Специална консултация в отговор на въпроси, поставени от читатели на в. “Български новини”, дават МАРИЯ КАСЪРОВА, директор на дирекция “Европейски регламенти и международни договори“ в Националния осигурителен институт /НОИ/, и ГЕОРГИ ЖЕЛЕВ, началник на отдел “Краткосрочни обезщетения по договори” /обезщетения при безработица, болест, майчинство и в случаи на смърт/ в НОИ.

Живея и работех в страна-членка на Европейския съюз /Кипър/. Тече ми предизвестието за съкращение и ми предстои да изляза на трудовата борса, имам стаж и осигуровки, за да вземам обезщетение за безработица. Разбрах, че според европейския закон трябва да съм регистрирана в бюрото по труда и да изчакам 1 месец и чак след това да си прехвърля обезщетението да го получавам в България. Аз не искам да изчакам този месец, искам да се прибера в България. Какво ще стане тогава? Как ще ми бъде изчислено обезщетението за безработица в България и как ще го получавам? Гергана Иванова, Кипър

За да бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване на България, лицето трябва да отговаря на условията на чл. 54а от кодекса – да има най-малко 9 месеца осигурителен стаж през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването; да има регистрация като безработен в Агенцията по заетостта; да не е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в България, или пенсия за старост в друга държава и да не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване. Когато лицето е работило в друга държава-членка на Европейския съюз /каквато в случая е Кипър/, то няма право на избор в коя държава да кандидатства за преценка на правото на парично обезщетение за безработица. Коя е компетентната държава за обезщетенията за безработица, се определя от правилата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009. Съгласно тези правила, при последна заетост в друга държава-членка на ЕС, лицата могат да се регистрират в службите по заетостта на друга държава, различна от държавата по последна заетост, и да кандидатстват за преценка на правото на парични обезщетения за безработица в тази държава, само в случай, че по време на трудовата си дейност в първата страна-членка са пребивавали в другата държава. Т.е. това означава, че лицето може да се регистрира като безработно в Агенцията по заетостта на България и да кандидатства за преценка на правото му на парични обезщетения за безработица в България само, ако по време на последната си заетост в другата страна-членка на ЕС /в конкретния пример Кипър/ е пребивавало в България. Най-често това са случаите на краткотрайна /сезонна/ заетост в рамките на 6 месеца. В случай, че заетостта в другата страна-членка е с по-голяма продължителност и лицето е пребивавало там, преценката на паричните обезщетения за безработица следва да се извърши от нейната компетентна институция. В случай, че по време последната си заетост в другата страна от ЕС лицето е пребивавало в България и ще кандидатства за преценка на правото на парично обезщетение за безработица в България, следва да се има предвид, че периодите на заетост, придобити по законодателството на страната-членка на ЕС, както и осигурителният доход в нея могат да се вземат предвид от НОИ при преценка на правото на парично обезщетение за безработица. Това обаче става само въз основа на издаден от съответната компетентна институция съгласно цитираните регламенти преносим документ U1 или формуляр Е 301. Това са стандартизирани документи, които са едноезични /на официалния език на всяка държава-членка/ и еднообразни по форма, поради което не се нуждаят от превод, заверка и/или легализация. Важно е да се отбележи, че процедурата по преценка на правото на парични обезщетения за безработица в България значително би се ускорила, ако лицето се снабди предварително с преносим документ U1 или формуляр Е 301 преди заминаването си от страната, в която е работило. В случай, че лицето не се е снабдило предварително с един от двата документа, съществува възможност и за служебното му изискване. За целта с подаването на заявление за преценка на правото на парично обезщетение за безработица в териториалното поделение на Националния осигурителен институт се подава и заявление за изискването му от страната-членка на ЕС. Към него се прилагат документите, издадени от работодателя в нея, и се предоставят данни за местния осигурителен номер. В преносимия документ U1, както и във формуляр Е 301, издадени от съответната страна-членка на ЕС, се съдържа информация относно: – периодите на заетост (осигурителния стаж) на лицето в страната, които могат да се вземат предвид при кандидатстване за обезщетения за безработица; – осигурителния доход в страната за тези периоди; – причината за прекратяване на последната заетост в страната; – дали лицето вече е кандидатствало и дали има отпуснато парично обезщетение за безработица от страната, както и за какъв период. По отношение на изчисляване на размера на паричното обезщетение за безработица следва да се има предвид следното: Съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване дневното парично обезщетение за безработица е в размер на 60% от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 18 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица. Може в периода, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, да се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица. Тогава при определяне на осигурителния доход за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период. Изключение от тези правила е предвидено в разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009. Съгласно тях институцията по пребиваване следва да вземе предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или самостоятелно заето лице, ако по време на тази заетост заинтересованото лице е пребивавало в друга държава-членка, различна от държавата по последна заетост. Важно е да се подчертае, че се взема предвид единствено доходът от последната заетост в другата държава-членка. Ако лицето е започнало работа в България и остане безработно, като кандидатства за отпускането на парично обезщетение за безработица, но в периода за изчисляване размера на паричното обезщетение има и доход в друга държава-членка на ЕС, за това време ще се вземе предвид среднодневната минимална работна заплата, установена за България за този период. Размерът и продължителността на изплащане на паричното обезщетение за безработица зависи и от посочената в преносимия документ U1 или формуляра Е 301 причина за прекратяване на последната заетост. Ако причината за прекратяване на трудовия договор е „прекратяване по взаимно съгласие” или „дисциплинарно уволнение”, лицето ще получи минималния размер на паричното обезщетение за срок от 4 месеца.| Български новини