.

На основание чл. 52, т.1 от Регламент (ЕО) 883/2004 компетентната институция изчислява размера на дължимото обезщетение съгласно прилаганото от нея законодателство, само когато изискванията за получаване на обезщетение са били изпълнени изключително съгласно националното право (самостоятелно обезщетение).

Ако правото на обезщетение възниква само след сумиране на осигурителен стаж, всяка държава-членка трябва да изчисли пропорционален размер на обезщетението като съотношение между продължителността на периодите, завършени съгласно нейното законодателство, и цялата продължителност на периодите, завършени по законодателствата на всички държави-членки по случая.

Съгласно чл.52 от Регламент (ЕО) 883/2004 се постановява изплащането на по-високия от така определените размери.

При изразено несъгласие от страна на лицето с постановеното разпореждане за отпускане/ отказ от българска пенсия, то подлежи на обжалване по реда на чл. 117 и следващите от Кодекса за социално осигуряване.

Разпорежданията за пенсии се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ в 3-месечен срок от получаването им (чл. 117, ал. 2 КСО), а решението на ръководителя на ТП на НОИ се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административен съд.

Съгласно чл. 117, ал. 4 разпорежданията за пенсии, отпуснати по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина, могат да се обжалват пред управителя на НОИ в тримесечен срок от получаването им, а решението на управителя на НОИ може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред Административен съд, София.

Лицата следва да имат предвид, че всяка компетентна институция на държава-членка постановява решения за отпускане/ отказ за отпускане на пенсия при съблюдаване на условията по националното си законодателство и съответно тези актове се обжалват по установения ред в законодателството, съгласно което са постановени.

След произнасяне от последна инстанция в дадената държава-членка е допустимо спорът да бъде разгледан от Съда на Европейския съюз.

В случай, че лицето разполага с нови или непредставени данни или документи, водещи до промяна в решението на компетентна институция, но не е спазило срока за обжалване на същото, следва да подаде ново заявление за преценка на пенсионни права. | Български новини