20 ноември, 2012 
Съвсем естествено кризата почука на вратата на испанското здравеопазване.
В опит да се спестят средства и да се рационализира публичната здравната система, на 4 август 2012г., в испанския еквивалент на Държавен вестник бе публикуван Кралски Декрет 1192/2012, с който се регулират условията, на които следва да отговарят гражданите, за да се ползват със статута на “осигурено лице” или “лице ползувател” на испанската здравна помощ за сметка на публичните фондове чрез Националната Здравна Система (Real Decreto 1192/2012, de 3 de agosto, por el que se regula la condición de asegurado y de beneficiario a efectos de la asistencia sanitaria en España, con cargo a fondos públicos, a través del Sistema Nacional de Salud.)
Кралски Декрет 1192/2012 описва няколко основни линии, които изменят и допълват законодателната уредба на действащата испанска здравна система по отношение на групите лица, които ще имат право да я ползват.
Промените влизат в сила от на деня следващ датата на публикуването му, т.е. от 5 август 2012г.
Въпреки, че цитираният Кралски Декрет поддържа принципите на универсалност и публично финансиране на испанската здравна система, той въвежда и някои ограничения по отношение на достъпа до безплатна медицинска помощ в Кралство Испания.
Прецизира се, на първо място, взаимното признаване на здравни права между отделните държави членки на ЕС.
Поради липсата на по-прецизна уредба, по-рано, през месец април тази година бе приет Кралски Декрет-Закон 16/2012, от 20 април, за спешни мерки относно гарантиране устойчивостта на националната здравна система и подобряване качеството и сигурността на нейните плащания.
До настоящия момент, най-общо казано, бе проблемен фактът, че от испанската здравна система се възползваха и много лица, които реално нямаха право на това.
Цитираният по-горе Кралски Декрет-Закон 16/2012, въвежда някои ключови изменения в основния испански закон за здравеопазването, а именно, Закон 16/2003, от 28 май, чрез които се запълват някои законодателни празнини и най-вече се дефинират ясно фигурите на осигурения и на ползувателя на публичните здравни услуги в Испания, като същевременно се прецизира и механизмът за признаването на това качество както за испанците, така и за другите граждани на ЕС, в частност за българските граждани.
Чрез седем нови разпоредби се прецизират специалните случаи, при които на гражданите се дава право на достъп до публичната испанска здравна система.
В този материал нашето внимание ще се фокусира предимно върху здравните права на българските граждани пребиваващи в Кралство Испания.
В тази връзка е много важно да се отбележи, че Кралски Декрет 1192/2012 въвежда нов член 9 bis в основния нормативен акт регулиращ пребиваването на всички граждани на държавите членки на ЕС на испанска територия – Кралски Декрет 240/2007, от 16 февруари, относно влизането, свободното движение и пребиваване в Испания на гражданите на държавите членки на ЕС, и на държавите, които са част от Споразумението за ЕИП.
Въпросната разпоредба гласи, дословно следното:
“Поддържане правото на пребиваване
- Гражданите на държавите членки на ЕС, както и на държавите, които са част от Споразумението за ЕИП и членовете на техните семейства, ще се ползват от правото да пребивават (в Испания – пояснението е мое) постановено в чл. чл. 7, 8, и 9, докато изпълняват условията, предвидени в тези членове.
В специфични случаи, когато е налице основателно съмнение относно изпълнението на условията на чл. 7, 8 и 9, от страна на гражданин на държава членка на ЕС, както и на държава, която е част от Споразумението за ЕИП и на членовете на неговото семейство, компетентните органи могат да проверяват дали се изпълняват тези условия.
Въпросните проверки няма да се извършват систематично… ”
Т.е., налице е едно затягане на контрола върху европейските граждани и в частност върху българските такива, както по отношение техния легален престой в Испания, така и по отношение на достъпа им до публичното испанско здравеопазване.
Това затягане на условията за пребиваване в Испания проличава особено ясно и от факта, че по-рано тази година, с Кралски Декрет-Закон 16/2012, от 20 април, за спешни мерки относно гарантиране на устойчивостта на националната здравна система и подобряване качеството и сигурността на нейните плащания, бяха въведени важни изменения в цитирания по-горе чл. 7 от Кралски Декрет 240/2007.
Тогава се въвежда като необходимо условие, за да може гражданин на която и да е държава членка на ЕС и в частност, български гражданин да пребивава дългосрочно в Испания, той “…да разполага с достатъчно средства за себе си и за семейството си, за да не се превърне в товар за испанската социална помощ по време на своето пребиваване, както и да разполага със застраховка за заболявания, която да покрива всички рискове в Испания.” (чл. 7, т. 1, буква “b” от Кралски Декрет 240/2007).
