Между 711-718 г. почти целият Иберийски полуостров е превзет от бербери-мюсюлмани, известни също като маври.

Раздираното от вътрешни противоречия Вестготско кралство става лесна жертва за ислямските нашественици.

Само някои отделни планински области в северната част на полуострова, като Астурия, Навара и няколко графства в Пиренеите успяват да запазят своята независимост.

В исляма християните и юдеите са признати като „народи на Книгата“ и могат да практикуват религията си при определени дискриминационни условия.

Въпреки това има няколко вълни на масова ислямизация, особено през Х-ХІ век.

Самото ислямско общество имало вътрешни търкания. Имало сблъсък на интереси между берберите от северна Африка, които съставлявали по-голямата част от войската и управляващите араби от Близкия изток.

През Х век емирът на Кордоба, който е потомък на династията на Омаядите се провъзгласява за халиф.

С течение на времето, големи колонии от маври се установили най-вече в плодородната долина на Гуадалкивир, крайбрежието на Валенсия и планинските райони около Гранада.

През Х век Кордоба, столицата на халифата, става най-големият и богат град в средновековна Европа.

Процъфтяват търговията по Средиземно море и културата. Мюсюлманите допринесли с интелектуалните традиции на Близкия изток, а ислямски и еврейски философи от Ал Андалус възраждат класическата древногръцка школа в Западна Европа.

Културата на романизираното местно население се съчетава по уникален начин с тази на мюсюлманите и евреите, което спомага за разцвет на архитектурата и литературата.

Нашествениците въвеждат нови селскостопански култури построяват обширна мрежа от поливни канали, което довежда до силно увеличаване на селскостопанското производство.

Ал Андалус – така арабите нарекли целия Пиренейски полуостров. Днес само най-южната част на полуострова е запазила това име.

Към ХІ век халифатът се разпада на множество враждуващи по между си държавици, наречени тайфас (на испански taifas), което позволява на малките християнски кралства на север да разширят териториите си и да консолидират своите позиции.

Пристигането на нови ислямски вълни от Северна Африка, като Алморавидите и Алмохадите временно спира християнското настъпление и въвежда по-консервативна и по-малко търпима форма на исляма.

Въпреки че постигат някои успехи, те се оказват неспособни да се справят с нарастващата военна мощ на християнските кралства. /Уикипедия