За да могат българите, живеещи в чужбина, да гласуват на предстоящите парламентарни избори на 12 май, трябва до 11 април да подадат заявление за това и да бъдат разкрити избирателни секции. Такива се откриват в дипломатическите и консулските представителства на страната ни при желание на най-малко 20 избиратели, а извън дипломатическите ни мисии – при 100 желаещи и съгласие на приемащата държава. “Дневник” публикува мнението на Лилия Ланг за “остарелия ред”, както тя се изразява, по който сънародниците зад граница трябва да гласуват. Читателката се е представила като “желаеща да гласува, но сериозно затруднена поради липса на транспорт до избирателната секция в съответния ден, българка в чужбина”.

На 12 май на една съществена част от българите по света ще им бъде отнето конституционното право да гласуват. Българите в чужбина могат да гласуват само в населените места, където има дипломатическо или консулско представителство, при което избирателни секции се образуват при наличие на не по-малко от 20 избиратели, подали предварително заявление. А там, където България няма такива представителства, избирателни секции се образуват при наличие на съгласие на приемащата държава и на не по-малко от 100 избиратели, подали заявления, че искат да гласуват.

Само си представете трудностите, които би имал един българин, решил  да гласува, ако живее, например, в Магадан и трябва да стигне до посолството в Москва  – път около 6000-7000 км в едната посока, хотел за нощувка и др. Същите неволи очакват някой, заселил се в Аляска, който трябва да прелети до Вашингтон (ако пътува по суша, ще му се наложи транзитна виза през Канада) и пр.

Отгоре на всичко, ако регистрираните са 19 в първия случай и 99 души във втория, на тези хора ще им се откаже правото на глас. Още по-лош е вариантът, в който и 1000 души да са заявили, че ще гласуват, ще им бъде отказано, защото липсва споразумение в съответната страна.

Съществуващият избирателен ред  за българите в чужбина е остарял – ако преди 23 години българите в чужбина се брояха на пръсти и обитаваха главно сградите на посолствата, то в днешно време те са разпръснати из всички точки на света и техният брой формира, съгласно станалия напоследък  популярен израз, “стратегическо малцинство”.

В много страни след съответна регистрация в посолствата пребиваващите/живеещите в чужбина граждани могат да гласуват по пощата (Испания, Великобритания, Германия). В други като Франция, (това е друг възможен вариант за гласоподавателите от Великобритания) – с нотариално заверено пълномощно избирателят номинира един свой съгражданин, който да го представи на изборите в родното му място.

Разбира се, възможността за гласуване по пощата или чрез пълномощно поражда страхове от фалшификации, но всъщност при сегашното положение изборният резултат се изкривява много повече като от изборите се изключат голяма част от живеещите в чужбина българи. Да не говорим, че при отнемане на правото им на вот се нарушава и Конституцията на страната. /dnevnik.bg