За жалост, потърпевши от този затегнат контрол биха могли да бъдат и българските граждани, пребиваващи на испанска територия, особено, когато са новодошли или трайно безработни. Поне такова впечатление оставя у мен и последният абзац от цитираната по-горе разпоредба на Кралски Декрет 240/2007, а именно:
- Независимо от изложеното в предходните разпоредби, и без да се накърняват нормите на Глава VI от настоящия кралски декрет, по никакъв начин не ще може да се приеме мярка за експулсиране (от територията на Испания – пояснението е мое) срещу Гражданите на държавите членки на ЕС, както и на държавите, които са част от Споразумението за ЕИП и срещу членовете на техните семейства, ако:
а). са работещи за чужда или собствена сметка; или
б). са влезли на испанска територия, за да търсят работа. В този случай, не могат да бъдат експулсирани докато са в състояние да докажат, че продължават да търсят работа и, че разполагат с реални възможности да бъдат наети. ”
Подчертала съм тази последна фраза, защото е налице явна опасност нейното тълкуване да бъде неблагоприятно за нашите сънародници.
Искрено се надявам, испанските органи отговорни за нейното прилагане да я тълкуват в благоприятна за търсещия работа гражданин на ЕС светлина.
Накрая, Кралски Декрет 1192/2012 изрично отменя няколко по-стари нормативни акта в областта на испанското публично здравеопазване, сред които:
Кралски Декрет 1088/1989, от 8 септември, с който се разширява здравното покритие на Социалното Осигуряване (т.е. публичното здравно покритие пояснението е мое) и обхваща лицата без достатъчно икономическисредства;
Декрет 1075/1970, от 9 април, относно здравното обслужване на испанските работници емигранти и техните роднини, пребиваващи на национална територия, както и нормативната уредба по приложението му;
Декрет 2766/1967, от 16 ноември, чрез който се приемат разпоредби относно плащанията за здравна помощ и уредбата на медицинските услуги в Общия Режим на Социалното Осигуряване (освен дял шести, който остава в сила).
За българския читател, естествено, най-важни остават измененията и допълненията по отношение двете основни фигури, които Кралски Декрет 1192/2012 налага.
Това са фигурата на осигуреното лице и фигурата на ползувателя на публични здравни услуги в Испания.
ФИГУРА НА ОСИГУРЕНОТО ЛИЦЕ
Съгласно чл. 2 от Кралски Декрет 1192/2012, за осигурено лице с право да ползва услугите на испанското публично здравеопазване се считат следните групи граждани:
- Наемните работници (т.е. работещи по трудов договор за чужда сметка) или работещите за собствена сметка (самонаетите и самоосигуряващи се като еднолични търговци лица), които са включени в общата система на испанското социално осигуряване;
- Пенсионерите включени в общата система на испанското социално осигуряване;
- Получателите, на каквото и да е периодично плащане от общата система на испанското социално осигуряване, като например контрибутивните и неконтрибутивните помощи за безработица и други плащания с подобен характер;
- Регистрираните безработни, които са изчерпали правата си за получаване на контрибутивни и неконтрибутивни помощи за безработица или правата за получаване на други социални плащания със сходен характер и не са осигурявани по никакъв друг начин;
- Лица, които са изчерпали правата за получаване на контрибутивни или неконтрибутивни помощи за безработица или други помощи със сходен характер, регистрирани са като безработни и не са осигурявани по никакъв друг начин, с изключение на случаите по чл. 3 ter от Закон 16/2012 (тук се визират спешните случаи, породени от тежко заболяване, злополука, бременност, раждане и следродилно наблюдение);
- Лицата, които не са ползуватели на публични здравни услуги и чиито годишни доходи не надвишават 100 000 евро, нямат друго задължително здравно покритие и са:
- Испански граждани живеещи на испанска територия;
- Граждани на държава членка на ЕС, на държава, част от Споразумението за ЕИП или на Швейцария и да са вписани в регистъра за чужденците (т.е. да притежават известния “зелен лист”);
- Граждани на държава, различна от гореописаните,
- Непълнолетните лица поставени под административно попечителство.
ФИГУРА НА ПОЛЗУВАТЕЛЯ НА ПУБЛИЧНИ ЗДРАВНИ УСЛУГИ
Освен горните осигурени лица, право на достъп до испанското публично здравеопазване ще имат и ползувателите на публични здравни услуги, които черпят косвено здравни права от правата на гореописаните осигурени лица.
Чл. 3 от Кралски Декрет 1192/2012 ясно дефинира кои са те:
- Съпрузите на осигурените лица или тези, които са във фактическо съжителство с тях;
- Бившите съпрузи, които са получили издръжка след развода или анулирането на брака;
- Низходящите на осигуреното лице, неговият съпруг(а), партьор от фактическо съжителство, дори да е налице развод, анулиране на брака или фактическа раздяла, които не са навършили 26 годишна възраст, или бидейки на 26 и повече години, са с призната степен на инвалидност равна на или надвишаваща 65%.
В тази връзка за низходящи лица се считат следните категории:
- Непълнолетните лица поставени под попечителски надзор или под режим на непълно осиновяване от страна на осигурено лице, на неговия съпруг (дори да е налице развод или анулиране на брака), партньор от фактическо съжителство, когато попечителството или осиновяването са се състояли преди датата на постановяването на развода или на анулирането на брака;
- Братята и сестрите на осигуреното лице;
По отношение на низходящите на осигуреното лице, които могат да ползват публични здравни услуги, чл. 3, т. 2 от Кралски Декрет 1192/2012 постановява, че въпросните низходящи лица трябва освен това да живеят заедно с осигуреното лице и да зависят икономически от него.
При всички положения, всички изброени по-горе ползуватели на публични здравни услуги трябва да отговарят на следните допълнителни условия (чл. 3, т. 3 от Кралски Декрет 1192/2012):
- Самите те да не са
- Да притежават законна
- Да не бъдат ползуватели,
ПРОЦЕДУРА ЗА ПРИЗНАВАНЕ ПРАВАТА НА ОСИГУРЕНО ЛИЦЕ И ПРАВАТА НА ПОЛЗУВАТЕЛ НА ПУБЛИЧНИ ЗДРАВНИ УСЛУГИ
Съгласно чл. 4 от Кралски Декрет 1192/2012, за да се признаят здравните права на осигуреното лице или на ползувателя на публичната здравна услуга, е необходимо да се спази следната процедура:
Компетентен орган по признаването на горните качества е испанският Институт за Социално Осигуряване (Instituto Nacional de Seguridad Social) или Социалният Институт на Флота (Instituto Social de la Marina), чрез съответните им провинциални дирекции.
Въпросният орган признава качеството на осигурен или ползувател служебно или по молба на заинтересованото лице.
Признаването по молба на заинтересованото лице, а това е най-честият случай по отношение на българските граждани, се извършва, като се спазва следната процедура:
- Представя се молба от заинтересованото лице отправена към провинциалната дирекция на Националния Институт за Социално Осигуряване (или Социалния Институт на Флота), съгласно адресната регистрация на молителя;
- В молбата се описват имената на молителя, адрес за съобщения, фактите и аргументите, на които молителят основава молбата си, датата и мястото на подаването, наименование на органа, към който се отправя молбата и подпис на молителя;
- Към молбата се прилагат оригиналите или легализираните копия (съобразно конкретния случай) на изискуемите от закона документи, а именно:
А. В случай на молител испански гражданин, се изисква представянето на национална лична карта;
Б. В случай на молител, който не е испански гражданин, се изисква представянето на:
- национална лична карта (паспорт) и сертификат за вписване в регистъра на чужденците (“зеления лист”) за гражданите на държави членки на ЕС, държави част от Споразуменито за ЕИП или Швейцария;
- национална лична карта (паспорт) и сертификат за пребиваване в Испания (tarjeta de residencia de familiar de ciudadano de estados miembros de la UE, del Acuerdo sobre el EEE o de Suiza) за роднини гражданите на държави членки на ЕС, държави част от Споразуменито за ЕИП или Швейцария;
- разрешение за пребиваване в Испания със съответен номер за чужденец за гражданите на държави, които не са членки на ЕС, не са държави част от Споразуменито за ЕИП или Швейцария;
В. Сертификат за адресна регистрация;
Г. Декларация, че годишните доходи на молителя не надвишават годишната сума от 100 000 евро, касаеща лицата, които не заплащат испанския данък върху доходите (IRPF);
Д. Декларация, че не се ползват от алтернативна задължителна здравна застраховка придружена (в определени случаи) от сертификат издаден от чуждестранната компетентна социалноосигурителна или здравна институция от страната по произход на молителя, указващ, че не е възможно експортирането на здравните му права в Испания;
Е. Специфична административна резолюция за липса на защита в случаите на непълнолетни лица поставени под административно попечителство.
- Молбата се придружава и от допълнителна серия документи, които са различни за всеки конкретен случай, поради което не се наемаме да ги изброяваме изчерпателно;
- Съответният компетентен админситративен орган е длъжен да се произнесе с изрична резолюция в 30 дневен срок от деня следващ този на подаването на молбата.
В случай, че липсва отговор в указания срок, ще се счита, че е налице мълчалив административен отказ, който може да се обжалва по правилата на чл. 71 от Закон 36/2011, от 10 октомври, за социалната юрисдикция.
В настоящото изложение съм се постарала да бъда максимално полезна на легално пребиваващите в Испания български граждани. При наличие на интерес по темата, можем да изготвим допълнитени материали.
Статията подготви адв. Дора Пощакова – www.poshtakova.com